Ако щастието е в малките неща, то удоволствието от живота трябва да е в детайлите около нас.
В името на красивите предмети, които ни съпътстват, добрия вкус към самата храна и нейното приготвяне, съвместно с един от най-големите производители на месни продукти у нас - фирма „Сачи" -създадохме тази приятна, домашно дизайнерска поредица за иконичните предмети в кухнята.
Тръгнахме от идеята, че храната трябва да се консумира с всички сетива - от вида на опаковката, през аромата, вкуса и здравословната хранителна стойност. Имахме пример - артистичната и по градски шикозна опаковка на новата шунка с марка „Сачи".
Продължихме с разговори около представянето на качествен хранителен продукт по адекватен на модерния свят начин. Тази приятна артистична дискусия освежавахме с елегантно количество студено вино и няколко нови „Сачи" опаковки шунка, които красиво, полезно и вкусно дадоха плът на поредицата. Така доказахме максимата, че добрата и красиво поднесена храна винаги е причина да се роди още красота.
И ако след този текст сте тръгнали към магазина, знайте че новите Сачи шунки са две - класическа и свинско филе. Те не съдържат мононатриев глутамат, което означава, че няма допълнителни овкусители.
Ако има иконични предмети от делничния, домашен бит, които си мечтая да притежавам точно както си мечтая за чифт класически черни Louboutin с червени подметки, то това са две на пръв поглед съвсем противопоставящи се неща - изтисквачката за лимони Juicy Salif и тенджерата Le Creuset.
За да бъда честна, ще призная, че едното от тях едва ли ще изтъркам от употреба, защото доколкото знам от приятели, притежаващи великия паякоподобен уред на Филип Старк, изстискването на лимони с Juicy Salif не е най-удобният начин да се сдобиеш с няколко капки лимонов сок.
Споделям мнението, че нещата, които придават лице на кухнята и я превръщат в нещо повече от място, където се готви и яде храна, не винаги и не задължително влизат в употреба. В същото време обаче съм от противниците на малките, кичозни предмети, които висят из кухненските пространства с претенцията, че създават уют, а практически не са нищо повече от прахосъбиралки с противни физиономии. В този смисъл моят кухненски уют не може да се дължи на бъркалка бухалче, кафемелачка гъбка или салфетник с формата на чене.
Елегантният, метален силует на Juicy Salif обаче е нещо съвсем различно.
Сигурно защото стои като скулптура, малка пластика или архитектурен макет на футуристична сграда и цеденето на цитруси е последното нещо, с което бих го свързала.
Що се отнася до митичната френска тенджера обаче, сигурна съм, че патината, която ще й придам с годините готвене в нея, ще я направят само още по-красива, а ястията, които ще забъркаме двете, ще влязат в семейния фолклор като примерно „великия телешки кебап на мама".
Такива уреди се предават от майка на дъщеря, заедно с рецептите и историите покрай тяхното готвене, сервиране и хапване.
Аз наследих от майка си единствено едно дъно от електрическа тенджера, в което тя готвеше всичко - от мусака до торта, като, разбира се, никога не използваше капака. Фактически, получих по право просто една кръгла тава, ама пък каква! Такава, покрай която се бяха празнували рождени дни, бяха се посрещали деца и изхранвали сватби. Получих още и една унгарска тенджера под налягане - задължителен гастрономичен лукс от времето на соца - чийто винтил отдавна предаде богу дух и това определи забравеното й от години местоположение в дъното на най-горния кухненски шкаф.
Сигурна съм, че с Le Creuset историята щеше да е далеч по-забавна и някак по френски изтънчена.
Първо, защото тя е здрава като френската революция и второ, защото готви без да бърза в името на най-полезното и вкусно кулинарно последствие. Освен всичко друго, където и да я поставиш, тя си изглежда по рустикално елегантна и може да лепне на всеки интериор - от провинциалната кухня с романтичните дървени долапи и перденца на червено каре до минималистичната кухня, където изобщо за наличието на шкафове намекват само две пресичащи се в една равнина прави перпендикулярни линии.
За да ви заразя поне малко с личните си домакинско-дизайнерски кухненски предпочитания, ще ви разкажа биографиите на тези два иконични предмета. Оставям на вас да си изберете кой от тях приляга на усещането ви за кухненски интериор, в който ти е приятно да бъдеш.
Симпатичният трикрак Juicy Salif
Първоначално тази лимоноизтисквачка била нарисувана като скица върху салфетка. Нейният автор, известният френски дизайнер Филип Старк, всъщност редовно загатва контурите на бъдещите си дизайнерски щедьоври на салфетки, касови бележки или post-it листчета.
Историята около този негов проект обаче е съвсем прозаична, с дъх на море и... доматен сос. Точно той оцветявал графичния проект на уреда, който напомня формата на калмар.
Защо точно калмар ли? Ами защото именно порция калмари в един морски ресторант запалили въображението на дизайнера, а пък липсата на нещо, с което да изцеди половинката лимон в чинията, го накарало да грабне химикалката и на място да скицира прочутата днес лимоноизстисквачка.
Точно така, както си е върху салфетката, с все петната от доматен сос и миризмата на морски дарове, Juicy Salif стигнал и до Алберто Алеси, главният мениджър на Alessi - компанията за интересен и иновативен промишлен дизайн.
Той, разбира се, веднага разбрал, че държи в ръцете си салфетъчен проект за милиони и не се поколебал да го превърне в реалност. Така първият представител на този иконичен шедьовър на Старк се появил през 1990 година. И въпреки критиките, че е просто красив и не върши работа с изстискването на лимони, той си остава един от най-желаните кухненски артистични обекти.
Днес дори е и музеен експонат в музея на модерното изкуство на Ню Йорк. Елегантният Салиф е висок двадесет и девет сантиметра и има тяло от полиран алуминий. Може да се купи в този вид за около четиридесет и три британски лири от притежателя на правата за производството му - компанията Alessi.
Тяхна е и идеята дизайнерският предмет да има и друго, колекционерско издание - от 10 000 позлатени версии, които естествено никога не са имали намерението изобщо да бъдат в досег с каквато и да е цитрусова киселина. Както казва самият Филип Старк по повод мрънканията, че Juicy Salif не е никаква лимоноизстисквачка:
„Той не е създаден да изстисква лимони, а за провокира разговори."
Точно заради тези провокирани разговори и аз го искам в собствената си кухня. Пък лимоновия сок ще продължа да си го изстисквам чудесно и с едно по-силно стягане на пръстите на дясната ръка.
Мадам Le Creuset
Наричат я френската или датската фурна, но всъщност става дума за една специална тенджера с овална форма и капак, в която каквото и да сложиш, излиза кулинарно чудо. Създадена е във френското градче Фресни льо гран през 1925 година по идея на продуктовия специалист Арман Десайе и спецът по емайл покрития Октав Oбек.
Това си остава всъщност и единственото им „световно" постижение. Девет години след първото й представяне се налага и оранжевият й цвят, тъй като шефът на компанията производител направо се влюбил в една скандинавска тенджера със същия цвят.
Международната слава на г-жа Льо Крьозе започва доста години по-късно - в началото на 60-те години на миналия век, когато първите екземпляри пристигат в емблематичния лондонски магазин Selfridges.
„Това няма да се продаде!", заявил авторитетно човекът, отговорен за избора на стоки в магазина, когато видял оранжевите обли тенджери.
Със сигурност не е имал представа колко не е бил прав. Защото знаменитите френски тенджери не просто се продали - те създали нов тренд в дизайна на кухнята и разбирането за добре и здравословно приготвена храна. За това днес тази специална френска фурна да се предава от поколение на поколение като семейна ценност допринася и още един човек - дизайнерът Реймонд Лоуи, който създава интериора на самолета на президента на Щатите Джон Кенеди.
Той е поканен от компанията производител на Le Creuset да осъвремени вида на първоначалната мадам и да й придаде така нужния след войната привкус на модерния дизайн. Вече с формата, с която я познаваме и днес, през годините тенджерата сменя още няколко пъти цвета и дизайна си, а марката Le Creuset се разраства.
Логото й днес стои гордо върху текстил, керамика, прибори за хранене и други кухненски елементи. Факт е обаче, че митичната овалната тенджера все още се прави точно така, както някога - от петнайсет процента чисто желязо, тридесет и пет процента рециклирана стомана от автомобилната индустрия и петдесет процента рециклирано желязо.
Точно както и в далечната 1925-та година всички тези материали се стопяват в пещ и се наливат в специална леярска форма, която на френски се нарича creuset. Това е и причината тенджерата да носи именно това име. Някои традиции си остават това, което са били. В този случай слава Богу!
