Във втория си роман "Неграмотното момиче, което можеше да смята" шведският писател ни разсмива със сериозни неща като атомна бомба и апартейда.
Малцина са авторите, които могат да направят смешна всяка история, до която се докоснат и Юнас Юнасон е един от тях.
В интерес на истината той прави смешна историята сама по себе си, дори когато става дума за Втората световна война. Бившият журналист дебютира в света на литературата през 2009-та с романа "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна", в който забърка неповторим коктейл от история, фикция, хумор и критично отношение към реалността.
Чърчил, Сталин и Хари Труман са само част от историческите личности, които се появяват в страниците на книгата. Тази невероятна история спечели милиони читатели в цял свят, а по книгата беше направен филм, който българските зрители можеха да гледат на тазгодишния "София Филм Фест".
Сега на български излиза и вторият му роман "Неграмотното момиче, което можеше да смята" (ИК "Колибри").
Освен очевидния афинитет към дългите заглавия, трябва да се признае, че рецепта на шведа за смях определено работи и тук.
Историята не отстъпва по невероятност и непредвидимост на дебюта му и във всеки един момент изненадва. Сериозното и смешното са смесени по деликатен начин, а книгата се чете буквално на един дъх.
Номбеко е ученолюбиво и природно интелигентно южноафриканско момиче, родено във враждебната среда на апъртейда от седемдесетте години. Принудено да работи от най-ранна възраст, то използва всеки шанс да обогати знанията си. Освен това, може да смята, държи винаги на своето и чрез специфичното си отношение към света успява да обърне всяка ситуация в своя полза.
Най-голямата й мечта е да живее в библиотека.
Вместо това тя успява да се научи да чете и да заеме ръководна позиция във фирмата, в която работи. След това решава да избяга оттам, но е блъсната с кола от пиян и мързелив инженер, който я поробва и я принуждава да му служи в тайна ядрена база.
Повествованието е придружено със сякаш небрежно вмъкнати исторически факти, а Номбеко постоянно трябва да се бори с расизма и предразсъдъците към нея, присъщи на ЮАР по това време. Юнасон пародира маниерите на епохата, но разказът неумолимо ще се доближава все повече и повече до нашите дни без пародията да спре.
Във втората сюжетна линия един швед, върл привърженик на короната, започва да изпитва ненавист към монархията.
Той кръщава двамата си сина с едно име и се опитва да им втълпи революционните си идеи като успява със задачата си наполовина.
После Норбеко се озовава в Швеция и тогава всичко се смесва по един неповторимо забавен начин. Ядрена бомба, израелски агенти, любов, шведският министър председател, китайският президент, а към края дори... самият крал.
Очакват ни много инфарктни ситуации и не по-малко добро настроение.
Юнасон разказва по един увлекателен и четивен начин. Създава усещане за вътрешна лекота. Успява да е светъл, дори на най-мрачните места. Не мълчи за злото, за несправедливостта, но ги разобличава чрез сатира. Не спира нито за момент да си играе с персонажите, които създава. Читателят има чувството, че героите му са марионетки, но това не ги прави по-малко живи.
Нито прави Юнасон по-малко добър разказвач, дори напротив.
"Неграмотното момиче, което можеше да смята" е една от онези книги, които увличат от първата страница и държат до последната. Които ни откъсват от действителността и в същото време ни приближават към нея.
Които препрочитаме след време да удоволствие.
