За исляма идва време за вятъра на промяната. По-важно обаче е какво ще донесе тя след себе си

"Ислямът, в ситуацията, в която се намира в момента, не представлява това, което навремето е оплодило нашата европейска цивилизация – когато се раждат университетите. Арабският халифат ни е дал това.  Те са в криза. Те преживяват своето Средновековие и ние трябва да им помогнем." Така архиепископ Христо Писаров коментира пред Нова телевизия ситуацията с исляма в момента като религия.

Неговата позиция е проста - християнството, което отдавна се предполага, че е изживяло своите тъмни векове на насилие, недоверие към науката, абсолютна власт върху морална в обществото сега трябва да помогне на исляма - религия, която някога е дала на света университети, учени, поети и т.н. - да преодолее своите сегашни тъмни моменти, свързани с джихадизма и религиозния тероризъм.

Въпреки това обаче масово коментарите под различните публикации във Facbook за изказването му, че християнството трябва да помогне на исляма, бяха повече от негативни - обвинения в национално предателство, напомняния за петте века турска власт, сравняване на Корана със сатанизъм и даване на акцент върху терористичните групировки като "Ал Кайда" и "Ислямска държава".

И това са само по-леките обиди.

Тази реакция до голяма степен отразява насъбраното напрежение и антимюсюлманските настроения в България. Това у нас обаче (макар и изключително силно като интензитет) не е изолиран случай, а показва една видима тенденция като цяло в Европа, а и на много други места по света.

Още през 2001 г. след атаките от 11 септември идеята за ислямската омраза срещу западните ценности започна да намира все по-голяма и по-голяма почва. Покрай мигрантската криза в Европа след 2013 г. пък нещата само се засилиха и идеята за толерантност и приемане на различията в Обединена Европа се изправи пред най-голямото си препятствие досега.

Така за последните вече близо 20 години все повече и повече набира сила идеята за сблъсъкът на цивилизациите, според която в новия век религията и културата - а не идеологиите като комунизма и капитализма - ще бъдат първичните източници на международни конфликт. И всичките джихадитски терористични атаки се приемат за доказателство за тази теория.

Като изключим обаче действията на отделни терористи - били те джихадисти или бели националисти - тази война между културите не се случва въпреки насъбраното напрежение. Вместо това наблюдаваме кървави сблъсъци вътре в самата цивилизация на исляма.

В по-голямата си част жертвите на терористични нападения по света са цивилни мюсюлмани, убити или ранени от радикализирали се ислямисти. Въпреки всички атаки в Европа, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, най-големият брой жертви на тероризъм остава в мюсюлманското население в Близкия изток и Северна Африка.

За да може светът успешно на този тероризъм, трябва да се създаде по-добро разбиране както за самия ислям и сегашното му положение, така и за демографските перспективи пред мюсюлманите.

През този век ислямът ще формира много от най-важните въпроси пред цялото човечество - от борбата срещу бедността и масовата миграция, през бъдещето на Африка и Близкия изток, до това как да се подготвим за промяната в стотици милиони работни места, налагана от дигиталната революция.

Също така е възможно светът да види и нови трагедии като тези в Сирия и Йемен или като тази на малцинството Рохинга в Мианмар.

Днес по света живеят 1,8 милиарда мюсюлмани като те са най-бързо развиващата се религиозна група. До края на този век на земята ще има повече мюсюлмани, отколкото християни, а до 2050 г. 10% от европейците ще бъдат мюсюлмани, показват различни прогнози.

До края на 90-те анализът върху ролята на исляма в световен мащаб беше оставян предимно на теолози, социолози, културолози и политолози. Днес обаче все повече икономисти прилагат най-новите теории и методи, за да ни помогнат да разберем въздействието на тази религия.

Тимур Куран, професор в университета Дюк, наскоро публикува цялостен преглед на връзката между исляма и икономиката. Обхватът на тази работа е обширен и невъзможно да се обобщи, но пълният текст е в научното списание Journal of Economic Literature.

Един от най-критичните въпроси е дали ислямът може да се приеме за фактор, който забавя икономическото развитие, след като страните с преобладаващо мюсюлманско население са средно по-бедни от останалия свят.

През 2017 г. средният годишен доход на човек от 57-те страни членки на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИК) е 11 073 долара, докато в останалата част на света средните приходи на човек се падат 18 796 долара - с над 7000 долара повече.

Паралелно с това в страни с преобладаващо мюсюлманско мнозинство се наблюдава и по-ниска продължителност на живота, както и по-високи нива на неграмотност. В страни като Индия, където има много различни религии, мюсюлманите са най-бедните. Относителната бедност на мюсюлманите се среща както в страните, където те са малцинство, така и в тези, в които те представляват най-голямата религиозна група.

Според професор Куран обаче тези данни, разглеждани извън контекста на света, могат да доведат до твърде прибързани изводи.

Най-малкото държавите от Южна Азия и Латинска Америка също показват хронично ниски икономически резултати - което прави подобен сорт проучвания неубедителни.

И според учения е от критична важност да се провеждат още подобни изследвания, които да дадат повече информация за реалното състояние на исляма, мюсюланското население и културните им особености, предвид цялостната роля, която тази религия ще играе до края на века.

Оттам идва и важният въпрос, който и българският архиепископ Писаров повдига - трябва ли самият ислям да търси промяна и известна либерализация в името на вярващите и тяхното благосъстояние?

Със сигурност подобно нещо би било прието добре в Европа и САЩ, където антимюсюлманските настроения и страха от агресивните форми на исляма е голям.

За самите държави с преобладаващо мюсюлманско население обаче далеч не е сигурно, че подобен ход ще се радва на такова приветствие, особено на фона на последните тенденции.

Все повече политически лидери от тези държави търсят дивиденти в проповядването консервативния и строг ислям. Пример за това е султанът на Бруней, който след един дълъг период на разгулни партита и личен харем, сега проповядва затягането на законите в страната, така че те да отговарят на шериата.

Междувременно на изборите в Индонезия и Пакистан залагането на религията излезе печеливша карта за спечелването на избиратели.

Макар САЩ да обявиха победа над групировката "Ислямска държава" нейният дух продължава да витае в Близкия изток и да задава твърд тон навсякъде из мюсюлманските държави. Повечето лидери приемат по-консервативен, религиозен подход в случая, за да се подсигурят срещу това подобни джихадистки групировки да проникнат в държавите им.

Това обаче води до риска от капсулиране на тези населения в един все по-отворен свят, където всичко е свързано взаимно. И всичката тази канонична строгост може да се превърне в катализатор за още по-големи промени в световен мащаб, засилвайки вече съществуващите миграционни процеси.

Едно е сигурно - настъпват интересни времена и ислямът и неговата култура ще са в центъра на идващите промени. Дали ще е за добро, или за лошо обаче никой не може да каже.