Изборните страсти у нас сякаш попреминаха и тепърва ще започват следизборните сметки. Само че нашата политическа криза сякаш изглежда незначителна на фона на това, което се случва на изток от нас.
Грузия и Молдова бяха другите две важни места, където се проведоха ключови избори.
И докато в Молдова ясно изразени проевропейски сили спечелиха референдум за членство в Европейския съюз и имат сериозна преднина преди втори тур на президентския вот, то в Грузия ситуацията е доста по-различна и ние тук може да извлечем поуки от нея.
Според официалните резултати изборите за парламент там се печелят убедително от управляващата вече 12 години партия "Грузинска мечта", зад която стои изключително влиятелният милиардер и бивш премиер Бидзина Иванишвили.
При близо 100% обработени протоколи неговата формация взима 54% от гласовете, осигурявайки си мнозинство от 84 депутати в 150-членния местен парламент.
Само че резултатите са повече от спорни и категорично се отхвърлят от широката опозиция, която в месеците преди изборите се обедини в няколко различни коалиции.
Общото мнение на опозицията бе изразено от президента Саломе Зурабишвили, която обяви, че не признава резултатите.
"Като единствената останала независима институция в тази държава, искам да кажа, че не признавам тези избори. Те не могат да бъдат признати, тъй като това би означавало да дадем легитимност на превземането на Грузия от Русия", каза тя, застанала редом до голяма част от опозиционните лидери. "Не можем да предадем европейското бъдеще на нашите деца."
По думите ѝ управлението на "Грузинска мечта" е нелегитимно и определи изборите от 26 октомври за "напълно фалшифицирани".
"Ние бяхме не само свидетели, но и жертви на това, което може да се опише единствено като руска специална операция - нова форма на хибридна война, водена срещу нашия народ и нашата страна", категорична бе Зурабишили, след което призова гражданите да излязат на протест, за да защитят "по мирен път европейското си бъдеще."
As the last independent institution, I cannot recognize these elections - it would legitimize Russia’s takeover of Georgia. Our ancestors endured too much for us to surrender our European future. pic.twitter.com/BqJ5bEleFl
— Salome Zourabichvili (@Zourabichvili_S) October 27, 2024
Първоначални доклади от страна на представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа подкрепят твърденията за широкомащабна кампания за купуване на гласове и натиск върху избиратели и служители на държавна администрация да гласуват за определена партия.
Отговорът от Москва дойде като коментар от говорителя на руското Външно министерство Мария Захарова. От своя профил в Telegram тя подчерта, че ЕС не може да предложи на когото и да е бъдеще, тъй като самият Съюз вече е с отнето такова заради САЩ.
Захарова намекна също за френския произход грузинския президент.
Всъщност Зурабишвили представлява един своеобразен пример за турбулентността на политиката в Грузия, където политическа лоялност и съюзи често се сменят на фона на постоянни корупционни скандали.
Зурабишвили е родом от Франция от семейство на грузински имигранти, израства там и дори работи в продължение на три десетилетия във френския дипломатически корпус, включително като посланик в Грузия.
Окончателно се установява в Тбилиси след "Революцията на розите" от 2003 година, която сваля от власт тогавашния президент Едуард Шеварднадзе и голяма част от политическия елит около него, свързан със съветското минало.
Зурабишвили за кратко става външен министър в новото управление на Михаил Саакашвили, но скоро след това влиза в разрив с него и минава в опозиция. Преди изборите от 2013 година става съюзник на Бидзина Иванишвили и неговата "Грузинска мечта", давайки подкрепа за техния кандидат на президент тогава.
Иванишвили връща услугата пет години по-късно за следващия вот, когато той дава рамо на Зурабишвили да стане държавен глава.
В продължение на няколко години тандемът работи сравнително гладко, въпреки почти постоянните политически кризи и скандали, които тресат страната. Войната в Украйна обаче променя всичко. Тогава стават наистина ясни различните възгледи за геополитическата ориентация на Грузия.
Бидзина Иванишвили е смятан за вероятно най-богатият човек в Грузия. Натрупва първоначалното си състояние през 90-те, развивайки бизнес в Русия и винаги е имал добри работни и политически контакти там.
Той също се завръща в Грузия след "Революцията на розите" и първоначално подкрепя с пари реформите на Саакашвили, преди също да премине в опозиция и да създаде своя партия, която управлява страната от 2012 година насам.
Милиардерът е бил веднъж премиер, а след това оставя ръководните функции на доверени хора, но се смята, че той действа като "сив кардинал" и де факто има водеща роля в политиките на всяко едно правителство.
С избухването на войната в Украйна управляващият кабинет на "Грузинска мечта" дава дипломатическа и политическа подкрепа за Украйна. Предоставя хуманитарна помощ и убежище на украински бежанци. Подадена е и молба за членство в Европейския съюз.
Страната обаче така и не се присъединява към западните икономически санкции срещу Русия с мотивите, че те ще имат пагубно влияние върху грузинската икономика. Това води както до влошаване на отношенията с Киев и Запада, така и до вътрешнополитическо напрежение с проевропейската опозиция и президента Зурабишвили.
Напрежението ескалира в серия от масови протести покрай два спорни законопроекта на "Грузинска мечта".
Единият е за регистрация на неправителствените организации и медиите, които получават над 20% финансиране от източници в чужбина, които трябва да бъдат вписани като агенти на чуждо влияние.
Основните мотиви на управляващите са свързани с това, че неправителствените организации, финансирани отвън, крият приходите си и същевременно с това са двигател на антиправителствени протести.
Другият законопроект е с цел "защита на семейните ценности и децата", като в разпоредбите му влизат брак само и единствено между "генетичен мъж мъж и генетична жена", както и забрани на медицинските процедури за смяна на пола и "популяризирането" на еднополови връзки.
Смята се, че двете предложения са моделирани по сходно руско законодателство и стават причина за остри критики от страна на САЩ и ЕС, докато президентът Зурабишвили твърди, че те ще попречат на страната по нейния европейски път. В крайна сметка и двата закона са приети до началото на лятото.
Може да се каже, че Зурабишвили става неформален лидер на опозицията след подписването на инициираната от нея "Грузинска харта" през май, в която участват 19 партии и коалиции.
Целта на документа е да консолидира проевропейски насочените политически сили и да зададе основни приоритети за проевропейска ориентация на страната.
Отговорът на Иванишвили е преминаване към конспиративни теории.
Основна тема по време на предизборната кампания е така наречената "Глобална партия на войната". Според политици, симпатизанти и привърженици на "Грузинска мечта" това представлява световен елит в сянка, който е обхванал САЩ и ЕС, а целта е войната в Украйна да бъде удължена възможно най-дълго и да се разпространи на други места.
Според Иванишвили и текущия премиер Иракли Кобахидзе "Глобалната партия" иска да отвори втори фронт срещу Русия от територията на Грузия и съответно да въвлече страната в нов катастрофален конфликт, използвайки свои агенти като Зурабишвили, останалата опозиция и финансираните от чужбина организации.
С подобна реторика Грузия само и единствено влиза в по-дълбока спирала на вътрешно разделение и все по-трудно може да мисли за каквото и да е бъдеще.
Очакват се протести, които лесно могат да станат кървави и да задълбочат още повече кризата.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
У нас също редовно слушаме такова говорене от евроскептични и откровено проруски политически сили. А и не само у нас.
В страни от Източна Европа като Молдова, Румъния, Словакия, Унгария и други под призивите за "мир" и "неутралитет" се промъкват откровени лъжи, конспиративни теории и ярки глупости, представени като "алтернативна истина" или "различна гледна точка."
Играта със страха в посткомунистическите общества на Източна Европа работи. Създава се недоверие в институции, разделение и се търси онази дълго насаждана боязън от могъщата Русия.
Грузия е малко по-специален случай в сравнение с нас. Там действително са си патили от желанието на Путинова Русия за връщане на загубеното през 90-те величие. Войната от 2008 г. остави Грузия осакатена и без 20% от територията ѝ.
Затова никой не може да си позволи да говори открито за приятелство с Москва, така както можем да чуем у нас. Там може да действа единствено и само играта със спомените от ужаса на войната.
И за съжаление това говорене работи. Но не в полза на Грузия.
Тя може да ни послужи за пример какво се случва в крайно разделени общества, които нямат консенсус за своя път и остават притиснати между Изтока и Запада.
Някога Европа така и не успя да си вземе поуки от войната в Грузия. Дано сега успеем.
