Преди дни @kido_bea ме попита дали някъде има информация колко жени между 25 и 50 г. нямат деца в България. Не открих такава статистика в НСИ. Има само за средната възраст на родилките и брой деца спрямо възрастовата група на майката. Навярно може да се сметне с приближение, но ще има доста условности.
Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките.
Работих с тях преди, докато оборвах различни „скандални" твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин.
Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих, е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.
След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група.
Взимам 2000 г. за отправна точка.
Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти.
Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури.
При 25-29 години почти няма промяна.
Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето.
Следващата GIF анимация поправя този недостатък.
Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24-годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това.
Обяснението за последното най-вероятно е кризата.
Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.
Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности.
Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи.
Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности - през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението.
Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.
Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група.
За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.
Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна.
Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца.
Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно.
Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече - сериозната емиграция сред младите.
Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор.
Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те.
Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.
Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.
* Текстът е публикуван в блога на Боян Юруков
