Да регулираш авторското право в интернет в света на Google и Facebook, e твърде амбициозна задача дори и за Европейската комисия. Особено ако целта е да се задоволят интересите на всички засегнати страни - а именно журналисти, издатели, писатели, певци, музиканти, както и обикновените потребители.
През 2015 година ЕК публикува Стратегията за цифровия единен пазар. Целта бе предвидената реформа да хармонизира европейското законодателство в областта на авторското право, както и да се подобри достъпът на хората до културно съдържание онлайн.
Първоначалното предложение на ЕК за нова директива за авторско право в цифровия единен пазар излезе през септември 2016 година. Без съмнение хармонизация в областта на авторското право е нужна, особено сега, когато интернет се превърна в основния пазар за разпространение на съдържание, включително защитено от авторско право и достъп до него.
Новата директива е силно оспорвана от различни страни, очаква се на 20 или 21 юни правната комисия в Европейския парламент да разгледа последния вариант, постигнат благодарение на компромисното решение на българското председателство. Докладчик е Аксел Фокс от ЕНП, чиято основна цел е не толкова да намери компромис между различните заинтересовани страни, колкото да прокара предложението на ЕК. Най-вероятно проектът ще мине, тъй като ЕНП има мнозинство, но крайният резултат не е 100% сигурен.
Къде е проблемът?
Интернет вече няма да е същият, твърдят противниците на две от промените в наредбата. Ето защо. Иван Петров е автор на невероятното разследване „Жените в живота на Владимир Путин - истина и много пари", публикувано в известния български сайт xyz123.bg. Той споделя материала си във Facebook, за да го видят много повече хора, отколкото обикновено влизащите в xyz123.bg. Сайтът му ще спечели само ако потребителите кликнат върху линка и влязат да четат статията в него.
Ако обаче се задоволят единствено с разглеждането на снимката и краткия анонс под нея, от тяхното сърфиране ще спечелят само платформите, сервиращи новината.
Големите издатели, асоциации на европейските журналисти, германски и френски концерни, включително Съюзът на българските издатели, твърдят, че губят пари чрез отлив на онлайн-реклами, докато Google news генерира печалба благодарение на тяхното съдържание.
ЕК излиза със следното предложение, съдържащо се в член 11 на директивата - „Защита на журналистически публикации в случай на дигитално използване" или по-широко известен като „данък линк" или „данък връзки". Според въпросния член 11, Facebook и Google трябва да заплащат специален лиценз, за да използват дори заглавията на статии от новинарски сайтове. Социалните медии и агрегаторите на новини ще дължат такса и за всички случаи, в които потребители публикуват през профила си определено авторско съдържание, включващо заглавие, снимка и първите няколко изречения от новината.
Ако това бъде прието, от социалните мрежи и от търсачките може да изчезнат не всички новини, а само тези на европейските сайтове.
Според Михал Кановник, председател на Digital Poland: „Самата идея да плащаш, за да покажеш линк към съдържание е абсурдна. Всеки, който има елементарни познания за интернет, знае, че даването на линк е в полза на автора, тъй като води до повече посещения на сайта".
Според съюзите на издателите обаче, големите платформи не са просто посредник между медиите и техните читатели, а мощен конкурент за приходите от дигитална реклама.
Най-големият германски издател Axel Springer e един от ключовите играчи, свързани с новата директива. Германската евродепутатка Юлия Реда от Пиратската партия, също един от флагманите на противниците, смята, че с член 11 ЕС „се намесва в противопоставянето на Axel Springer и големите издатели срещу Google и големите платформи, като заема страната на издателските концерни. Тя е убедена, че подкрепа на качествената журналистика не означава да дадеш рамо на мощни лобисти дори когато са от ЕС. А ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права".
Това ли е краят на меметата?
Вероятно си спомняте, че миналата година във Facebook се появи видео, в което Григор Димитров заедно с Роджър Федерер и Томи Хаас пеят "Hard to Say I'm Sorry". Ако промените, залегнали в член 13 на директивата бъдат приети, качването на такива любителски клипове може да се окаже сериозен проблем. В случай че системата за контрол разпознае песента на Chicago, тя няма да позволи записа да бъде споделен, тъй като няма разрешение за авторските права.
Според член 13, "доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения" (например YouTube) трябва да предприемат "мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права за използване на техни произведения или други обекти или за недопускане в техните услуги да се предлагат произведения или други обекти, идентифицирани от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги".
В статия, озаглавена "Това е краят на меметата", BBC пише, че това означава "всички интернет платформи да филтрират цялото съдържание, което потребителите публикуват в мрежата". Според мнозина, става дума за излишни рестрикции и нарушаване на свободата на словото.
Не липсват и опасения, че механизмът за проверка ще се базира на алгоритъм, който ще бъде програмиран за "play safe", т.е. всякакво съдържание, което може да бъде оценено като рисково, ще бъде изтривано.
Според противниците на член 13, сред които в България са сдружение "Цифрова република", Националната и столична библотека, Уикимедия България, Интернет общество-България и много други:
"новите задължения на практика могат да принудят интернет компаниите да контролират и прилагат широкомащабна "частна цензура" върху съдържанието, което обслужват, за да избегнат всякакъв риск от директна отговорност за правомерността на такова съдържание.
Те смятат, че подобна мярка няма да доведе до по-добро заплащане на труда на творците, а по-скоро ще ограничи видимостта на произведенията им онлайн.
Проблем е използваният алгоритъм за филтриране на съдържание. Ако машината може да открие дубликат на песен на Бионсе, тя едва ли ще успее да индивидуализира дали става дума за пародия или меме. Това вече се случва и то доста често в You Tube. За разлика от вътрешния механизъм в YouTube обаче, директивата предвижда съдържанието да бъде премахнато не след докладване за нарушение, а още преди да бъде качено.
Срещу член 13-ти се обявиха и някои от създателите на Интернет, а именно Винт Сърф, създателят на световната мрежа WWW Тим Бърнарс-Лий, съоснователят на Уикипедия Джими Уейлс, съоснователят на Mozilla Мичъл Бейкър както и основателят на Internet Archive Брюстър Кейл.
"Голям брой експерти, учени и специалисти смятат, че този закон заплашва основни права и ще промени самото естество на интернет, малките издатели, отворените платформи като Уикипедия и цялата open source система. Това ще бъде катастрофа за плурализма на медиите в Европа" - обяснява германската евродепутатка Юлия Реда. Задължението да се проверява това, което всеки един човек иска да напише в интернет, звучи леко абсурдно. Още повече, че в уеб пространството понякога е трудно да докажеш, че тази снимка е направена със собствения ти телефон.
Затова в Европа започна безпрецедентна кампания с цел натиск върху евродепутатите, които да спрат промените. От българска страна има двама евродепутати-членове на правната комисия- Емил Радев от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО. Така на 20 или 21 юни, в зависимост от продължението на дебатите, правната комисия ще гласува проектa за наредба. Едва тогава ще стане ясен окончателният текст, по който се работи. Наредбата вече мина през останалите комисии.
Прогнозите са, че най-вероятно ще бъде приет най-консервативният вариант.
След гласуването в правната комисия, в началото на юли или през септември, проектът ще влезе в пленарна зала и след това ще бъде разгледан от Съвета на ЕС. Ключов обаче е именно вотът в правната комисия, защото там ще се определи основния текст, върху него впоследствие са възможни само малки промени.
„Българското председателство работи много, за да бъде постигнат компромис. Това обаче няма да промени нещата" - счита Михал Кановник, председател на Digital Poland. Другата българска следа в тази дигитална каша е еврокомисарят Мария Габриел. Промените обаче бяха публикувани още преди тя да поеме ресора от Гюнтер Йотингер.
Светът се променя и технологиите се развиват по-бързо от всяко законодателство. Дали обаче рестрикциите ще защитят издатели и творци, или само ще направят живота на милиардите интернет потребители излишно сложен?
Едно е сигурно, всички ще трябва да се адаптират спрямо ситуацията, в която ЕС би трябвало да се прояви като безпристрастен арбитър, защитник на свободата и равнопоставеността на всички. Ще успее ли обаче?
