Инвазията на руската армия в Украйна без съмнение представлява най-същественият военен конфликт в Европа от края Втората световна война насам. Той прикова вниманието на световната общественост, а политически лидери, анализатори, журналисти и всички наблюдаващи се заеха да обмислят по-широките последици от войната и започнаха да търсят аналогии - както в исторически план, така и в настоящето.
Една такава аналогия е с Тайван и отношението на Китай към островната държава.
Със сигурност има немалко общо между двата случая. Украйна и Тайван са млади демокрации с авторитарно минало, които са заплашени от иредентисткия експанзионизъм на своите по-големи и по-силни съседи.
По тази логика немалко хора смятат, че гледайки какво се случва в Украйна, има много голяма възможност Китай да опита по военен път да наложи властта си над конкурентното управление в Тайпе с претенции да бъде легитимният представител на китайската нация.
Без съмнение стратезите в Пекин следят отблизо какво се случва в Украйна и си правят изводи - не само по отношение на Тайван - а и относно състоянието на руската армия, която е потенциален противник. Все пак винаги е добре да се знае в какво състояние е съседът, дори към момента налице да са добри отношения с него. Със сигурност е забелязан провалът в първоначалните опити да бъде установен бърз контрол над Киев чрез блицкриг офанзива и очаквания за минимална съпротива.
Да, в Тайван над 90% от населението е от етноса хан, който говори мандарин, както и в Китай, което означава, че двата народа всъщност са един и същ. Все пак десетилетията на политическо и идеологическо противопоставяне са създали дълбоко разделение, а то няма как да бъде преодоляно без кървава и разрушителна кампания.
Подобно нещо със сигурност ще включва пълна изолация на Тайван и спиране на всякакви възможности за доставка на оръжия от страна на САЩ или други държави.
За разлика от Украйна, тук ситуацията е благосклонна за Пекин, тъй като противникът е държава, която няма граници със западни съюзници. Това означава, че значително по-големите военновъздушни и военноморски сили на Китай могат да наложат пълна блокада на Тайван и да опитат да задушат острова.
Всеки опит за подкрепа от страна на САЩ или някой друг от съюзниците в региона като Япония, която е и най-близката държава, би означавал риск от директна конфронтация.
Затова и американският президент Джо Байдън наскоро обяви, че Вашингтон има готовност да подкрепи военно Тайван. Доколко обаче това би се превърнало в реалност е спорен въпрос, тъй като според американското законодателство почти всички военни въпроси изискват подкрепата и на Конгреса.
До момента Щатите избягват да влязат в директен военен сблъсък с ядрена сила заради Украйна и вероятно същото ще важи и за Тайван. Още повече, че Вашингтон няма съюзен договор с двете държави, който би задължил САЩ да се намесят директно. Или поне не в смисъла на отношенията, които са изградени със съюзниците от НАТО, Южна Корея или Япония.
Така че китайският лидер Си Дзинпин би могъл да реши, че ако армията му приложи достатъчно сила, Съединените щати, наред с международната общност, ще се отдръпнат и конфликтът ще приключи бързо.
Не бива да се забравя и фактът, че Тайван дори не е член на ООН и в дипломатическо отношение поддържа полуофициални контакти с държавите по света.
Дали обаче в Пекин действително са готови да поемат толкова голям риск?
През последните години Китай работи изключително усилено за разпространението на своята мека сила, изграждането на позитивен имидж и представянето на себе си като една значително по-мирна алтернатива на САЩ. Страната има своите амбиции за експанзия, увеличава значително своя военен капацитет, но всъщност не е водила война от десетилетия и досега винаги се е дистанцирала от всеки един военен конфликт.
В същото време разпространява своето икономическо влияние чрез гигантската икономическа инициатива "Един пояс, един път", чиято цел е да свърже десетки държави от Азия, Европа и Африка.
Една агресивна военна кампания със сигурност би оронила доверието в партньорството на Китай и би поставила под въпрос инвестиции и проекти из цял свят.
От своя страна Тайван със сигурност ще се окаже костелив орех. На острова също следят войната в Украйна, а според местното министерство на отбраната тазгодишните военни учения ще имплементират защитни тактики, използвани от украинската армия срещу Русия, включително водене на асиметрична война и използване на мобилизационен резерв.
Това се допълва от прогресивно покачващите се разходи за отбрана. В началото на годината парламентът прие законопроект за допълнителни разходи в размер на 8,6 милиарда долара, които ще се прибавят към рекордния годишен бюджет за отбрана от близо 17 милиарда долара.
Въпросните ресурси са насочени към придобиване на ракети с прецизно насочване, както и производство на бойни кораби "в най-кратък период от време". Бюджетът включва още крайбрежна противокорабна ракетна система, крилати ракети собствено производство, дронове, както и нови оръжейни системи за бреговата охрана.
През април пък американското министерство на отбраната одобри потенциалната продажба на Тайван на оборудване на стойност 95 милиона. То обхваща обновяване, обучение, експлоатацията и поддръжката на системата за противовъздушна отбрана Patriot. Това е третата подобна сделка за последната година и половина, откакто президентът Джо Байдън встъпи в длъжност в Белия дом.
Тайван обаче има и друго предимство, което би могло да се окаже като щит за независимостта на страната.
Островът се явява най-големия производител на микрочипове в света с дял от цели 92% от световното производство на полупроводникови процесни възли под 10 нанометра. Те се използват за всичко - от мобилно телефони до изтребителите F-35.
Едногодишно прекъсване на доставките на тайвански чипове би струвало на световните технологични компании приблизително 600 милиарда долара, според проучване на Boston Consulting Group. В случай, че производствената база бъде засегната по време на война, възстановяването на производствения капацитет другаде ще отнеме най-малко три години и още 350 милиарда долара
При подобно стечение на обстоятелствата Китай ще се окаже една от най-засегнатите страни в качеството си на световен технологичен производител, който всъщност е зависим от тайванските чипове.
За момента малките чипове се явяват един истински щит и гаранция за сигурността на Тайван. Щит, какъвто Украйна няма по отношение на Русия.
Във всеки случай, към настоящия момент в Пекин не изглежда да проявяват непосредствен интерес за обединение с Тайван чрез военни средства. Няма налице и индикации за масивно струпване на сили в близост до Тайванския проток.
Разбира се, сметките в Китай могат и да се променят в даден момент, стига да бъде оценено, че ползите от евентуална инвазия ще надхвърлят евентуалните загуби.
Така че светът трябва да следи ситуацията и да остане нащрек за предупрежденията и индикаторите. Част от този мониторинг трябва да включва внимателен преглед на китайските оценки за представянето на Русия в Украйна през следващите седмици, месеци и години.
