Не са много случаите, когато израелската държава се е съобразявала с ООН.
Различните правителства в цялата 76-годишна история на страната винаги са поставяли това, което определят за национален интерес, пред мнението и решенията на международната общност.
Сега за първи път в историята си израелски представители ще застанат пред Международния съд на ООН заради обвинения в осъществяването на геноцид срещу палестинците в Ивицата Газа в рамките на своята военна кампания за ликвидиране на радикалната ислямистка военно-политическа организация Хамас.
Обвинението е заведено от Република Южна Африка (РЮА) на 29 декември, а на 11 и 12 януари се провеждат в Хага първите публични изслушвания пред 15 съдии, които няма да разглеждат по същество делото за геноцид, а само ще вземат решение относно предложените "временните мерки" за решаване на "спешни" въпроси.
Една от тях е незабавно спиране на военните действия.
Какво точно е обвинението на РЮА?
Според властите в Претория Израел грубо нарушава задълженията си като страна, приела Конвенцията за геноцида от 1948 г.
Искът поставя обвиненията в "по-широкия контекст на поведението на Израел спрямо палестинците в рамките на 75-годишен апартейд, 56-годишна окупация на палестинска територия и 16-годишна блокада на Газа."
Управляващата още от 1994 година партия на Африканския национален конгрес индиректно отправя обвинение и в провеждането на сегрегационни и апартейд политики спрямо палестинците по подобие на това, което прави бялото малцинство в Южна Африка спрямо чернокожите между края на 40-те и началото на 90-те години на миналия век.
По-нататък в иска се посочва, че "действията и бездействията" на Израел "са геноцидни по характер, тъй като имат за цел да доведат до унищожаването на значителна част от палестинската национална, расова и етническа идентичност".
Като двигател на този процес се посочва цялата реторика в израелското публично пространство и най-вече тази на премиера Бенямин Нетаняху и министри в правителството му.
Отговорът на Израел
Правителството отхвърля обвинението и от своя страна твърди, че Хамас са осъществили "катастрофален акт на геноцид" по време на своята терористична атака, при която са убити "над 1200 невинни цивилни, включително бебета, възрастни и хора на музикален фестивал, празнуващ мира."
Войната е насочена единствено и само към Хамас, чиято цел е "да унищожи Израел и да се противопостави на мира, насърчавайки екстремистки и фундаменталистки мироглед, джихадизъм и идеология на смъртта."
Позицията на Израел е, че Хамас е еднакво опасна както за еврейския, така и за палестинския народ, тъй като умишлено блокира достъпа на хуманитарна помощ за цивилните и я използва за собствените си цели.
Тук са посочени и усилията на израелската държава да осигури достъпа на хуманитарна подкрепа от Египет, прекарана със 751 камиона само в периода на една седмица между 26 декември - 1 януари.
В съдебната зала защитата със сигурност ще спомене и милионите предупредителни листовки и текстови съобщения, разпратени към цивилните жители на Газа с призиви да се евакуират от места, които ще бъдат атакувани от армията.
Какво може и какво не може Международният съд?
Преди всичко трябва да бъде ясно, че основните функции на тази организация са свързани с даване становища по спорове, представени пред нея от държави, и тълкувания по правни въпроси.
Съдът може да се сезира само от държави и само суверенни държави могат да бъдат страни по определен спор като този на РЮА срещу Израел. Тук основният принцип е, че Международният съд има юрисдикция само при изразено съгласие на двете страни да се подчинят на решението.
Това обаче е чисто теоретично и в практиката може да има различни измерения.
Например в делото на Украйна срещу Русия от февруари и март 2022 година за извършване на геноцид Международният съд постановява, че Москва "незабавно трябва да прекрати своите военни операции" в Украйна, докато се постигне окончателното решение по случая.
Както е видимо през последните почти две години, Русия не се съобразява с това и продължава своята инвазия.
Единственият реален инструмент на Международния съд за прилагане на своите решения е сезиране на Съвета за сигурност на ООН, където обаче Русия има решаващо право на вето, обезсмисляйки всяка една резолюция.
В случая на Израел, правителството на Бенямин Нетаняху може да разчита на подкрепата на своя съюзник САЩ в рамките на ООН.
Досега именно Вашингтон е причина да не се приеме по-остра резолюция срещу Израел от Съвета за сигурност на ООН, а от администрацията на Джо Байдън вече определиха иска на РЮА като "без стойност, контрапродуктивен и напълно неоснователен."
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
Фактът, че Израел изпраща един от най-опитните си юристи да води израелската делегация в Хага, показва, че обвинението се приема сериозно в страната. Ахарон Барак е съдия във Върховния съд в продължение на 17 години, а след това още 9 години е негов председател.
87-годишният пенсиониран ветеран е оцелял след Холокоста, живял е в нацистко гето в Литва, има и лично отношение към думата "геноцид", което очевидно отива отвъд критиките му към сегашното крайнодясно коалиционно правителство, начело с Бенямин Нетаняху.
През кариерата си е взимал спорни решения спрямо палестинците, но в страната си е считан за либерал и стожер на демократичните ценности.
Неговото изпращане демонстрира до каква степен терористичните действия на Хамас от 7 октомври са послужили като катализатор за обединение в едно общество, което почти изцяло остави настрана всички вътрешнополитически различия от последните години.
Потенциално решение на Международния съд за незабавно спиране на огъня (окончателно за геноцид може да отнеме години - б.а.) едва ли ще донесе преки последствия, защото няма кой да принуди израелската армия да спре. Въпреки това самото обвинение представлява неприятен имиджов удар в международен план за страната.
Дори намекът за геноцид е чувствителна тема Израел.
Именно там най-добре разбират какво означава това и логично летвата за установяване на правдоподобност на геноцидни действия където и да е по света винаги е доста по-ниска.
Същото е отношението на голяма част от населението на РЮА към всеки най-малък намек, че някъде по света може да се говори за апартейд, без значение дали с основание, или не.
Но в Претория има и друг важен фактор. Не бива да се забравя, че страната е част от водения от Китай и Русия търговско-икономически блок БРИКС, и в известна степен споделя тяхната антизападна ориентация.
Срещу Москва има обвинения за геноцид в Украйна, докато политиките на Пекин срещу собственото си мюсюлманско малцинство също на много места по света се определят като геноцидни.
Китай и Русия със сигурност ще бъдат внимателни в своите оценки дали Израел извършва същото в Газа, но пък и едва ли имат нещо против света да се настрои срещу един от най-големите съюзници на техния най-голям враг.
