В днешна Русия партии като унгарската "Йобик", гръцката "Сириза", испанската "Подемос", френският "Национален фронт" и нашенската "Атака" не биха могли да съществуват.
Със своите платформи, настояващи за радикална промяна на държавната ориентация и (това е особено валидно за исканията на "Атака") очевидното прокарване на чужди политически интереси, съпътствано от повече или по-малко явно външно финансиране, те биха били моментално забранени, а техните лидери заклеймени като "врагове на народа" и поставени зад решетките (разбира се след "справедлив" съдебен процес).
У нас (и под това разбирам Европа) това обаче е напълно възможно и те не само процъфтяват, но и представляват острието в "хибридната война", която Русия води срещу Европейския съюз като цяло и някои от неговите по-лабилни членове, в частност.
В хода на онова, което евфемистично наричаме "Украинска криза", за да не го наречем с истинското му име - война - сме свидетели на една практика, която изследователите наричат "хибридна война".
Тази война не се обявява официално; не се води (поне не се признава) от регламентирани играчи (държави); използва неконвенционални средства (инфилтрация на информационната среда на други държави, подклаждане на паника, финансиране на нарочно създадени политически субекти с цел промяна на външнополитическата линия на набелязаните противници) и не се "печели", поне - не в официалния смисъл на думата.
В една нашумяла публикация руският историк Владимир Воронов с основание посочва, че първите примери за водене на такъв тип "война" са дело на "големия приятел на мира", "вождът и учителят на цялото прогресивно човечество", Йосиф Сталин, и могат да бъдат отнесени към 20-те и 30-те години на ХХ в.
Тази нова, за тогавашните условия, "хибридна война" включва (тук всяка прилика с днешната действителност никак не е случайна) финансиране на партии и организации на територията на чужди държави, поддържането на вестници (тогава с това са разполагали), пропагандиращи определени възгледи и позиции и пряко финансиране на пропагандни кампании и терористични актове, насочени към дестабилизация на набелязаната страна.
На 7 октомври 1929 г. Сталин (който по това време е в Сочи) изпраща на заместващият го Вячеслав Молотов (по това време член на Политбюро на ЦК ВКП (б) и секретар на ЦК) следното послание: "Ще имаме ядове с Китай и ми се струва, че е крайно време да възприеме възгледа за организирането на въстаническо движение в Манджурия... Трябва да организираме две бригади съставени само от китайци, като ги снабдим с всичко необходимо (артилерия, картечници и др.) и да ги пуснем в Манджурия със задача: да вдигнат въстание... като установят съветска власт в градовете и селата... Никакво "международно право" не бива да застава на пътя на нашето дело. Всички ще виждат, че ние сме против войната с Китай, че нашите червеноармейци охраняват само нашите граници и нямат никакво намерение на преминават на китайска територия..."
Ако ви се струва познато, то най-вероятно е заради това, че днес в Украйна се случва точно това: организиране на "местни" военни формирования, снабдяването им с "всичко необходимо", игнориране на международното право и призоваване към мир, докато тези "недържавни" субекти създават необратими "териториални факти".
В съвременните условия "хибридната война" е изключително опасна и дестабилизираща:
не струва особено скъпо на агресора, но струва много (в прекия и преносен смисъл) на онези, срещу които е насочена.
Практикуващият "хибридна война" винаги може да отрече, че провежда подобни действия, докато действията на атакуваната страна веднага привличат внимание - тук примерът с реакцията срещу проектостратегията „Визия 2020" на служебното правителство от есента на 2014 г. е направо христоматиен.
В този смисъл, от многобройните дефиниции на съвременната хибридна война си струва да обърнем внимание на тази формулирана от Джак Макюън (Jack McCuen), който я определя като "фокусирана активност на асиметрични военни действия, водени в три ясно определени посоки: (1) сред населението на конфликтната зона; (2) сред собственото население (т.нар. "домашен фронт"; (3) международната общност.
В едно особено важно интервю на главнокомандващият силите на НАТО в Европа, генерал Брийдлав с типичната за един кадрови военен яснота посочва: "Новата ни грижа е този вид водене на хибридна война, както ние я наричаме. Русия използва всички елементи, за да пречупи други нации. В сферата на информацията виждаме кампания за информация и дезинформация, целяща да замаскира руския подход. Военно - всекидневно виждаме придвижване на войска, артилериен обстрел през границата и използване на всички военни възможности. И накрая - икономическа война по линия на енергийните доставки. Този хибриден модел обединява всички национални властови средства и ги насочва срещу друга нация. Това е повод за голяма загриженост."
През февруари 2013 г. Валерий Герасимов, новоназначеният шеф на руския генерален щаб, публикува статия в руския седмичник за отбрана "ВПК", в която пише: "Методите на конфликта са се променили и вече включват широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни мерки.
Всичко това може да бъде допълнено, като се подбуди местното население да действа като пета колона и от "скрити" въоръжени сили".
Тези думите сега изглеждат пророчески, но ми се струва, че още тогава той и стоящите над него в йерархията са знаели за какво говорят.
Хибридната война се характеризира с използване на дезинформацията за създаване на „благоприятна" ситуация за реализиране на определен замисъл. Важно условие тук е да имаш на разположение "петата колона", за която говори в своята публикация руския началник щаб В. Герасимов.
Тук нашият (българският) случай отново е направо христоматиен, като най-важният нюанс е широкото използване на българската медия за водената срещу страната ни "информационна война".
Най-точната дефиниция определя информационната война като война, чиято цел е завладяване на енергийни, природни и човешки ресурси на друга страна и въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката, с цел внедряване в умовете им погрешни представи за това, което става в обществото.
Само един ден прекаран с новинарските емисии на националните (т.е. издържани от данъкоплатците) радио и телевизия може да ни даде ясна представа за "внедряването... на погрешни представи", което върви повече или по-малко организирано.
Едни кратка разходка из централните софийски улици, изпъстрени с афиши за различни "културни" събития, включващи лица, окичени с емблемата "Сделано в СССР" може да ни даде представа за "организираното въздействие върху умовете на хората....".
Едно от най-първите действия на министъра на културата бе подписването на споразумение за поредната "Година на Русия в България", което най-вероятно ще означава още повече хибридни атаки, маскирани като културни събития (това прочее ми се струва най-ясното определение за един концерт на изпълнители като Йосиф Кобзон, например).
Днес вече не съществува обявяване на войната в определен ден и час.
Нещо повече - тези, които водят такава война, непрекъснато говорят за мир и участват в преговори и инициативи, завършващи с подписването на споразумения, които нямат и най-малкото намерение да изпълняват.
Най-неприятното нещо за този, който е обект на "хибридна атака" е, че формите и методите на "хибридната война" се прилагат извън правно регулираните отношения, скрито се нарушава суверенитета на атакуваната държава в мирновременен период, извършват се действия извън правото и закона срещу отделни групи от населението.
От друга страна, трудно (но не невъзможно) могат да се предприемат контрамерки и се намерят правни основания за защита срещу хибридните методи на войната.
"В днешна Русия партии като унгарската "Йобик", гръцката "Сириза", испанската "Подемос", френският "Национален фронт" и нашенската "Атака" не биха могли да съществуват......." В интерес на истината и в днещните, а и във вчерашните САЩ не биха могли да съществуват. Или биха могли? И Русия и САЩ поставят на първо място своите стратегически интереси и естествено е в името на тези интевреси да не подбират средствата, включително да вербуват по света хора с някакво влияние, които да прокарват тяхното влияние в собствените си стране. Или не е така? Ето какво е написано в уводния пасаж на „Стратегия за Национална Безопасност” (National Security Strategy) (САЩ) „Американското лидерство – това е глобалната сила на доброто, но то е изградено върху нашите непреходни национални интереси. Ние мобилизирахме и оглавихме международните усилия за наказване на Русия и противодействието на агресията, по отслабването и в ктайна сметка, унищожението на Ислямска държава, по искореняването на вируса на Ебола, по прекратяването на разпространението на материалите за производетво на ядрено оръжие.” „Стратегия за Национална Безопасност” (National Security Strategy) (САЩ) http://www.whitehouse.gov/sites/default/files/docs/2015_national_security_strategy.pdf Забележете САЩ не само са сеячи по света на "американските ценности", но са и глобалната сила на доброто, като антипод на глобалната сила на злото.Те се идентифицират с нравствено-етични добродетели, които правят и техните действия по-света нравствено-етични. Или не е така?
И ще прибавя, статията на г-н Гаврилов ми напомня книгата на Желю Желев, "Фашизмът". Един вид "Тебе думам дъще, сещай се снахо!"
За съжаление,ние(България)винаги сме само обект на хибридната война!Доброволно си унищожаваме службите които могат да противодействат на този тип война и си отваряме територията си за всички желаещи да я ползват за такива цели!
Една по-различна гледна точка от тази на г-н Гаврилов – интервю с експерта по национална сигурност Димитър Йончев: „Целта на САЩ е да раздели Европа от Русия”. http://www.segabg.com/article.php?id=739081
Нищо ново под слънцето, Другари. Тая "хибридна война" преди беше известна , като Метода на Манипулацията и Пропагандата и съществува откакто ,съществуват войните. В древността са се пускали слухове, после с листовки, радио, телевизия, интернет. Колкото повече се развиват медиите толкова по ефективен става този метод. Основният му недостатък е ,че може да влияе само върху определени групи хора, така наречените олигофрени, тъпаци, промити мозъци, галфони и всякакъв вид идиоти. Умният човек е скептичен, проверява си източниците на информация, подбира сравнително достоверни източници и от двете страни на барикадата, анализира Фактите, следи процеси и винаги се пита стария милиционерски въпрос- Кой има полза??? и Къде са парите
https://twitter.com/shaunwalker7/status/490466156692905984 http://www.online812.ru/2014/07/21/014/ Британската преса на следващия ден след падането на боинга над Украйна....
Някакъв линк към толкова подробно описания разговор на Сталин с Молотов да предостави автора?!Щото в интернет можем да открием един друг списък - на превратите , финансирани с пари от ЦРУ.. Иран (1953 г.), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011) Та какво казахте , уважаемо непеошче?! http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1253428
От друга страна, трудно (но не невъзможно) могат да се предприемат контрамерки и се намерят правни основания за защита срещу хибридните методи на войната. Вие да не призовавате като другаря Плевнелиев ака Ирландска Пастирка , ака Чехлъо , ака Голямото папско яйце , да въведете наказателно преследване за хората , които не одобряват политиката на ЕС, САЩ и НАТО по определени теми?!Само от уважение към Уебкафе няма да ви кажа къде точно да вървите , имбецил третополов!
Определено автора не е наред с главата.Джоба може и да му се е понапълнил след подобни напъни , ма и кафявото отзад личи.
Още по-опасно и жалко от това, че Атака се финансира от Русия, е факта че всички други партии разполагащи с властта, водят политика все едно са аватари на Вашингтон и донякъде Брюксел /разбирай Берлин и Париж/. По-страшно е, защото Атака, каквото и да представлява, е просто една мижава и креслива опозиция, която няма и не ще се добере до управлението на страната. Ужасяващо е че партиите и политиците, които ни управляват и ще продължават да го правят в обозримо бъдеще, са дефакто марионетки, които биват мотивирани и активирани или от користни цели или от страх заради компромати свързани с тъмно минало, например какъвто е случая с примиера ни. Въобще цари един евро-атлантизъм и демокрация, че аз сериозно се притеснявам, че толкова много щастие няма да можем да понесем повече от десетина-дванайсет години.
Ролинс, брат, чат-пат забравям какъв дебил си, и в един момент реших, че и твоя профил са го отвлекли извънземните Та кво викаш, у Рашата нема Фокс, ЦНН и ББС, тей ле? Горките, кво ли прават там без Дневник, Капитал и прочее независими медии
Ха,ама чичко Паричко можел и да пее ...
Ролинс, по едно време си мислях, че ти и Оня сте едно и също лице, но изглежда не съм бил прав - в сравнение с тебе той е направо гений, титан на мисълта. Честно, забиваш в земята дори Геранова, и като малоумност, и като самочувствие
„от многобройните дефиниции на съвременната хибридна война си струва да обърнем внимание на тази формулирана от Джак Макюън (Jack McCuen), който я определя като "фокусирана активност на асиметрични военни действия, водени в три ясно определени посоки: (1) сред населението на конфликтната зона; (2) сред собственото население (т.нар. "домашен фронт"; (3) международната общност.” - А САЩ да не би да не водят „хибридни войни”? Те безучастен и безпристрастен наблюдател в тази насока ли са? И в Украйна, и по света – в Сирия, Либия, Египет, Ирак, Афганистан и др. места на „арабски пролети” и „цветни революции” (1-та посока – действия „сред населението на конфликтната зона”). А борбата на”домашния фронт” с тоталния контрол на населението след 11 септември 2001 (2-то направление) и подслушването на външни лидери в по-скоро време, които определят 3-та посока – „международната общност” (да си спомним разкритията на Сноудън)? Американските войни и дестабилизиращи акции как да ги наречем – „Пентагонни” ли (и аз да дам своя принос в политическите неологизми ;-)? По-добре ли ще звучи?
И с примера за „Визия 2020" не стана ясно какво има предвид авторът. Освен, че там се споменаваше недомислицата за „хибридната война” на Русия, като поредно припяване на западните клишета ;-) Този документ го издаде едно служебното правителство, което въобще няма пълномощия да прави дългосрочни държавни планове (камо ли в областта на отбраната!), защото е избрано за едно тримесечие и с друга задача. Второ, „проектостратегията” трябваше да се обсъди всенародно, както самите автори обещаха. Вместо това се докладва директно на международен форум на НАТО в чужбина като ангажимент на страната. И кое му беше „христоматийното” в крайна сметка?