Има ли кой да бутне Ердоган?

Последните дни хаштагът #Tamam или #GünaydınTAMAM се радва на особена популярност в Турция. В една от предизборните си речи президентът Реджеп Ердоган изпусна един израз, който събра опозиционната енергия в една единствена дума - Tamam - добре, достатъчно (от турски и арабски).

Пред събралото се множество той заяви, че ще се оттегли, когато "турският народ каже "тамам". А в Twitter отговориха с подобаващо чувство за хумор и ирония с вече над 2 млн. туита с хаштага #tamam.

Тази забавна история само показва напрежението около предсрочните избори за президент и парламент в южната ни съседка. Това е събитие не само с важност за страната, но и за целия регион и затова няма как да бъде подминато.

Реджеп Ердоган е опитен играч и държи властта в страната си от повече от 2003 г. насам. Ходът му да изтегли президентските избори с повече от година обаче говори за несигурност, която в крайна сметка може да му изиграе лоша шега. Парламентарните избори са сериозна битка, но основната надпревара сега ще е за президентския пост.

Промените в конституцията на страната, приети на референдума през 2017-а година, дават на държавния глава сериозни правомощия, които включват контрол върху армията, върховния съд и изпълнителната власт на страната. Поемането на поста от някой извън управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПРС) може тотално да промени настоящото статукво в цялата турска политика.

Вече са пуснати в ход преговори и договорки за съвместна работа сред опозицията за общи действия срещу Реджеп Ердоган, неговата ПРС и партньорите им от Партията за националистическо действие (ПНД).

Неформалната опозиционна коалиция включва кемалистката Народнорепубликанска партия, наскоро сформираната "Добрата партия" на Мерал Акшенер и ислямистката партия Саадет. Имаше идея към тях да се присъедини и кюрдската Демократична партия на народите (ДПН), но именно кюрдският й профил влезе в конфликт с острата националистическа позиция на "Добрата партия".

Споразумението ще важи както за президентските избори, за които партиите си обещават подкрепа на втори тур срещу Ердоган, така и за самите парламентарни избори, където целта е колкото се може повече партии да прескочат 10-процентната бариера и да влязат в следващия парламент.

Общата цел на опозиционните партии е да предотвратят абсолютно мнозинство на ПСР и да осуетят преизбиранато на Ердоган, който при победа ще може да управлява с още повече правомощия.

Кои са обаче възможните противници на Ердоган и неговата ПСР? Ясно е, че като най-голяма политическа сила те се радват на подкрепата на най-голям дял от населението. Последните социологически проучвания дават на настоящия турски президент стабилна подкрепа от около 41-42%.

Може ли обаче опозицията да изкопчи от него властта. Да разгледаме за начало кои са основните играчи.

Най-голямата опозиционна партия е Републиканската народна партия (РНП) на Кемал Кълъчдаролу. Наследниците на Кемал Ататюрк не са печелили досега на избори срещу Ердоган, а по всичко личи, че едва ли и ще успеят този път.

Наскоро те обявиха своя кандидат за президентските избори - популярният депутат Мухарем Инче. Въпреки че той засега се класира втори, според социологическите изследвания, данните показват, че при пряк сблъсък с Ердоган Инче би загубил с около 10% разлика.

Самият партиен лидер на републиканците Кемал Кълъчдаролу отказва да участва в изборите. По собствените му думи не е правилно президентът да е и партиен лидер. Не по-малка истина е обаче, че Кълъчдаролу не би успял да постигне достатъчно добър резултат на самите избори, докато някоя не толкова предна, но все пак позната фигура на РНП би могла да разшири периферията от потенциални гласоподаватели.

С по-добри резултати за пряка конкуренция с Ердоган се отчита бившата вътрешна министърка на страната Мерал Акшенер.

През миналата година тя беше изгонена от партията си - сегашните съюзници на президента от Партията за националистическо действие, но сега със собствена формация зад гърба си - "Добрата партия" тя се впуска в надпреварата.

Според социолозите тя би могла да получи изключително близък резултат с Ердоган при евентуален балотаж, но шансовете й като цяло да стигне до втория тур са доста по-малки. Партията й е нова, няма все още достатъчно добре изградена мрежа от структури, а едва преди няколко седмици Турската избирателна комисия прие "Добрата партия" да участва на изборите.

Друг важен фактор в случая е не особено чистото реноме на Акшенер. Тя е вицепремиер и министър на външните работи в кабинета "Ербакан - Тансу Чилер", паднал през 1997 г. след преврат, иницииран от военните. Целият кабинет е свързван с връзки с турската мафия и терористичната организация "Сивите вълци", а докато тя е на поста, в страната са извършени няколко ключови показни убийства.

Макар и бивш член на Партията на националистическото действие, тя продължава да изповядва почти радикална националистическа политика (в Турция всички партии са от националисти нагоре), отрича малцинствата в страната и има доста твърди възгледи за ролята на Турция на Балканите. За сметка на това е прозападна, секуларистка и ревностен противник на Ердоган.

Чисто имиджово е изпитанието за турския президент в лицето на Селяхатин Демирташ - бившият лидер на лявата прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН).

Именно той ще е кандидатът на формацията. От ноември 2016 година той е в ареста, но произнесена срещу него присъда все още няма, така че има право да се кандидатира. Това би дало допълнителен тласък за онези кюрди, които иначе не биха отишли до урните, за да гласуват, а подобен фактор ще има значителна роля за парламентарните избори.

Селяхатин Демирташ е достатъчно харизматичен, за да може да привлече гласове за себе си. На изборите за президент през 2015 г. той успя да събере рекордните за етнически кюрд 13% от гласовете. Сега от неговата партия се надяват той да успее да се класира на второ място, а с това да изтегли и ДНП над 10-процентната линия.

Интересен момент в кампанията е и натискът, който управляващата партия оказва върху едно от бившите си лица - предишният държавен глава Абдуллах Гюл, който макар и част от ПРС, не пести критики към управлението на Ердоган. Опасенията са, че ако излезе с кандидатура, Гюл би могъл да се превърне в обединяващ фактор за опозицията, който ще събере и част от електората на ПРС.

Самият Гюл обаче не се различава чак толкова много в социалните си позиции от Ердоган. Той често е обвиняван от светските кръгове в Турция в проислямизъм.

За последното допринася и поведението на съпругата му, която се появява на публични места със забрадка, смятана за символ на съпротивата на широки кръгове на турското общество срещи светските принципи на републиканска Турция. Въпреки това ясната му прозападна позиция го поставя като възможен флагман за едно опозиционно обединение срещу настоящия президент.

Ясно е едно. На тези избори ще се играе "всички срещу Ердоган". И той осъзнава това доста добре.

Коалицията с крайнонационалистическата Партия за националистическо действие показва, че той е готов дори на обединение (нещо, което доскоро отхвърляше), за да спечели тези избори. Тази коалиция му осигури и нужната преднина за референдума, а сега надеждата на президента е, че ще му донесе и още един мандат.

Затова и за него е толкова важно да мобилизира максимално всичките си ресурси за победа още на първи тур или поне за осигуряване на стабилна преднина. Това означава, че цялата машина, която представлява ПСР, ще се включи в подсигуряването на победата.

Това е и една от причините самите избори да бъдат изтеглени толкова скоро. Сред обществото в страната победите на Турция в Сирия срещу кюрдите и ПКК се оценяват високо и това допълнително вдига имиджа на турския президент.

За сметка на това все по-сериозните икономически проблеми на страната са още един ключов момент. Те със сигурност биха намалили популярността на Ердоган, но не и ако изборите изпреварят прекия им ефект върху живота на хората.

Едно е сигурно обаче - до изборите на 24 юни шоуто ще тече с пълна скорост и е напълно очаквано да се разиграят сцени, подобни на онези по време на кампанията за референдума от миналата година, при които лица на ПСР бяха гонени от европейски градове, за да не провеждат митингите си. Ердоган вече обеща, че ще посети Западна Европа в предизборната си обиколка. Какво ще значи това, предстои да видим.

Новините

Най-четените