Този свят, суров и привидно безнадежден, населен от чудати герои - лоши ченгета и добри гангстери, изправя Софи Бринкман лице в лице с последствията от решението й да се присъедини към престъпната империя на Хектор Гусман.
След заключителните редове на първата книга, „Андалуският приятел“, намираме Хектор Гусман в Испания, изпаднал в кома, след като е бил нападнат от враговете си. Междувременно любовницата му Софи се опитва да живее нормално със сина си Алберт в Стокхолм.
Германски, руски и южноамерикански гангстери отново правят всичко възможно да установят контрол над престъпния синдикат на Хектор, а Софи печели време, защото я подозират в предателство. Положението й става по-сложно, когато Хектор отново отваря очи. Близо две дузини персонажи шестват в сюжета, който се върти главно около отвличането на Алберт – принуден да се придвижва в инвалидна количка след преживяния инцидент – и Лотар, сина на Хектор.
Този път Сьодерберг развива и един минисюжет, който в известен смисъл конкурира главния. Той следва стъпките на Томи, корумпирано ченге, решено да прекрати разследването на престъпленията на Хектор, като замества ентусиазирания детектив Антония с Майлс – безполезен любител на стриптийз.
Планът на Томи има обратен ефект – което не е изненада. Но начинът, по който авторът описва провала му, особено в случая с Майлс, е белязан от задълбочен анализ на особения „обратен морал“, характерен за бума в най-новото скандинавско криминале. Сьодерберг е достатъчно „проклет”, за да ви накара да се смеете при вида на човек, който пикае върху пребито тяло, например.
„Другият син“ е поривист, неудържим трилър с няколко пласта и посоки, написан с отлично чувство за ориентация и с ясно съзнание за предстоящия развой.
Парчетата от пъзела вече са така интригуващо подредени, че пряко насочват вниманието към книга 3, която носи заглавие „Добрият вълк“.
Александер Сьодерберг е роден и израснал в Стокхолм, преди да се премести в Южна Швеция през 1998 г., където и досега живее с жена си, трите си дъщери, един лабрадор, един кон и две понита. Създава впечатление на скромен, здраво стъпил на земята човек, който не копнее за нищо друго, освен за компанията на семейството и приятелите си, както и за свободата да се отдаде на единствената си истинска страст:
„Винаги съм писал. За мен писането е най-естественото нещо“, споделя авторът на „Андалуският приятел”.
Веднага след излизането на романа оригиналната фабула привлича вниманието на филмовите компании и правата за екранизацията са вече продадени.
Ако искате да изпитате същото хладно удоволствие, грабвайте „Другият син” още сега.
