Има книги, които се поглъщат на един дъх като сутрешно кафе в забързан делник. Има и други, които изискват четене на малки глътки, с повече време и внимание. Милорад Павич е майстор на книгите от втория тип. Независимо дали ще превърне романа си в кутия с безброй чекмеджета с истории, наръчник с указания за гледане на таро или история със сто възможни финала, сръбският писател винаги дава пространство на читателя да доизгражда историята си така, че да се превърне в един от малцината, прочели книгата по точно този начин.
Това се отнася и за „Хазарски речник“ - роман, познат отдавна в България, който излиза отново под печата на издателство „Колибри“.
Книгата е изградена като речник, в който всяко име отпраща към следващо, всеки разказ намира себе си в другия. Романът има „мъжки“ и „женски“ вариант, които макар и със само няколко реда разлика, дават на историята различен пласт за прочит.
„Хазарски речник“ разказва историята на един отдавна изчезнал народ – този на хазарите, приел една от трите големи световни религии – християнство, юдаизъм и ислям, за да се приобщи към света. В това приобщаване обаче те се претопяват и изчезват. Източниците от трите религии разказват различни истории, така че независимо от историческата истина, всяка изгражда своята версия за избора на хазарите. Това напомня за начина, по който всеки народ избира историята, която да разказва за миналото си на бъдещите поколения.
В „Хазарски речник“ времето не тече линейно. Темпоралните маркери се преплитат така, че макар и да имаме конкретно назовани дати, те нямат особено значение за разказа. Местата служат за ориентир между границите на Балканите, в които всеки народ по своеобразен начин е принуден да повтаря съдбата на хазарите, търсейки своето място сред „големите“.
Романът е история и за собствения език като знак за съществуването, като израз на уникалния почерк на даден народ. Език, който говорен някога, се съхранява дори и чрез песента на птица, но остава завинаги в света.
„Хазарски речник“ призовава читателя сам да избере как да разчете романа. Той може да го чете последователно – страница по страница, преминавайки през християнските, мюсюлманските и юдейските източници по темата за хазарите. Може да го чете и като речник – избирайки сам думите и имената, чиито значения да търси.
Това означава, че при всеки прочит, читателят попада на различен роман. В една от версиите най-важното са прицеса Атех, езикът на птиците и ловците на сънища. В следващата – яйце, което вместо жълтък има време. В друга – мисията на Константин-Кирил Философ за християнизиране на хазарите. Всяка история носи различен цвят и символ, различно усещане за съдбата на изчезналия народ.
Читателят е този, който решава коя история да избере.
Важното е, ако при прочита се почувства самотен, да излезе с мъжкия (или съответно – женския) вариант на речника под мишница по обед в първата сряда на месеца, да отиде пред сладкарницата на главния площад в своя град и там да седне на кафе с човека, който има другата версия на книгата. Току-виж в съпоставянето на женския и мъжкия вариант се появи съвсем нова книга.
