Възможен ли е добрият живот без икономически растеж?
Самото повдигане на този въпрос отправя предизвикателство към традиционната съвременна теза, че основната цел на обществото би трябвало да е постоянно увеличаване на доходите. Но именно с нея Западът, особено Западна Европа, може да се наложи да се конфронтира. Европа не само страда от последиците на тежка циклична икономическа криза, но и вероятно е навлязла в ера на нисък растеж.
Тенденцията на растеж на БВП вероятно ще е по-ниска, отколкото в миналото
Донякъде забавянето се дължи на бързото остаряване на европейското население. Донякъде може да е свързано и с нарастващата конкуренция от развиващите се страни: тяхната все по-голяма сила оказва натиск върху много западни компании и работници. А донякъде може и да е заради ограничения на средата: мерките за забавяне на глобалното затопляне например повишават стойността на енергията.
В страни, където населението остарява особено бързо, а предприемачеството е потиснато - Италия е перфектен пример - тенденцията за годишен растеж на БВП вече е практически нулева. Дори Великобритания, която остарява доста по-бавно и има силна и жива предприемаческа култура, вероятно се очаква растеж под 2 процента.
Лесно е да разберем как икономиката с нисък растеж би могла да се превърне в антиутопия: високата младежка безработица би могла да доведе до пропилени поколения; бремето на неустойчивия държавен дълг може да предизвика допълнително орязване на публичните услуги; части от обществото може да се окажат в плен на мизерията; и политиката би могла да стане изключително ожесточена.
Има ли начин да се живее с по-малък растеж?
Началото на отговора е да признаем, че икономиката трябва да служи на обществото, вместо обратното. А това означава, че социалната задача на икономиката е да осигурява условия, при които хората да живеят добре.
Което поражда въпроса: какво е добрият живот? Тук може да е полезно да се върнем към Аристотел, който е смятал, че да живееш добре означава да действаш добре в съответствие с природата. Гръцкият философ също така е смятал, че имаме две природи - животинска и човешка. Един от начините да перифразираме доктрината на Аристотел е да мислим за добрия живот като съчетание от два компонента: животът на тялото, който ни поставя наравно с животните, и този на разума, който е специфично човешки.
Тоест добрият живот гарантирано изисква определено количество физически неща: най-очевидно храна и подслон, но и много други материални неща, особено добро здраве. Съвременните общества отделят все повече внимание на лекарите и фитнес-режимите. Но е достатъчно просто да се огледаме наоколо и да видим феномени като епидемията на затлъстяване, за да осъзнаем, че не всичко е розово с живота на тялото.
Животът на разума включва широка гама от човешки въпроси: ценности, креативност, оценяване на красотата, интелектуално любопитство и стремеж да осмислим живота си. Потребяването на повече неща не ни помага особено в това. И наистина, изследвания на икономисти като Ричард Лейърд, показват, че отвъд определена граница допълнителният доход не допринася с нищо за щастието.
Икономическият растеж на Запад е придружаван от нарастваща самота и депресия
Това показва, че изцяло материалистическата философия не съответства на човешката природа. В неуморния стремеж към растеж, други ценни неща страдат и биват принесени в жертва. Това включва социалната ни среда - общностите и мрежите от приятели и членове на семейството - както и физическата ни среда.
Бихме могли да си представим, че богатите западни общества би трябвало да могат да създадат условия за добър живот без много допълнителен растеж. Те биха могли да се концентрират повече върху качеството, отколкото върху количеството. Те все така биха ценили икономическата динамика, но не биха идентифицирали успеха основно с печеленето на пари. И те биха се грижили повече за цялостта на социума.
Но дори и с не толкова зависими от растежа ценности, все така ще има спорни въпроси, от рода на това как да се справяме с безработицата и обществения дълг без растеж на БВП. Едно от местата, където да се търсят отговори, може да е Зеленото движение, което се бори за нулев или негативен растеж от десетилетия. И все пак последните есета от британския мозъчен тръст Green House не предлагат убедителни решения.
Например Green House отстоява "споделянето" на работата като начин за решаване на въпроса с безработицата. Идеята е, че хората, които са претоварени с работа, би трябвало да намалят работното си време, освобождавайки място за безработните, които да получат работа.
Само че нещата далеч не са толкова прости
Като начало хората, които работят дълго, може и да не желаят да работят по-малко. Дори и да бъдат заставени да го правят (а подобно принуждение категорично противоречи на добрия живот), това може и да не доведе до повече работни места за безработните, много от които нямат необходимите умения. Вместо да се споделя работата, акцентът би трябвало да бъде върху обучението и образованието.
Междувременно, решението на Green House за въпроса с големия публичен дълг е да се проведе одит, определящ дали той е бил натрупан със съгласието на хората и за тяхна полза. И дълг, който не отговаря на тези критерии, би бил обявен за "противен" и би бил отхвърлен. Подобни предложения се повтарят и от леви популистки партии като испанската "Подемос" и гръцката "Сириза".
Когато тиранин като Саддам Хюсеин в Ирак натрупа дългове, резонно е наследниците му да ги отхвърлят. Но западните демокрации са много далеч от такава ситуация. Едностранното отписване на дългове би предизвикало икономически хаос и по-висока безработица. Така че то определено не е решение.
Но дори и зеленото движение да няма отговорите, едно е ясно: те не могат да бъдат открити без промяна на нагласите така, че добрият живот да има преимущество пред самоцелния икономически растеж.
Хари, ср-стататистическия олигофрен не става по-богат, щото тия проценти се превръщат я в Самсунг, я в ЕлДжи, хеле пък направо в некоя наапана епълка на кредитче. Дефакто, растежа при тия люде е в инчове (което си е и покупателна способност, де)
Вечният разтеж е една от утопиите на нашата цивилизация. Подобно на чудовището в един стар научно-фантастичен филм, тя расте докато не погълне цялата планета.
Добре, който иска да живее без разтеж - хайде да намалим заплатата на Роуън тогава, щом пропагандира това. От 800 на 700 лв. Но ми се струва, че ще надигне вой до небесата колко ценен специалист е и как точно неговата заплата не трябва да се пипа, а даже трябва да има РАЗТЕЖ. Общата икономика можело да бъде и без разтеж, с намаляване направо, но ЛИЧНО неговата икономика ако може да не се пипа, а? Иначе е лесно да се дава акъл как някой (примерно Деовин) не трябва да си купува нов телефон с негови си пари когато си иска, някоя фирма (примерно ЧЕЗ) да не харчи печалбите си както си иска..... Изобщо соц-икономист в действие. Нищо че даже икономист не е
Роуън Че даваш пари за книги е прекрасно, парите са си твои и нас не ни интересува за какво ги даваш. Както и няма отношение въпроса дали аз си купувам Айфон или книги. Темата е, че щом не искаш икономика с разтеж, хайде да намалим твоята заплата? Само твоята. Пак си купувай пак книги или айфони или каквото искаш, но да намалим твоята заплата за да си в икономика с намаляване щом пропагандираш това
Живееш за да работиш, когато трудът ти е съзидателен. Резултатът ти носи нематериална наслада. Да, парите са важни, но не всеки работи само за пари. Четенето на книга е повече консуматорско, отколкото творческо действие, дали ще четеш книга или ще си играеш със смартфон е хедонизъм, материална наслада. Аз обичам да правя и едното, и другото, да прекарвам време със семейството си и т.н., животът е и работата, и времето извън работа , а не да пестиш, за да работиш по-малко.
"....Не съм противник на материалният растеж, но има и интелектуален такъв, а общото между тях е времето – трябва да си го делят. И ако блъскаш по 16 часа на ден за нещо, дето не ти е необходимо, не ти остава време да прочетеш една книга. ..." Господи, Роуъне, ти си откровено малоумен! Разбрахме че си прочел някоя книга, аре стига ни го навира това. От това че ти си прочел някоя не следва, че другите не са прочели никоя, така че да се поставяш ти от страната на книгите, а нас автоматично от от другата страна е нелогично и малоумно, точно колкото си и ти! Точно за това говорим, че не си то човека дето да кажеш кой как да харчи парите си и в какво да ги влага или разхищава. Някой може да иска и по 20 часа да блъска за да харчи по курви после. И за това да гони постоянен растеж. В собствената си икономика и собствените си приходи. Ако успява, вероятно е целеустремен, дисциплиниран, квалифициран и т.н. щом успява да върви напред и нагоре. А дали го прави за да ходи на риба после, за да чука курви, за да чете книги и.тн. си е негова работа. Смисъла на живота си го определя той, а не някой дървен философ киснал на държавна служба цял живот. Въобще постановката "Аз чета книги, а вие не четете" ти е плитка, та дрънка. Ако беше чел верно толкова книжки, щеше да измислиш по-добър начин да ни уязвиш от пенсионерския тертип на натякването с книжките. Той четял видиш ли, а ние не Като четеш книжки, вземи прехвърли и някоя по икономика, щото по тия теми обикновено плещиш глупости които са изяснени още на първите страници в тия книжки.
Тия шегички бяха модерни когато бяхме ученици още. Я дай пак оная смешната дето Оня живеел с майка си, много забавна се оказа От нея по-смешно е само как един се имал за уж много начетен, пък цял живот досега бил на държавна служба с малка заплата, та чак жена му го е напуснала.... Но стига спам, намери ли ми доктор на науките работещ като заварчик? А за снимка до мацка-кранистка само на Родриго фантазиите ли да разчитам?
Е не разбра ли какво е? Икономическо разтежение (по Роуън) е когато искаш твоята заплата да расте под предлог например, че си купуваш много книги, но не е задължително доходите на всички други да растат, защото по твое мнение те си купуват глупави неща с тях. Ако и те си купуват книги, то : Книгите ми са много по-добри, от книгите ти!