Да се върнеш 23 години назад и 170 000 гласа надолу: това е неприятната равносметка на Движението за права и свободи след изборите на 26 март.
Никога досега Централата на ДПС не е била толкова "тиха" след края на парламентарния вот. Всички помнят легендарните следизборни пресконференции на Ахмед Доган и Лютви Местан, когато "нощта беше бременна" с жокери за разпределението на властта в следващите 4 години.
Този път мълчанието е оглушително: от 1994 г. насам партията не е регистрирала толкова нисък резултат, колкото под лидерството на Мустафа Карадайъ.
Грубият извод е: 35% по-малко реални гласоподаватели в сравнение с последните парламентарни избори, 12 загубени мандата в Народното събрание и цялостна неспособност за мобилизация на потенциалния електорат - както в България, така и в изселническите общности в Турция.
Факт е, че ДПС успява да направи няколко пробиви в области като Монтана и Благоевград, които компенсират част от сумарната загуба на влияние на други места. Най-големият риск пред партията - да допусне ДОСТ да влезе в Народното събрание - беше предотвратен. Освен това, ДПС не позволява на ДОСТ да отнеме първенството му в нито една от 33-те критично важни общини.
Но "добрите новини" за ДПС приключват дотук. Силната инерция на ДОСТ и сравнително краткият срок до следващите местни избори могат да нанесат много тежък удар върху състоянието на партията в близките 2 години.
Какво спечели и какво загуби ДПС на последните избори?
Преди и след: резултатите на ДПС на парламентарните избори през 2014 и 2017 г. по общини. Преместете слайдера наляво или надясно, за да видите разликите по места.
Забравете Турция
Най-големият пробив на ДОСТ е в район "Чужбина" - не само в Турция, но и в останалите външни избирателни секции партията на Лютви Местан води пред ДПС.
Неслучайно разбивката от вота на българите извън страната изстреля ДОСТ на втора позиция след ГЕРБ, с малко над 19 000 гласа, от които над 87% се дължат на вота в 35-те турски секции.
Турция носи и най-голямата числена загуба на ДПС в сравнение с последните парламентарни избори. През октомври 2014 г. Движението за права и свободи взима 56 894 гласа от турските секции. Днес общата сума от гласове на ДОСТ и ДПС е едва 28 759 гласа - т.е. налице е загуба на почти 46% от потенциала на двете партии.
Чистата загуба на ДПС е още по-внушителна - само за 2,5 години партията на Доган се е лишила от ценни 45 000 гласа. Причината съвсем не е само ДОСТ.
Активността в Турция през 2014 г. беше много по-висока поради факта, че България позволи гласуването в общо 136 секции. Последните промени в Изборния кодекс обаче доведоха до драстично свиване на изборните секции на българските изселници в Турция - не повече от 35. На 26 март всички гласоподаватели от чужбина трябваше и да попълват декларации на български език за гласуване на едно място в самите секции - още една бариера пред бързото и лесно трупане на бюлетини в Турция.
Точно това беше основният проблем - ако не и единствената пречка - пред опита ДОСТ в Народното събрание. Липсващите 45 000 гласа правят разликата между резултата на "Воля" на Веселин Марешки (4,26%) и ДОСТ на Лютви Местан (2.94%). Дали Местан можеше да оползотвори максимално този потенциал - няма как да се гадае. Но със сигурност много трудно може да си позволи да се лиши от него, ако иска да има национално представителство.
Съвсем различна е ситуацията за ДПС. Партията, ръководена от Мустафа Карадайъ, прави известен пробив над ДОСТ в няколко секции в Истанбул, Текирдаг и Чорлу в европейската част на Турция, но губи във всички останали селища в съседната страна.
Положен върху данните в национален мащаб, делът на турските 11 хиляди гласа спрямо кумулативния вот на ДПС е пренебрежимо нисък. За сравнение - само една-единствена община Кърджали прави по-висок резултат за ДПС от всички турски секции, взети заедно. Общият брой гласове на партията в област Разград е почти два пъти по-висок от приноса на Турция.
Дори ако Изборният кодекс забрани изцяло гласуването в чужбина, ДПС няма да усети драматична промяна на резултата си. Очевидно свърши времето, в което Турция осигуряваше почти 88000 бюлетини за Движението за права и свободи (2009 г.) - поне докато Ердоган е на власт. И още нещо - култивирането на избирателите от чужбина вече не е оправдана инвестиция с оглед на местни избори, а те са от ключово значение за партия като ДПС.
Ако ръководството на ДПС си направи правилните изводи от 26 март, ще трябва да забрави грижите си за вота от чужбина. Големите проблеми на Доган и Карадайъ са в България и се виждат много ясно при анализа на резултатите от страната.
ДПС ще страда, но не е виновен само ДОСТ
В два поредни национални вота ДПС доминираше стабилно в 5 от 28 области: Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен. През 2014 г. партията дори изпревари БСП и излезе като втора политическа сила в Бургас, Благоевград, Смолян и Хасково.
Година по-късно, през есента на 2015 г., ДПС спечели кметските избори в 33 общини, събра 761 общински съветници с еднопартийни листи, при това показа, че може да разшири "географията" на представителството си извън традиционните области. Средният процент на подкрепата за кметовете на ДПС в страната от първи тур бе 67,7%, което се приемаше като еднозначен показател за липсата на алтернатива в общините-крепости на Доган.
Общини с кметове на ДПС след местните избори през 2015 г.
Реалната загуба на гласове на ДПС между последните два национални вота е в размер на над 125 хиляди гласа (на територията на България). По-голямата част от тях, разбира се, са отклонени към актива на коалицията между ДОСТ и НПСД. Но далеч не всички.
Над 35% от "липсващите" гласове на ДПС са се разпръснали по причини, които нямат нищо общо с отлъчването на Лютви Местан. В някои от случаите става дума за традиционни, отдавна разработени райони, чийто потенциал е изчерпан или директно пропилян.
Показателен е примерът в Исперих, където ДПС губи почти 4600 гласа - т.е. повече от половината от бюлетините, които получи преди три години.
Почти цялата загуба се дължи на разрива с местния силен човек - Гюнай Хюсмен, бивш кмет на общината, изгонен от ДПС през 2014 г. На 26 март Хюсмен се кандидатира за депутат от ГЕРБ и чрез лични преференции донесе над 3400 гласа в повече за партията на Борисов. Това е най-големият ръст на подкрепата за ГЕРБ в цялата страна.
Над 70 процента е загубата на подкрепа за ДПС в Хитрино - от общо 3545 бюлетини през 2014 г. активът спада до 984 през 2017. Една част от липсващите гласове са се прелели в ДОСТ, но дори по-голям е отливът към ГЕРБ.
Сериозен спад на доверието - не само в реални гласове, но и като обща мобилизация на избиратели - ДПС регистрира в общини като Плевен, Дулово, Бяла Слатина, Велинград, Лозница, и др., места, в които ДОСТ няма кой знае колко внушителен резултат.
Както ГЕРБ, така и БСП успяват да се възползват от слабото положение на Движението за права и свободи в някогашните "крепости". БСП прави видими пикове в общини като Търговище, Омуртаг, Айтос, Ардино и Сатовча, ГЕРБ си добавя няколко хиляди гласа от Дулово, Кирково, Момчилград, Черноочене и др.
Разбира се, не е изключено да става дума за контролирано "кръвопреливане" от места, в които ДПС продължава да държи ръка върху солидни маси избиратели, но си позволява да преразпределя част от тях към една от двете най-големи партии със "следизборни" съображения.
Тази тактика е изпробвана в миналото, но сега може да се окаже много рисков експеримент в контекста на силната преса на ДОСТ по места.
Ако ДПС не промени тенденцията на "прахосване" на гласове, ще се принуди да плати висока цена още на местните избори през 2019 г., когато лесните победи с над 70% подкрепа ще се окажат непостижима мечта.
Войната ДПС - ДОСТ едва сега започва
Местните избори са критично важно изпитание за ДПС. От създаването си досега партията на Доган дължи тежестта си в Народното събрание на много ясно изразено териториално влияние в няколко области със сравнително затворени общности, икономика и инфраструктура.
Всяко отклонение от нормата на местно ниво означава риск в национален мащаб за ДПС. А отклоненията в полза на ДОСТ вече стават видими.
Разпределението на гласовете в "лидерския" 9 МИР Кърджали, където един срещу друг застанаха Мустафа Карадайъ срещу Лютви Местан, е две към едно. Подкрепата за ДПС и ДОСТ е почти изравнена в Кирково и Джебел. Една трета от избирателите на Доган в областния център Кърджали са мигрирали към Местан. От всички 7 общини в областта само ДПС-Ардино не се поддава на пресата на ДОСТ.
Джебел е особен случай: кметът на общината Бахри Юмер е едно от първите лица на ДПС, които напуснаха партията и подкрепиха Лютви Местан при разцеплението в края на 2015. Бахри Юмер е един от съучредителите на ДПС в Кърджали през 1990 г., бивш депутат във Великото Народно събрание, с 5 последователни мандата като кмет на Джебел.
Последната му победа на местни избори беше постигната с над 70% подкрепа още от първи тур. Сега ДПС удържа част от лоялните си избиратели в общината, но съотношението им спрямо тези на ДОСТ е почти 1:1. Дори Бахри Юмер да не спечели нов кметски мандат през 2019 г., ДОСТ ще бъде равностоен участник в местния Общински съвет.
ДОСТ отчита доста добри резултати по места в няколко общини от областите Шумен, Хасково, Търговище и Бургас.
Почти изравнени са силите на двете конкурентни партии в община Хитрино, където през 2015 г. кметът Нуридин Исмаил донесе победа на ДПС с над 83% подкрепа. Подобна е ситуацията в Руен, където Исмаил Осман спечели кметското място със 76%. Днес, година и половина по-късно, тук няма и следа от монолитния блок на стария ДПС-електорат.
Възможно е тази подкрепа да се дължи и на влиянието на втория коалиционен партньор на Лютви Местан - "Националната партия за свобода и достойнство", основана от Касим Дал. НПСД вече има опит в кампанията срещу ДПС - партията участваше на изборите през 2014 г. като част от Реформаторския блок.
Ако пресметнете разликата между гласовете на РБ през 2014 и 2017 г. (със и без Касим Дал) в петте "контролни" области Кърджали, Разград, Силистра, Търговище и Шумен, ще видите отлив на най-малко 6300 гласа. Най-голяма е загубата в общините Омуртаг (-1086 бюлетини), Главиница (-1080), Търговище (-724), Дулово (-405) и др. - това са реални избиратели на НПСД, преминали понастоящем към ДОСТ.
Партията на Местан успява да постигне и реален нетен "излишък" над ДПС, макар и само на четири места в България през 2017. Три от тях са незначителни от гледна точка на присъствие в местната власт, а и разликата е под 200 гласа (така е в Котел и във видинските общини Ружинци и Бойница).
Единствената община в цяла България, в която ДОСТ е първа политическа сила, е Павел баня. Тук вече ДПС има какво да губи.
На местните избори през 2015 г. техният кандидат-кмет Иса Бесоолу загуби на балотажа, но резултатът му на първи тур беше достатъчен, за да може ДПС да се окаже най-голямата сила в Общинския съвет. Сега обаче неговият електорален капитал влезе в актива на Лютви Местан.
44-годишният Иса Бесоолу е добре известен в района: развива бизнес в местния дърводобив, търговия с горива и автобусен транспорт в региона на Павел баня. През 2012 г. беше осъден от ВКС на 1 година условно, с 3 г. изпитателен срок, за предлагане на подкуп на вещо лице. Вече реабилитиран и "идейно преориентиран", той успя да осигури пробива на ДОСТ в Павел баня.
Ако запази и увеличи подкрепата си, ДОСТ има и сериозен потенциал за присъствие в местната власт в общини като Кърджали, Айтос, Крумовград, Омуртаг, Цар Калоян, Стамболово, Каолиново, Черноочене и др. Трябва да се има предвид, че част от избирателите, гласували на 26 март, ще останат без право на глас на местните избори през 2019 г. заради изискването за уседналост, но едва ли разликата ще е чак толкова драстична.
Докато ДПС стои във формална опозиция на нестабилен парламентарен съюз, дори 26 депутатски мандата са достатъчни на партията, за да изпълнява функцията на "балансьор", "платформа за плаващи мнозинства" и други подобни властови композиции.
Ако ДПС обаче допусне разпадането на бетонните си блокове в местната власт обаче, това ще е началото на края на партията. За добро или за лошо.
