Все повече хора напоследък се заричат да намалят консумацията си на месо или да се откажат напълно от него. Това е част от цялостен стремеж за по-здравословен живот, ограничаване на ефекта върху околната среда, загриженост за благосъстоянието на животните и т.н.
Тази тенденция донякъде се дължи на инициативи като "Безмесни понеделници" и "Вегануари". Същевременно много документални филми и популярни поддръжници на веганството изтъкват потенциалните ползи от смяната на диетата.
Една трета от британците твърдят, че вече са спрели да ядат месо или са намалили употребата му, докато две трети от американците казват, че консумират по-малко от поне един вид месо.
Но дали тези емоционални нагласи имат някакъв ефект върху реалния живот на хората?
Все по-големи доходи
Глобалната консумация на месо всъщност се е увеличила бързо през последните 50 години. Производството на месни продукти в момента е близо пет пъти повече, отколкото в началото на 60-те години - от 70 млн. тона тогава до над 330 млн. тона през 2017 г.
Основна причина за това е, че сега има много повече хора за изхранване. За последните пет десетилетия населението на света се е увеличило повече от два пъти. В началото на 60-те години сме били около 3 млрд. души, а сега броят на хората е над 7.6 млрд.
Нарастването на населението е само една от причините за петкратното увеличение на производството на месни продукти.
Друг основен фактор са увеличаващите се доходи. На глобално ниво хората стават по-богати, а средни доходи са нараснали повече от 3 пъти за половин век. Сравнителният анализ показва, че обикновено колкото по-богати ставаме, толкова повече месо консумираме.
С други думи - не просто има повече хора на Земята, но има и повече хора, които могат да си позволят да купуват месо.
Кой консумира най-много месо?
Има ясна връзка между моделите на хранене и финансовото състояние на обществата.
През 2013 г. САЩ и Австралия оглавяват световните класации за годишна консумация на месо. Наравно с Нова Зеландия и Аржентина, двете държави са надминали 100 кг на глава от населението, еквивалентът на около 50 пилета или половин крава на човек. Повечето държави в Западна Европа консумират между 80 и 90 кг месо на глава от населението.
В другия край на спектъра се намират някои от най-бедните държави в света, за които колбасите и пържолите са рядка стока. Средностатистическият етиопец хапва само 7 кг, руандийците - 8 кг, а нигерийците - 9 кг месо. Това е 10 пъти по-малко от количеството, което „се полага" на средния европеец.
За хората в държави с ниски доходи месото все още си остава предимно лукс.
Тези данни показват количеството месо на глава от населението, достъпно за консумация, но не отчитат храната, изхвърлена от семействата у дома или от магазините. Реално изяденото месо е една идея по-малко от официалната статистика, но все пак данните са относително близки до действителността.
Държавите със средни доходи са основният двигател на търсенето на месо
Очевидно е, че най-богатите държави консумират много месо, а тези с ниски доходи са принудени да се ограничават. Така е от повече от 50 години насам. Защо обаче колективно консумираме толкова много повече месо?
Тази тенденция е проявява основно заради нарастваща група от държави със средни доходи.
Бързо развиващи се страни като Китай и Бразилия регистрират сериозен икономически растеж в последните десетилетия, и съответно голям ръст на консумацията на месо.
Ако в Кения тя почти не се е променила от 1960 г. насам, то в Китай се наблюдава повече от десеткратно увеличение на потреблението на месни продукти. Най-големият ръст е отчетен в периода от 80-те години до днес. Същото се случва и в Бразилия, където консумацията на месо почти се е удвоила от 1990 г. насам. В това отношение страната е надминала почти всички западни държави.
Видимо изключение е Индия. Средните доходи там са се утроили от 1990 г. насам, но консумацията на месо не се е увеличила толкова.
Погрешно е разбирането, че мнозинството от индийците са вегетарианци - две трети от жителите на страната консумират поне някакво месо, според национално проучване. Въпреки това, количеството консумирано месо в Индия остава малко. С под 4 кг на глава от населението, то е най-ниското в света. Това вероятно поне частично се дължи на културни фактори за част от индийците, включително отказа от ядене на определени типове месо поради религиозни причини.
Спада ли консумацията на месо на Запад?
Много от европейците и северноамериканците казват, че се опитват да ограничат месото, но статистиката показва, че обещанията не дават особен резултат.
Последните данни от американското Министерство на земеделието (USDA) показват, че употребата на месо на глава от населението всъщност се е увеличила в последните няколко години. Данните от 2018 г. са близо до най-високите нива от десетилетия насам. Сходна е и картината в ЕС.
Това, което се променя, е типът на месата, които жителите на западните страни предпочитат. Увеличава се приемът на пилешко месо за сметка на намаляването на телешкото и свинското.
В момента в САЩ пилешкото представлява около ½ от консумираното месо, докато през 70-те години е било само една четвърт.
Този тип заместване може да се окаже позитивно за околната среда и здравето на хората.
Ефектът от месото
При някои обстоятелства то може да носи видими ползи. Умерените количества месо и млечни продукти подобряват здравето на хората, особено в държавите с по-ниски доходи, където хранителният режим страда от липса на разнообразие.
Но в много страни, консумацията на месо отива много отвъд границите на базовите ползи за организма.
Всъщност то може да доведе до рискове за здравето. Изследвания свързват прекомерната консумация на червено и преработено месо с увеличен риск от сърдечни заболявания, инфаркт и определени типове рак.
Заместването на телешкото или бекона с пилешко би могло да се окаже позитивна стъпка.
Това заместване е по-полезно и за околната среда. Производството на продукти от телешко месо има от 3 до 10 пъти по-голям ефект върху употребата на земя, вода и емисии на парникови газове в сравнение с пилешкото. Свинското е някъде между двете.
Бъдеще, в което консумацията на месо е устойчива и балансирана между държавите, би изисквало много сериозни промени. Това би означавало не само промяна в типа месо, което консумираме, но и в количеството му.
На практика, месото ще трябва отново да се превърне в по-голям лукс.
