Въпреки целия шум около #MeToo през последната година, сексуалното насилие все още остава тема табу за жертвите. Огромното мнозинство от жените и мъжете, преживелите насилие или тормоз, никога не споделят за случилото се.
Това обаче скоро ще се промени, защото вече започнаха да се появяват мобилни приложения за подаване на сигнали за сексуални посегателства.
Разработчиците се надяват да насърчат хората да съобщават за такива случаи и да ускорят процеса по идентифициране на сексуалните насилници - рецидивисти.
Критиците им обаче предупреждават за множество скрити рискове, които могат да доведат до серия от неоснователни съдебни процеси и нарушаване на правото на защита на набедените в тормоз.
Едно от приложенията, наречено JDoe, дебютира в много градове в САЩ. Друго, наречено Callisto, се използва в университетски кампуси през последните няколко години, а скоро ще бъде пусната специална версия за хората, работещи в технологичната индустрия.
Голяма част от жертвите на сексуален тормоз се страхуват или срамуват да подадат оплакване срещу виновника, когато се налага да се срещнат очи в очи с полицията или администрацията на работното място. Много от тях се боят, че няма да им повярват или че ще им вменят вина за собственото им страдание.
Това е едно от предимствата на мобилните приложения - те спестяват тревогата и неудобството да разкажеш на непознат за случилото се.
"Никой не те съди в този момент. Можеш да разкажеш нещата, без да се съмняваш дали някой ще ти повярва. И имаш контрол, доколкото разказваш колкото решиш - в много или в малко детайли. Почувствах, че не се налага да пресявам думите си. Можех просто да кажа каквото беше необходимо да бъде казано", казва студентка, която след дълги колебания е решила да използва приложението, за да подаде сигнал за сексуален тормоз.
Приложенията криптират съобщенията на потребителите, като имат възможност да го изпратят директно на полицията или да го запазят с маркер за точната дата, докато самият човек реши, че е готов да подаде сигнала по официалния ред.
Потребителите имат и опция да запазят сигнала си в нещо като "посредническо хранилище", докато и някой друг не обвини същия човек в същото.
Това може да е много важен фактор за преживели сексуално насилие, които се опасяват да проговорят сами, но и за тези, които се питат дали инцидентът е бил просто моментно неразбиране или еднократна грешка.
Нещо подобно се случва с Райън Сосчиа. Години след като е бил обект на блудство като дете, Сосчиа пуска сигнал в JDoe - приложение, което той самият е разработил.
"Човек може или да се преструва, че нищо не се е случило, или да каже, че ще направи всичко по силите си извършителят да си получи заслуженото," казва той.
Истинското вдъхновение за приложението се появява преди няколко години, на парти по случай завършването на гимназията, когато негов приятел споделя, че е бил подложен на блудство. За няколко часа почти десет други тийнейджъри разкриват, че същият човек е посягал и на тях.
Едва след като осъзнават, че не са единствени, съучениците отиват в полицията и подават оплакване. Това кара Райън да се замисли как може да използва технологиите, за да гарантира, че подобни разкрития няма да се случват по чиста случайност. Приложението дава възможност да открива тези връзки експоненциално по-бързо.
Хората могат да идентифицират извършителите на сексуално насилие по многобройни начини - с име, имейл адрес, или Facebook URL.
Все още е рано да се говори за надеждни данни, но Сосчиа казва, че първите резултати подават надежди. Първите стотина сигнала в JDoe за сексуален тормоз са довели до разкриването на седем случая, в които няколко души са се оплакали от един и същи извършител. Ефикасността на функцията за намиране на съвпадения се увеличава с нарастването на броя потребители, но не могат да се търсят съвпадения между жалби, подадени в различни приложения.
Приложението Callisto може да се използва само от студенти или от служители, чиито университети или работодатели са съгласни да плащат за това. Цената може да достигне $10 000-30 000 годишно. Общо 13 училища и университети са се включили в програмата от 2015 г. насам.
Моделът на издръжка на JDoe позволява всички да използват приложението безплатно. Компанията се финансира от таксата за достъп, която събира от адвокати. Те, от своя страна, търсят потенциални клиенти за граждански искове за сексуално насилие, при които може да се стигне до високо обезщетение.
В момента цената за достъп на юристи е $1000 годишно, но ще става все по-висока, колкото повече потребители се регистрират.
JDoe получава и малък дял от стойността на всички съдебни споразумения, които бъдат сключени след подаване на сигнала през приложението.
Адвокатите имат право да поемат случаите само при условие, че клиентите не плащат нищо предварително.
Преживелите сексуално насилие имат по-големи шансове за победа в съда, когато оплакването им бъде подкрепено и от други потърпевши. Юристите също имат по-големи шансове за победа и за по-големи компенсации.
Философията на тези приложения не е безспорна и има своите критици. Вместо да помагат за разрешаването на проблема, технологиите могат да провокират още по-големи конфликти, казва Питър Капели, преподавател по мениджмънт в школата „Уартън".
Нещо повече - понякога има случаи, в които предявяването на обвинения за сексуален тормоз става твърде лесно. Понякога оплакванията се подават от бивши интимни партньори, които са мотивирани единствено от гняв и стремеж за отмъщение заради прекъснатата връзка. Това обаче задвижва цялата институционална машина, а изчистването на името на нарочения насилник може да отнеме твърде дълго време.
Приложенията поддържат регистър с непотвърдени обвинения в стил #MeToo, който ще стои достъпен в продължения на години.
Сериозен проблем е и фактът, че нарочените за насилници дори не подозират, че присъстват в „черния списък". Нямат и възможност да опровергават евентуални неосноватени обвинения, които могат да се появят на повърхността 15 години по-късно.
Преценката дали жертвата да подаде сигнал срещу насилника си не може да се базира само върху това колко души са се оплакали преди тях. Ако преживеният тормоз отговаря на критериите за престъпление, това трябва да бъде съобщено независимо от смущението на жертвата.
„Понякога трябва да насърчаваме хората да вършат неща, които може да ги накарат да се почувстват неудобно", казва Капели.
Разработчиците отхвърлят тези опасения. Те сравняват приложенията си с телефонните горещи линии за подаване на сигнали за насилие. В крайна сметка, всяко оплакване се проверява и разследва от хора, които са квалифицирани да го правят.
App-овете не са съдилища, в тях не се издават присъди, а се събира информация, която да послужи пред администрацията, отделите по „Човешки ресурси" или прокуратурата. Пълноценното разследване се случва извън пределите на приложението.
