Украинската криза е поредната илюстрация на "закона на Годуин". Според него колкото по-дълго продължава един онлайн спор, толкова повече нараства вероятността една от страните непременно да сравни другата с Хитлер или с нацизма. С уговорката, че тук не говорим за кибер-фолкор, а за международна политика.
Хитлеризацията се случи още на мегдана в Киев, където всичките протестиращи бяха подвеждани под символиката на екстремистите от Десния сектор, а силите на Беркут, които защищаваха правителството - на развилнели се сталински убийци от 30-те.
Политическият разговор продължава и до днес със събирателния образ на Тягнибок от едната страна, носител на златния кръст на СС дивизия "Галичина" 2010 (бел. р. депутат и лидер на украинската националистическа партия „Свобода", разследван от Русия за участие в бойни действия на страната на чеченските сепаратисти срещу федералните сили през 1994-1995) и на Путин от другата, чието анексиране на Крим се сравнява с това на Судетите, направено от Хитлер.
Впрочем известно колебание имаше в тази последната аналогия, доколкото по-подходяща за персонажа на Путин изглежда маската на Сталин, Хрущчов или поне Брежнев, нахлували тук-там във времето на царстването си.
Защо се наложи перчемът на Хитлер?
Дали заради здравословната анти-алкохолна и анти-тютюнева идеология на двамата, дали заради анти-гей законодателството, което увлича традиционно настроените маси? Не, просто съветските диктатори имат и светли и тъмни аспекти, за някои неща и до днес им се възхищават: победата над фашизма и индустриализацията при Сталин, разведряването и спътника при Хрушчов, успиването и застоя при Брежнев.
Виж, Хитлер е абсолютното зло - и на изток, и на запад; за политиката той е онова, което е Сатаната за теологията.
Да не помислите, че ми е симпатичен Тягнибог или пък Путин. Ако трябва да подплатявам негативните си усещания с исторически паралели, мога да се разходя до антиеврейските погроми при директорията на Скоропадски след Първата световна война или на Райхскомисариата Украйна във времето на Втората.
Русия, "затвор на народите", през последните двеста години се занимава с това да потиска всякакви революции в Европа - като се почне от Наполеоновите войни, полското въстание от 1831 г., революциите от 1848 г. и се стигне до Унгарската (1956) и Пражката пролет /странно, но факт: любителите на революциите у нас са десни, привържениците на консервативната руска империя - леви!/.
Какво става обаче, когато на тези вековни геополитически сблъсъци - по закона на Годуин - се наложи маската на Хитлер? Говорителите очевидно постулират абсолютната невъзможност да се преговаря и да се търси каквото и да било политическо решение, освен тотално изтребление на противника. Самото разсъждение на тема компромис се превръща в неморален акт, в
един вид пакт със Сатаната.
В спокойно състояние всеки от нас е способен да разбере, че единствено по пътя на компромиса могат да се решат подобни конфликти. Че трябва да си готов да отстъпиш, за да постигнеш нещо. В случая с Украйна за мен е очевидно, че дразнителят е възможността Украйна да влезе в НАТО, възможност, която се актуализира от Оранжевата революция, после от Юшченко през 2008*.
Както каза във вторник Путин: "Просто не мога да си представя, че ние ще ходим в Севастопол на гости на натовски моряци. По-добре те да ни идват на гости в Севастопол, отколкото ние при тях". И да не ни харесва, това е някаква реалност, да я наречем реалността на руската военщина - важен стожер на тази колониална империя.
Можеше ли Мегданът да изтъргува ненамесата на Русия срещу неутралитета на Украйна? Можеше, но пропуснаха шанса. Може ли Киев да преговаря сега - в променената ситуация - за признаване на Кримския референдум, срещу отказ от дестабилизация на източните провинции...
Вероятно някъде зад кулисите единият Хитлер все пак преговаря с другия Хитлер, преценяват сили, съизмерват интересите си.
Защо обаче публичното говорене така бързо се радикализира?
Дали заради врявата, която цари в интернет, и където само много силни, еднозначни послания имат шанса да оцелеят? Дали защото заживяхме с някаква инфантилна, идеализирана представа за света, в която няма място за интереси и геополитика? Или страстното говорене има за цел не да разберем събитията, а да сплотим партийните редици?
Спомняте ли си войната в Сърбия и Косово - на едната страна циркулираше ликът на Милошевич, с мустачките на Хитлер, на другата - Мадлин Олбрайт с мустачки. Най-популярната пародия в мрежата е залепване на реплики върху кадри от "Крахът не Третия райх", където треперещият от паркинсон в бункера Хитлер получава доклада на Европейската комисия, научава, че Пеевски си е подал оставката и за иззетите бюлетини от Костинброд, та дори, че в Аспарухово няма вода.
Е, имаме си и ние малки локални хитлеризации - едните са комунисти, другите мутри, третите турци. Но все пак друго си е глобалната марка.
*- Тогава украинският президент обвинява НАТО, които се били уплашили от Русия да поканят Украйна за членство.
Ако мога да кажа и моето мнение по отношение на хитлеризацията на Путин. 1. Путин е прагматичен държавник. Украйна е съсед на Русия, зависима от Русия, като обратното също важи. Абстрахирайки се от приказките за защита на местното население, Путин вижда политическата възможност да присъедини изконно руски територии, които по незнайно какви причини са дадени на Украйна. (надявам се правилно е оценил противниците). 2. Путин управлява вече повече от десетилетие най-голямата страна в света, разсипана от олигарсите на Елцин, издигайки я отново, чрез ресурсното й осигуряване, до нивото на световна сила. 3. Путин е против прокламирането на хомосексуализма (забележете прокламирането!!!), против поругаването на църквата (изпълнението на Пуси Райът мога да го сравня само с повръщането върху Лейди Гага като форма на арт дивотия), за традиционни ценности, залегнали в основата на човека. 4. Да, Путин е авторитарен президент, но по резултатите от последните избори и всички социологически изследвания той се ползва със доверието на повечето от руснаците, забележете след колко много време на власт. Има ли в България такъв управник и изобщо преизбиран ли е някой премиер министър за втори мандат. Не!
Когато става дума за Хитлер, странно е, че на господа поляците им се е изтрило от историческата памет,че през 1938 година си разелиха със своите гемански съюзници Чехословакия.
Петко Христов, по време на Кримските войни това е било Русия. Преди това е било Киевска Рус, княжество покръстено от учениците на Кирил и Методий. Преди това е било и Велика България. Хората там (58%) се определят като руснаци. Присъединени са към Украинска ССР по инициатива на Никита Хрушчов, човек доказано луд според мен.
Филм за това как Путин успя да разцепи еврейското лоби от олигарси в Русия,и след това един по един да ги елиминира,като руската държава успя да си върне заграбеното от хазарските чифути и си стъпи на краката... http://vimeo.com/88186722 .
Добър ход на свинчо! Хем е добър, хем доказва и нещо друго - етикетите по правило лъжат и много, ама много рядко са сравнително точни. Ограничавайки базата за сравнение често може да се накара едно събитие или личност да приличат на друга и точно затова винаги съм споделял мнението, че лепенето на етикети и следването на лозунги и термини е пагубно за интелекта. Причините да му се поддаваме са много - от генетичната ни стадност и нужда от ясна принадлежност, до нуждата от детерминираност в отношението и нагласата ни. За повечето хора е недопустимо и дори невъзможно едновременото споделяне на противоречиви становища и възгледи в една глава, но в същото време да се подходи разумно, най-често означава да се познават и като детайли и емоционално различни гледни точки и позиции. Познаването само технически на другата позиция те прави все пак уязвим за емоционално становище срещу нея или за по-изплъзващото се, което ще нарека "обща насторйка", без да търся прецизност за названието, а само създаване на представа какво имам пред вид. От тая гледна точка умението да се борави с разнородни емоции, без да се губи баланс и разсъдък е нещо като да се борави с още едно сетиво, даващо поглед върху реакциите и механизмите в главите на участниците от нашия вид в дадено събитие или процес... Както и да е - лепенето на етикети е само част от по-обширното явление на "символно" базираното мислене, при което е прието за нормално да се забравя, че думата не е предмета, картата не е територията и фактите по принцип не са обективни явления, а са само регистрирани величини от сетива, сензори и апаратура. Разбира се, че е трудно да се прекрачи границата на тоя начин на мислене, но нейната остарялост почва да личи все повече. В случая с Украйна много лесно се взема страна посредством удобно приемане за истина на едни или други твърдения, при положение, че всички знаем, че това може и да е относително безкръвна, но съвсем пълноценна война. Хората са казали, че при войната първата жертва е истината и май правилно са го казали - независимо от причините на всички им се налага и/или иска да нагласят истина в собствена полза. Това е просто част от всяка война и даже бих продължил и казал - платформа и директна причина за всяка война. Употребата на сила или поне липсата на възможност за пазарлък винаги са резултат от отказ за компромис или разбирателство - отказ от споделяне на поне що годе обща истина. Споменах, че заставам на страната на Русия в конфилкта и причините ми са доста прости - заставам на страната на онзи, който лъже по-малко и призовава към намаляване на лъжата и лицемерието. Това всъщност са основни позиции на политиката на Путин от доста години, а лъженето, което политик в неговата позиция не може да избегне, все повече му се концентрира в нарочно лесно различими формати. Това поддръжам, доколкото съществуването на народи ме интересува само дотолкова, доколкото виждам стратегическите им възможности за развитие в посоки, които предпочитам. Лицемерие ще е да се говори и за държави по принцип при положение, че тяхното съществуване е по-скоро резултат на културата на оформящите ги народи или други определящи групи. Именно културата и нейната динамика има стратегическо значение, а държавите и тяхната политика има само тактически възможности. Разбира се, трябва да направим уговорката, че тактически ходове могат да имат стратегическо значение, но не трябва и да забравяме, че когато се случи, това може да е резултат, а не причина и че печеленето на правилни битки по правилния начин за стратегическите ти цели не е никак проста работа. В този смисъл мога да забележа стратегическа игра в лицето на Путин, но не виждам такава в лицето на определящите фактори за Западната политика. Допускам такава само във варианта, в който това, което виждаме в Украйна е общ план, който само се разиграва от всички заради публиката (не е невъзможно, но не е най-вероятно). Така, че ходейки по събитията и действията на участниците аз хитлери и сталиновци не виждам. Напротив, виждам механизми рожба на един нов свят, дооформил се в края на 20-ти век и в частност в случая на Путин виждам вещо боравене с разбиране за новите процеси и механизми в рамките на достъпните възможности. Хитлеризация на руското положение може да се случи само, ако Путин загуби властта от инерции, които е създавал и хора, които е използвал и те останат без контрол. В политиката му се вижда прагматизъм на няколко нива и въпреки, че причините му да изпълнява плана си нямат нищо общо с моите разбирания за света, намирам потенциал за полза за вида ни от резултата, ако се постигне успешно. Казано накратко - руският народ е резултат на векове несвобода, той не може да бъде модернизиран по Американски план, това само би го разбило до разложение. В същото време Америка е в процес на друг вид разложение в резултат на коренно различни от руските механизми - срастване на "системата" с културата, което е на една крачка от срастването на държавата с културата и би имало краен резултат една абсолютна държава с абсолютна липса не на възможност, а на идея за свобода. Множество именно американски автори са писали по въпроса в продължение на десетилетия и аз съм повлиян именно от тях. Някои от най-светлите американски умове са се изтървали да описват един доста руски по характер изход от затънтената улица, в която може да попадне Америка поради американските си пък слабости. Идеята споделяна от всички такива люде, независимо от различните им идеи и версии, винаги има една обща черта - разнообразието от култури в нашия вид е шанса ни да избегнем клопките, които могат да ни върнат в каменната ера, че и по-назад. Понякога пътищата изглеждат странни, но пък и слабостите винаги са сладки, докато следващите поколения не вкусят резултата на "очевидно нормалното" на предишните. Американският системен функционализъм може да се самозатрие рано, рано, но може и да се превърне в удобно русло за други идващи от тоталитарни състояния - такива като Китай. Разултатът от такава симбиоза ще е
"като други коментатори на сайта" Машалла подстрижка! Откакто за пръв път постнах преди време списъка с обидите ти на база пиянство, забелязвам, че премина повече на вълна "тъпучи" и "идиоти" и обвиненията в коментиране в пияно състояние намаляха драстично. Сега не наричаш това "форум", а пишещите "съфорумци". Ше се окаже, че не Симо учи Каспър (и останалите), а Каспър е научил Симо на 2 (две) нови поведения. След още някое време, ще вземеш да пишеш като хората и да се аргументираш правилно в един коментар и без излишни приказки. Тогава може да ми се отплатиш с няколко литра Eichbaum HefeWeizen hell или някой друг грам смолист седмолистник.
"коментаторджии" джъ/джа/дже/джи са турски наставки. Срам, Симо, срам..... Да не почна аз да изброявам чуждиците, които ти ползваш, че ше стане неудобно. Не се усещаш, Симо, текне ли ти логореята немой са зАпреш. В 3 последователни коментара надълго и нашироко ни каза едно и също и ме разобличи - ползвах 'киреч' два пъти после съм бил спрял. Каква мисъл, какво чудо! А по въпроса за форуми и коментари, ти е простено. Човек на години си вече и не си много наясно с терминологията на интернета. С трепет очаквам сладващите ти 3 есета.
копче