Този човек никога не си дава почивка от ролята нa Доналд Тръмп. Той постоянно играе - роля на човек с опасни комплекси, чиято инстинктивна реакция е да настоява агресивно, че знае какво върши. Роля на човек, който не чете и не умее да слуша. Роля на човек, който се опиянява от собствения си глас (и от постовете си в Туитър). Роля на полуграмотен популист, за който напечатаният текст не съществува, като изключим клюкарската рубрика на шеста страница в "Ню Йорк Поуст".
"Той никак не съумяваше да задържи за дълго вниманието си, та дори да смяташе човека насреща си достоен за внимание", пише Майкъл Улф в "Огън и ярост", която току-що излезе на български.
Прилича на роля, ама не е. Не и след нанесените удари срещу предполагаеми обекти с химическо оръжие в Сирия. Подкрепени, колкото и да е позорно, от Франция и Великобритания. Ангела Меркел заяви, че военната интервенция е била "необходима и уместна". А както добре знаем, цивилизована агресия няма, нито цивилизоваща. Но ако прочетете книгата, ще си дадете сметка, че бъдещите действия на Тръмп са абсолютно непроницаеми. По простата причина, че човек с неговата "интуиция" е способен на всичко:
"Тръмп автоматично приемаше, че всеки мечтае за своите 15 минути слава. Случайни новини според Тръмп не съществуваха. Всичките бяха манипулирани, скроени и подхвърлени с умисъл. Всички новини бяха в известен смисъл фалшиви – той го разбираше добре, след като сам ги бе фалшифицирал толкова пъти през кариерата си. Ето защо етикетът "фалшиви новини" му бе лепнал така естествено. "Открай време сервирам измишльотини и те винаги ги публикуват", хвалеше се."
Един от недостатъците на Тръмп – константа в кампанията, а дотук и на поста му като президент – е слабата му ориентация относно причина и следствие. А какво действително мислят хората около Тръмп за него? Пазят отговорите за себе си, но в случая с бившия директор на ФБР Джеймс Коми и Робърт Мълър няма човек извън семейството на президента, който изрично да не обвинява самия Тръмп. Това е моментът, в който границата с изричането "Кралят е гол" е премината.
Стивън Банън и Райнс Прибъс силно се противопоставят на уволняването на Коми, докато Иванка Тръмп и Джаред Къшнър не просто го подкрепят, а и настояват за това. Излиза, че всеки съвет, дошъл от това семейство, е лош съвет. Професионалистите в Белия дом са принудени да се обединят срещу роднините аматьори.
Тръмп си въобразява, че притежава много повече власт, авторитет и контрол, отколкото в действителност, и силно надценява таланта си да манипулира хората, да ги пречупва и да доминира над тях.
Уволняването на Коми и разследването на Мълър показват неспособността му да функционира адекватно на поста си. Човек може или да бъде спасен от онези около него, или напълно провален...
Тръмп – в портрета, направен му от Джеймс Коми – е човек със съмнителен морал, от онези, дето стрелят от хълбок, безразсъден и дори в неведение за правилата, склонен към измама и бранещ собствения си интерес. Целта на показанията, дадени от Коми, е да се опровергае версията на президента в неговите гневни и дефанзивни изявления и постове в туитър, както и да се хвърли съмнение върху действията и мотивите му, По-точно да се намекне, че намерението на президента е било да изнуди директора на ФБР.
Химическата атака в Сирия и особено позициите на САЩ в Афганистан също са засегнати в "Огън и ярост". Позицията на Тръмп относно Афганистан – "военно тресавище", отговорността за което стоварва върху двете си любими фигури за обвиняване: Буш и Обама. Политическият елит и противниците на Тръмп се противопоставят на тръмпистите с техния лозунг "Америка на първо място". Ако се налага да бъдем в Афганистан, пита Тръмп, защо не можем да печелим пари от това?
"Тръмп е човек, който не вярва в институциите", посочва Майкъл Улф. В рамките на предизборната кампания заплашва всички институции и се изявява като клоунска версия на Джими Стюарт в "Господин Смит отива във Вашингтон". Според Тръмп един човек може да стои по-високо от системата. Писанията му често започват с комични обиди, после прерастват в злостни обвинения и накрая придобиват вид на официална прокламация. Няма средно положение между разговорен език и публично изявление.
Истината е, че той често не си дава напълно сметка за изявленията си, нито проумява докрай защо думите му са предизвикали страстна реакция. "Какво толкова казах?" – чуди се искрено, когато получи бурен отпор.
(Липсата на пресметливост и неспособността да бъде дипломатичен явно са част от политическия му чар.) Просто има късмет, че онези тръмповски 35 процента – твърдият дял от хора, които според повечето социологически анкети го поддържат неизменно, остават невъзмутими пред всеки нов израз на тръмпизъм и дори го приветстват.
След ракетните удари срещу химически обекти в Сирия генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди: "Студената война се завърна с ярост, но в много по-нестабилна и опасна международна обстановка". "Операцията в Сирия доказа, че ООН е все по-често пренебрегвана, а засега никой не може да я замести. Това увеличава риска за света, вместо да го намалява", коментира българският президент Румен Радев. Според него спрямо Сирия не трябва да се прилагат стратегии от отминали конфликти.
"Целта на действията ни е да създадем силен възпиращ механизъм срещу производството, разпространението и употребата на химически оръжия. Готови сме да поддържаме този отговор, докато сирийският режим спре да използва забранени химически агенти", заяви Тръмп, президентът на държавата с най-внушителен арсенал от химически оръжия в света. И похвали "идеално реализирания удар" в Сирия, окачествен още като "изпълнена мисия".
Ако политиката е тест за проницателността на опонента ти, то бедата, която Америка и светът си нанесоха с Доналд Тръмп, не се побира в представите на разумния човек.
Впрочем Башар Асад заяви, че след ракетните удари от нощта срещу 14 април е още по-решен да се бори срещу тероризма. Спомняте си, че през 2017 г. САЩ удариха стратегически обекти в Сирия с 59 ракети "Томахоук". Шефът на Пентагона заяви, че последната операция е била два пъти по-мащабна, струвала е над 10 милиарда долара и не е постигнала желания ефект. А какъв ефект се очаква да предизвика агресията?
Никой не отрича, че седем години след началото на конфликта Сирия се нуждае от трайно прекратяване на огъня от всички страни. Но пътят е сбъркан – пътят няма нищо общо с "умните, красиви и прецизно насочени" ракети на американския президент. Лошото е, че Тръмп и Мей са непоклатими в убежденията си. А каквото вярват те, това е реалността – или се очаква да бъде...
