Само преди няколко дни оспорваното Южнокитайско море за пореден път се превърна в арена на сблъсък между големите играчи в международните отношения. Китайската армия обвини американски боен кораб в извършването на провокативни действия и подкопаване на регионалната стабилност, след като е навлязъл в териториални води, към които Пекин има претенции.
От своя страна командването на щатския 7-ми флот защити действията на разрушителя "Бенфолд", който е изпълнявал мисия край островите Парасел с цел "отстояване правото за свободно плаване в съответствие с международното право."
На пръв поглед изглежда като пореден епизод от превърналата се в напълно обичайна практика Вашингтон и Пекин да си правят мръсни номера и да се провокират в различните точки на света, като в случая става въпрос за район около група малки и никому неизвестни островчета в едно далечно море.
Реално обаче става въпрос за борба за контрол над един от най-важните морски маршрути на планетата, който е от ключово значение за глобалните амбиции на Китай.
Последните две десетилетия териториалните конфликти в Южнокитайско море придобиха една съвсем нова динамика и актуалност в контекста на прогресивно нарастващата политическа, икономическа и военна мощ на Пекин, а сложната комбинация от политически, икономически и геостратегически фактори рязко повиши регионалната нестабилност и създаде обстановка на трайна несигурност и недоверие, като в крайна сметка се наложи и намесата на външни фактори като САЩ.
Защо обаче Южнокитайско море е толкова важно? Към настоящия момент шест държави от региона имат териториални претенции към него, навлизайки в един от най-заплетените съвременни териториални конфликти.
A dreadful map by @TheEconomist of South China Sea maritime claims. Erroneously depicts Vietnamese and Philippine EEZs, while failing to show the EEZ that China does claim. China also does (yet) claim waters within the nine-dashed line based on UNCLOS. https://t.co/PpireafMvh pic.twitter.com/JTLu1oouJa
— M. Taylor Fravel (@fravel) June 22, 2018
Преди всичко, Южнокитайско море представлява един от най-натоварените търговски маршрути на планетата и най-краткият възможен път по море свързващ Източна Азия с Индийския океан и съответно Африка и Европа. Не само това, то дава и директен достъп до девет от десетте най-големи търговски пристанища в света, а седем от тях се намират в Китай.
Стойността на търговския поток, преминаващ годишно през Южнокитайско море се оценява на няколко трилиона долара, което в световен мащаб означава половината от търговския тонаж, както и една трета от целия морски трафик. Петролът, който се превозва през пролива Малака в посока Източна Азия е три пъти повече от количеството, транзитиращо през Суецкия канал и 15 пъти повече от това, което преминава през Панама.
Друг компонент придаващ съществена важност на региона е потенциалното наличие на големи офшорни залежи на петрол и природен газ. Поради съществуващите териториални конфликти и политическо напрежение все още няма голяма яснота какъв точно е енергийният потенциал на Южнокитайско море. Все пак до момента има доказано наличие на поне 7,7 милиарда барела петрол, но вероятно капацитетът е значително по-голям.
В този смисъл не е изненада, че Китай има огромен интерес към контрола над Южнокитайско море.
Както е известно китайската икономика е до голяма степен експортно ориентирана и зависи от два важни фактора, а именно сигурност и устойчивост на търговските маршрути, както и достъп до природни ресурси, които да захранват индустрията и производството.
От военно-стратегическа гледна точка Южнокитайско море дава възможност на флота да проектира сила в целия регион и реално то се явява буферна зона при евентуален конфликт с Щатите и в същото време позволява свободен достъп на китайските ядрени подводници до Тихия океан.
В териториално отношение претенциите на Пекин са свързани с близо 90% от територията на морето, включително стратегически разположените в централната част островни групи Спратли и Парасел. Основанията се базират на карта от 1947 г. (Eleven-Dash Line), очертаваща завзета територия след победата над Япония във Втората световна война, но не са признати от никой и всъщност влизат в противоречие не само с останалите регионални държави, но и с Конвенцията на ООН по морско право.
Така през 2013 г. Филипините повдигат арбитражна процедура в рамките на ООН срещу китайските претенции върху Южнокитайско море. Пекин бойкотира целия процес в Международния арбитражен съд в Хага, въпреки участието си в конвенцията по морско право, а финалното заключение на съда е, че Пекин "няма исторически и правни основания за претенции."
Самото решение няма никакъв задължаващ характер и категорично е отхвърлено от китайската държава, която просто продължава да разширява своята териториална експанзия в региона.
Това включва не само завземане на острови, но и безпрецедентна строителна дейност, трансформираща коралови рифове в острови. Те се появяват на картата предимно в района около архипелага Спратли, а според сателитните снимки Китай вече има разположени на тях пристанища, летища, хеликоптерни площадки, радарни системи, както и системи за ракетна отбрана.
Tова води и до значително повишаване на военното присъствие в региона. От 2010 г. досега китайския флот е удвоил своята активност, провеждайки непрекъснати военни учения, а не е рядкост в района да бъде забелязан и единственият до този момент китайски самолетоносач "Ляонин".
Are #China’s #SouthChinaSea Artificial Islands Militarily Significant and Useful?
— International Naval & Maritime News (@NavalNews) January 15, 2020
The Diplomat, January 15, 2020https://t.co/U3breBVMlV pic.twitter.com/R3qNcXx4W4
Основният компонент, който изнася тежестта на ежедневните операции в региона, се нарича Военноморска милиция на народните въоръжени сили, което представлява една странна структура между брегова охрана и рибарски флот. Наистина става въпрос за рибарски корабчета, които обаче са снабдени с военни системи за навигация и комуникация, някои от тях разполагат с леко въоръжение, а екипажите им действат като паравоенни структури.
Идеята им е да действат в така наречената "сива зона" - оказване на достатъчно натиск срещу противниците, без да се ескалира до открит военен сблъсък. Така под прикритието на своята рибарска дейност, те извършват разузнавателни и дори нападателни операции и са най-честите участници в инциденти с други държави в региона.
Така през март тази година флот от 230 рибарски кораба провокира дипломатически скандал между Китай и Филипините, след като се появява в района на рифа Хуан Фелипе, който в Манила считат за част от своята изключителна икономическа зона. Това вероятно се случва в отговор на съвместно военноморско учение на САЩ и Филипините.
От гледна точка на Пекин това са съвсем обикновени рибарски корабчета, които извършват традиционна за региона дейност. В действителност обаче те представляват паравоенни формирования от"сини човечета" (по аналогия с руските "зелени човечета" в Крим) , използвани за налагане на китайските претенции и пряко засягат поминъка на рибарските общности в съседните държави.
В по-широк смисъл плановете на Пекин за Южнокитайско море се вписват в цялостната концепция за налагане на контрол над моретата, чрез който да се обезпечи действието на гигантската икономическа инициатива "Един пояс, един път".
Както и да превърне Евразия в доминирано от Китай икономическо и търговско пространство, даващо възможност на азиатската държава да задмине Европейския съюз и САЩ като водещи политически и икономически глобални сили.