Политиката на разнообразие и включване на всевъзможни социални групи от години има доминиращо влияние в Холивуд, като през 2020 г. дори бяха приети специални стандарти от Американската филмова академия, които залагат условия за това един филм да може да получи "Оскар" за най-добър филм.
Е, не всички са съгласни със случващото се. Носителят на "Оскар" Ричард Драйфус определено има какво да каже по въпроса.
В интервю за подкаста на журналистката Маргарет Хувър Firing Line актьорът от "Челюсти" споделя, че тези изисквания на Американската филмова академия, свързани с репрезентацията на различни етнически и сексуални малцинства, го отвращават и го карат да му се повръща.
"Киното е форма на изкуство. Да, това също е форма на бизнес и правене на пари, но е изкуство. И никой не трябва да ми казва като творец, че трябва да се подчиня на най-новата, най-актуална идея за това какво е морал", коментира Драйфус.
Самата идея на Академията с новите правила от 2020 г. беше, че по този начин трябва да се насърчи "справедливото представяне на и извън екрана, за да отрази по-добре многообразието на публиката, която гледа филми".
По план от 2024 г. тези критерии ще влязат като минимални изисквания, на които един филм трябва да отговаря, за да бъде разглеждан в категорията за най-добър филм.
Въпросните стандарти включват осигуряване на достъп до индустрията и възможности за развитие на представители на слабо представени демографски групи, разширяване на представителството на тези групи сред творческото ръководство на филмите и други.
Драйфус, който спечели Оскар през 1978 г. за най-добър актьор в главната роля за The Goodbye Girl, смята, че всичко това е излишно.
"Какво рискуваме? Наистина ли рискуваме да нараним чувствата на хората? Не можеш да налагаш закони върху това. Трябва да оставиш живота да се случва. Съжалявам, но не мисля, че има малцинство или мнозинство в тази страната, което трябва да бъде обслужвано по този начин", коментира още актьорът.
Драйфус защити и изпълнението на актьора Лорънс Оливие във филма Отело от 1965 г., където Оливие играе ролята на чернокожия Отело, а кожата му е боядисана в черно за целта. Подобно нещо днес се приема като проява на крайно лош вкус и дори расизъм.
Според Драйфус обаче ролята на британския актьор е била изпълнена брилянтно. Той разкритикува идеята, че расата трябва да е определяща при избора на актьор за дадена роля.
"Искате да ми кажете, че никога няма да имам шанса да изиграя чернокож човек? Казвате ми, че ако някой, който не е евреин, не би трябвало да играе във "Венецианският търговец"? Полудяваме ли? Това е толкова снизходително. Толкова е необмислено - сякаш се отнасяш към хората като към деца", недоволства още актьорът от "Челюсти".
Темата в САЩ е особено деликатна предвид историята на страната с робството на чернокожи хора, приключило преди едва няколко поколения, както и продължаващите тенденции на расизъм, особено сред полицията и отношението на властите към чернокожи хора.
Драйфус е на мнение обаче, че налагането на подобни стандарти в актьорската професия, които забраняват човек от една раса да играе образ от друга, действително действа снизходително спрямо публиката.
"Това ни казва, че сме толкова крехки, че не можем да оставим чувствата си да бъдат наранени. Трябва да очакваме нашите чувства да бъдат наранени, чувствата на децата ни да бъдат наранени. Не знаем как да се изправим и да ударим побойника в лицето", коментира той.
Интервюто с Драйфус засегна и подновените усилия за контрол на учебните програми и забрана на някои книги в държавните училища.
"Мисля, че сме страхливци. Републиканците изпращат децата си на училище, молейки се децата им да се върнат Републиканците, докато Демократите изпращат децата си на училище с надеждата те да се върнат демократи", казва актьорът.
"Идеята, че родител ще влезе в държавно училище и ще каже: "Не искам децата ми да бъдат изложени на противоположни възгледи" - това е погрешно", допълва още той.
