Войната в Украйна има глобално въздействие. Това важи не само в политически смисъл, но и в икономическо и търговско отношение.
Целта е победата, така че се търсят всякакви начини за оказване на влияние върху противника, а в оръжие се превръщат всички възможни средства. Дори храната.
Така Русия, в своите опити да сломи икономиката на Украйна и окаже натиск върху държавите, които подкрепят Киев, се оттегли от споразумението за свободен износ на украинско зърно през Черно море, разклащайки по този начин световния пазар на храните.
"И Русия, и Украйна са изключително важни за глобалната продоволствена сигурност", каза лидерът на ООН Антониу Гутериш на събитие в Рим в понеделник. "Призовавам Руската федерация да се завърне към изпълнението на задълженията си по Черноморската инициатива, в съответствие с последното ми предложение".
Той отбеляза, че в момента "най-уязвимите плащат най-високата цена", тъй като двете държави исторически отговарят за 30% от световния износ на пшеница и ечемик, една пета от цялата царевица и повече от половината от слънчогледовото олио.
Само в рамките на седмица, откакто Русия се оттегли от сделката, цената на пшеницата е скочила с 14%, а тази на царевицата - с 10%.
Сега отново на преден план стоят страховете за световна продоволствена криза, както в началото на 2022 г. Тогава, със започването на своята инвазия, Русия блокира украинските черноморски пристанища и "заключи" там над 20 милиона тона пшеница за износ.
В резултат световните цени на храните скочиха изключително рязко и се създаде реална опасност за недостиг в бедни държави от Близкия Изток и Африка, които внасят значителни количества от Украйна.
Все пак през юли бе постигнато споразумение с посредничеството на Турция и ООН. То позволи да бъде установен свободен коридор между Босфора и пристанищата на Одеса, Черноморск и Южне.
От подписването на споразумението до неговото пропадане са изнесени близо 33 милиона тона продукти, а световните цени падат с 20% по данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Според координационния център на споразумението 57% от изнесеното е доставено в развиващи се страни, докато останалите 43% - към развити.
Най-големите реципиенти в общ план са Китай, Испания, Турция и Италия.
Въпреки това страните с най-голям процент на внос на пшеница от Украйна спрямо общия си внос на пшеница са страни като Ливан (74% за 2022), Пакистан (59% за 2021), Либия (49% за 2019), Етиопия (45% за 2021) и Тунис (31% за 2021).
Доставките имат не по-малка важност и за държави от Световната продоволствена програма (СПП) към ООН. Според данните на ООН за последната година 725 000 тона зърно са били доставени под формата на хуманитарна помощ за Афганистан, Джибути, Етиопия, Кения, Сомалия, Судан и Йемен.
"Сега за нас става много по-трудно да доставим храна за гладуващи хора", коментира Майкъл Дънфорд, директор на СПП за Източна Африка, като той допълва, че в региона вече има 80 милиона души в състояние на хранителна несигурност. "Конфликти, изменение на климата, икономически сътресения, COVID-19 "махмурлука". Прекъсването на инициативата изостря една и без това много тежка ситуация."
Очаква се именно Източна Африка да се окаже най-силно засегната част от света.
Макар и най-големите количества хранителни продукти от Украйна да не отиват в тази посока, държавите от региона са сред най-уязвимите в текущата ситуация.
Сомалия, Етиопия и Кения за поредна година трябва да се справят с провалени реколти заради малко дъжд. В този списък е и Судан, където конфликтът от началото на тази година доведе до наличието на над 3 милиона бежанци.
На целия този фон стои прехвърлянето на обвинения между Украйна и Русия.
Според Москва сделката не е била особено ефективна, тъй като огромна част от преминалото през украинските пристанища в крайна сметка се озовава в Китай, Турция или страни от Европейския съюз, а не при най-нуждаещите се.
Аргументът обаче отпада, ако се видят данните на Световната банка, според които в Турция например доставената пшеница се преработва и впоследствие се реекспортира към Африка и Близкия Изток под формата на брашно или тестени изделия.
Другото важно в случая е да не се стига до недостиг на световния пазар, който да води до повишаване на цените.
"Няма толкова голямо значение къде точно отива храната от Черноморската сделка. Въпросът е в това да паднат международните цени, така че да се възползвате независимо дали сте богата страна, или бедна страна", смята Ариф Хюсеин, главен икономист на СПП.
В случая основната претенция на Русия е неспазеното обещание да се помогне на нейния износ на хранителни продукти и изкуствени торове, ако бъде отпусната блокадата на украинските пристанища.
Въпреки че няма наложени международни санкции специално върху руските земеделски продукти, в по-широк план рестрикциите засягат банковия сектор, транспортния и застрахователния бизнес, които не могат да работят свободно с производители, търговци и износители.
Например едно от исканията на Москва е да бъдат вдигнати санкциите срещу държавната Селскостопанска банка ("Россельхозбанк"), така че тя отново да бъде включена в международната система за разплащания SWIFT.
Друго пък е свързано с освобождаване на 400 000 тона руски изкуствени торове, които стоят блокирани в европейски пристанища от началото на войната досега.
Москва настоява и да бъде подновен износът на амоняк през тръбопровода Толиати - Южне. В руския град Толиати се намира най-големият производител на амоняк в света - "ТолиатиАзот".
Putin demands Togliatti-Odesa ammonia pipeline to resume operation in exchange for an extension of the grain deal. That's what it's been about from the very beginning. Terror and blackmail. Nothing new. pic.twitter.com/960pEIEJav
— Maria Avdeeva (@maria_avdv) July 19, 2023
Досега всички предложения на ООН за отговор на руските претенции са отхвърлени, а в Кремъл твърдят, че няма да отстъпят от нито едно свое искане.
За да подсили позициите си в преговорите, руската страна заплаши, че всеки един кораб, който се отправи към украинско пристанище, ще бъде считан за легитимна цел от военноморските сили.
Като допълнение към това за седмица бяха нанесени и редица въздушни удари срещу украински складове и селскостопанска инфраструктура. Един от най-пресните случаи е от началото на настоящата седмица, когато са използвани ирански дронове-камикадзе, за да бъдат поразени складове в пристанището на град Рени, само на 200 м от границата с Румъния и НАТО.
Смята се, че по този начин до момента са унищожени над 60 000 тона пшеница.
Съществуват няколко различни плана за алтернативни маршрути през пристанищата на Полша и Румъния, които да заобиколят руската блокада. Всички те обаче са неефективни и значително по-скъпи от пътя през Босфора.
Засега той може да бъде отворен само от Москва.
