Доскоро не знаех, но очевидно през май 2014 г съм творил история. И както се оказва, тя вече се повтаря.
Отваряйки Facebook миналия месец, бях изненадан да открия, че традиционният новинарски поток е заменен от пълноекранно известие за снимка, която съм качил "на този ден преди една година" - свръх-близък план на котката ми, с която водим война на погледи в леглото.
Надписът "На този ден" обозначаваше както името на наскоро стартиралата функция на Facebook, така и високопарен израз, който сме чували многократно: "На този ден..." се е случило нещо важно.
На този ден, 12 май, Наполеон е превзел Венеция, силите на Оста са се предали в Северна Африка, Съветският съюз е прекратил блокадата на Берлин, а котката ми ме е гледала злобно, защото е искала храна... веднага.
Принципът "На този ден в историята" е любим на магазините за сувенири и учителите в прогимназията. Други вариации на "На този ден" - вестници, картички за рождени дни и уеб сайтове като on-this-day.com - подчертават събитията, които са запомнени като културно значими или исторически важни.
Естествено, Facebook е социална мрежа, не традиционен исторически архив
Но откакто въведе Timeline-формата през 2011, социалната мрежа ни насърчава да мислим за най-баналните подробности от живота ни като част от хронологична ос, преди запазена за Историята - с главно И.
Благодарение на функцията "На този ден", вече можем да прегледаме всеки пост, който структурира индивидуалната ни хронология: раждане и смърт, пикове в кариерата и нови връзки, но и времето, в което сте споделяли мнението за кралското бебе или онзи списък в BuzzFeed с кучета, които просто не издържат.
Като замества събитията с голяма културна значимост с банални "събития" с малка или никаква приложимост към други хора, Facebook изглежда преобразява разбирането ни за практиката на честване на миналото по два начина: той ускорява процеса, чрез който събитията започват да се третират като "исторически" и сваля летвата, според която миналите събития могат да се смятат за "история."
Преди да се появят приложенията, "На този ден" предлагаше на хората възможност да мислят за сериозни исторически събития в миналото във връзка със съвременните събития.
Дори в най-кичозния си формат, сувенирите "На този ден" предлагаха начин хората да възприемат личните си важни етапи като рождени дни в контекста на по-мащабната история.
Отбелязвахме тези моменти, които бяха значими в колективното изображение, събития, които се очакваше (след известно време) да играят централна роля в начина, по който се изгражда колективното.
Платформата "На този ден" на Facebook, обратно, отдава предимство на самата годишнина, на честването на момента без нужда от смислено съдържание.
Събитията са повече или по-малко недиференцирани - по същия начин, по който Facebook може да посочи като акцент 2-та годишнина от смъртта на приятел, или четиригодишната годишнина на моя ехиден коментар за несръчно паркиращите успоредно - което показва до каква степен съдържанието спира да бъде централен аспект на процеса на помнене.
С други думи, събитията са произволно определени за заслужаващи отбелязване, единствено заради времето на годишнината: На този ден не се е случило абсолютно нищо, но ние все пак го честваме.
Тази промяна на акцента до годишнината сама по себе си има две противоположни последици за начина, по който мислим и помним.
От една страна, идеалистично погледнато, това може да ни накара да привикнем повече с важността на настоящето. В крайна сметка събитията като цяло придобиват смисъл с течение на времето. Част от привлекателността на "На този ден" на Facebook е в това, че те могат да ни позволят да запазим нещо, което дори не сме подозирали, че си заслужава пазенето.
Кой би могъл да каже, че моментните изживявания ще задържат спомените ни дълго, или кои ежедневни обекти някой ден ще станат ценени спомени?
От друга страна, отдавайки привилегия на годишнината, независимо от съдържанието, Facebook кара хората да изживяват ретроспектива, да изпитват чувство на носталгия, предизвикано повече от автоматичното действие на отбелязване на времето, отколкото от конкретно събитие или изживяване.
"На този ден" рискува да превърне честването в безсмислен жест, в който единственото, върху което човек размишлява, е потенциално празният процес на самия размисъл. Виждайки как човек е замислен и носталгичен, и загрижен за миналото, потребителят започва да размишлява как нещо се е случило "днес преди година."
Новата дефиниция на "на този ден" говори донякъде за притеснително разпадане на самата история за общо изживяване.
Отказът от конкретни събития и преходът към генерализиран жест на честване отразява съвременното ни разцентрано възприятие за историята: Заради новите технологии, които предлагат достъп до толкова много новинарски източници, вече няма централен общ, споделен обект във вниманието ни. На мястото на споделен обект, имаме споделен процес на помнене на нещо, на каквото и да е.
Тази функция гарантирано ще еволюира, но засега акцентът на Facebook върху едногодишно, двугодишно и четиригодишно честване на стари постове свидетелства за сбиване на времето между момента на случване на нещо и този момента, в който се приема за исторически релевантно. Ако по-ранните платформи "На този ден в историята" ни приканваха да разположим събитията от нашия собствен живот на база времето на нашата младост, или време много преди ние да се родим, персонализираната версия на Facebook насърчава сравнение, което свива времето между епохите до почти нищо.
Чрез превръщането на баналните неща, например миналогодишната сутрин в леглото с котката, в обект за честване на годишнина, Facebook ни приканва да мислим за всички скучни моменти като за източник на бъдеща носталгия.
Едно нещо изглежда крайно ясно: вече постоянно сме в процес на създаване на спомени, които ще траят цял живот (или поне на Facebook стената). Но има нещо безспорно притеснително в девиза на Facebook за "На този ден" - "Никога не пропускайте спомен"- и по-конкретно подзаглавието, запитващо потребителите : "Искате ли да получавате известие, когато имате спомени, които да прегледате?"
Изводът, колкото и безумно да звучи, е - нямате вече спомени, освен ако първо не ги регистрирате във Facebook.
Помненето вече не е нещо, което вие правите; то е нещо, което Facebook прави вместо вас. Фактът, че функцията позволява на потребителите да "редактират и изтрият старите постове" загатва, че паметта е колекция от дреболии, които човек може да променя, обменя и потребява.
Тази възпоменателна практика с автоматизирана производителност рискува да измести самия спомен, макар привидно да го чества. Това, което предстои да разберем обаче е дали доживотният спомен, натрупан без животоподдържащо съдържание, е способен да издържи дълго.
