Имал съм като лични коли две BMW-та, карал съм тестово още 4 или 5. Към Седмицата никога не съм проявявал интерес заради размера, статуса на тежка луксозна лимузина, а и като цяло не съм мислил за нея като за BMW с истинско ДНК.
Затова когато получих предложение от рекламната агенция на баварската компания да тествам новата Седма серия, не скочих до тавана от радост и ентусиазъм. Викам си, хайде, ще се повозя по магистралата, колкото да видя за какво става въпрос.
"Повозя" е точната дума - не смятах, че тази повече от 5-метрова лимузина може да се "кара". Поне не така, както аз разбирам този процес на синергия между мен и една кола.
С такива "позитивни" мисли бях изпълнен и докато изкарвах колата от подземния гараж на централата, завих по алея Яворов и размишлявах за живота, чакайки на светофара пред тенис клуб "Малееви".
Светна зелено, натиснах газта, и...
Връщам лентата половин час назад. Ние караме доста тестови коли, и въпреки добрите намерения на компаниите да улеснят процеса, има един леко досаден момент на подписване на приемо-предавателни протоколи, сверяване на данни от шофьорски книжки и други хартиени работи.
В BMW ме посрещнаха с таблет в ръка, подписах се на екрана и веднага получих на телефона си всички "документи". Отне около минута и половина, заедно с любезностите.
Разказвам това, защото в последните 7-8 години автомобилните производители не продават просто двигател и окачване. Продават технологии за управление и информация, продават удобство и забавление. И огромните разлики при различните производители се усещат най-силно там.
Светна зелено, натиснах газта и разбрах, че и със завързани очи да ме бяха качили в тази кола, щях да разбера кой е производителят.
Седмицата слезе ниско, воланът се втвърди, окачването я залепи за асфалта. Двата компресора на мотора изръмжаха, и пътуването започна.
Конкретната кола, която вече се носеше по "Тракия", е BMW 740d, xDrive Individual, с M-Sport пакет, трилитров шестцилиндров Twin Turbo двигател с мощност 320 к.с., ускорява се от 0 до 100 км/ч за 5,1 сек.
Това е накратко. По-подробното може да е много по-подробно, а някъде по-надолу в текста сигурно ще стане дума за част от безкрайния списък с неща, които този автомобил умее.
Засега ще добавя само, че като серийно оборудване всички екземпляри от Седма серия са със самонивелиращо се активно въздушно окачване. В Америка му викат просто Air Ride и така горе-долу добре описват комфорта, с който Седмицата се плъзга по неравностите на пътя.
Реално, по-скоро чуваш и виждаш, отколкото усещаш, че преминаваш през пукнатина, дупка или бабуна.
Това, което термина Air Ride не описва, е желязната хватка на окачването върху колата и пътя.
В режим Sport (както предпочетох да карам колата през повечето време) сцеплението - и изобщо усещането за това, че контролираш напълно ситуацията - е уникално.
Между София и Ихтиман имаше нещо като предколедно парти на ветрове от всички възможни посоки. Или годишна конференция, на която на всяка цена трябваше да се отчетат големи успехи. Във всеки случай, вееше страхотно, а над асфалта се носеше тънък снежен килим.
Как се усещаше това в колата? Ами, гледахме го като по телевизията. Не участвахме изобщо. При нас цареше пълно спокойствие.
По едно време започнах да се дразня от това, че Head-Up дисплеят показваше скоростта с червени цифри, и реших, че е доста неуспешно дизайнерско решение. После намалих, за да вляза в една бензиностанция, числата станаха бели, и се сетих, че "червенеенето" е при превишена скорост.
Този дисплей, между другото, е доста по-голям от прожекцията в предишното поколение и визуализира прекрасно навигацията, особено близките планове на кръстовища, отклонения, и т.н.
Не искам да давам лош пример, но понякога се налага, както си караш бързо, да започнеш да караш още по бързо. С тази задача двигателят и скоростната кутия (8-степенен Steptronic, стандартно оборудване) се справят, без да пролеят капка пот.
Няма "турбо дупка", няма кратък размисъл, преди трансмисията и моторът да се разберат какво точно да правят.
Пътувахме в работен ден и се налагаше да говорим доста по телефона. iPhone на Сибина се свърза веднага с инфотейнмънт системата на колата.
Аз използвам марка телефон, която вече е екзотична, и Седмицата изгуби две-три минути, докато го разпознае. За наша изненада обаче се свърза и с двете устройства едновременно. Така си работихме спокойно, без да се налага да ползваме опция като "Change Phone", както е например в личната ни кола.
Системата ConnectedDrive на BMW съществува от пет години, но продължавам да я смятам за едно от най-големите предимства на марката. Разбира се, става все по-добра, без да става все по-сложна за управление.
Даже напротив, в Седма серия можеш да говориш с колата не само чрез "кръглото копче" iDrive, но и чрез touchscreen-дисплей. Системата приема гласови команди и жестове с ръце. Например, можете с жест да увеличите или намалите звука на радиото, да приемете или отхвърлите телефонно обаждане. Всичко работи много бързо и не оставя усещането, че са пестили от процесори и памет.
Седмицата не създава впечатление да е пестено от каквото и да било. Цялото купе отвътре, до последния квадратен сантиметър, е пипнато с топ материали и дизайн.
Винаги съм се питал дали си купуваш голяма лимузина с идеята да те вози шофьор или по-скоро, за да я караш сам. В тази кола задният отсек е оборудван така, че можеш спокойно да живееш вътре известно време - има отделна двузонова климатична система (с предните зони стават общо четири), седалките се спускат и регулират, вентилират и правят масаж, има система за йонизация на въздуха, дисплей, от който си управляваш всичко.
Въпреки това, бих прекарал повече време на мястото зад волана. Всеки изминат километър е преживяване.
Между другото, при цялото ръчкане, каране в режим Sport, студ, климатици и проби на това-онова, за изминатите 420 километра не успяхме да докараме разход по-голям от 8/100.
Догодина смятам да слушам много, а Дядо Коледа може да се огледа за едно BMW. Седмицата ще стърчи от паркомястото ми, но една Пета серия с малко зор сякаш ще влезе.