Девет дни преди да отпразнува 13-ия си рожден ден, принц Хари върви след ковчега на майка си - принцеса Даяна. Тя умира в автомобилна катастрофа в Париж, докато се опитва да избяга от папараци.
През 90-те тя е сред най-големите знаменитости. Още преди да се сгоди официално за принца на Уелс - Чарлз, фотографи я преследват неотлъчно. Всяка нейна крачка е публично документирана и много нейни фенове я чувстват близка.
Ето защо новината смъртта ѝ води големи тълпи от хора в Лондон, желаещи да си вземат последно сбогом с любимата си принцеса. Повечето от тях никога не са я срещали на живо, познават само образа ѝ от телевизията и вестниците, но въпреки това лицата им са целите в сълзи.
От цялата суматоха на хора, които се блъскат, за да видят погребалната процесия отблизо, и стоновете от плач, докато ковчегът с тялото на принцесата на Уелс преминава по улиците, принц Хари си спомня само тропотът на конски копита.
"Сякаш бях напуснал тялото си. Правех точно това, което се очакваше от мен. Не можех да покажа и една десета от емоцията на всички останали хора, които страдаха открито, без дори да я познават, а тя беше моя майка", споделя Хари пред водещата Опра Уинфри в новото им шоу, посветено на менталното здраве.
Но въпреки че тогава принцът се държи като малък мъж, който напълно владее поведението си, смъртта на принцеса Даяна оставя тежка травма в съзнанието му. Така той години наред се опитва да притъпи с алкохол и наркотици, и която го води до тежки пристъпи на тревожност и паника.
"За един ден изпивах толкова количество алкохол, колкото повечето хора за цяла седмица. Бях готов да взимам и наркотици само за да чувствам по-малко. Годините между 28 и 32 бяха най-кошмарните в живота ми, с непрекъснати панически атаки и тревожност", разкрива още той.
Пред Опра Хари обяснява, че пиенето никога не му е носело удоволствие, но е било средство да маскира голямата скръб след кончината на майка му.
Като потомък на британското кралско семейство той е научен да сдържа емоциите си, но това, което възпитанието му пропуска, е, че тези силни чувства ще си проправят все някак път. И част от тези алтернативни пътища не са толкова здравословни.
За Хари това са непрекъснатите купони в Лондон, съпроводени с големи количества алкохол и наркотици. За кратко животът му се превръща в едно непрекъснато парти, но това не го прави щастлив. Точно обратното, пристъпите на тревожност се изострят.
"Всеки път, когато си обличах костюм и си слагах вратовръзка, за да отида някъде, се поглеждах в огледалото и си казвах "стегни се", но още преди да съм излязъл от къщи, бях целия в пот", разкрива принцът.
Излизането от тази центрофуга на прикрито нещастие настъпва едва когато се запознава със съпругата си Меган Маркъл. Двамата се виждат за първи път на уредена от техни приятели среща, година след като Хари прекратява службата си в британската армия. Във връзката си с актрисата той разбира, че няма нищо лошо в консултациите с психотерапевт, обратно на семейните съвети от кралския двор, които гласят: "просто играй играта и животът ще е по-лесен"
Хари не крие, че все още не успява да се справи със загубата на майка си повече от десетилетие, макар че вече говори открито за болката си с професионалист. Откровен е и че страхът да не загуби и съпругата си Меган Маркъл се превръща една от основните причини за решението му да се откаже от кралския живот и да се премести в САЩ.
Двойката не получават нужната опека от Бъкингамския дворец по отношение на острите и обидни статии в британската преса за Меган, а единственият жест на подкрепа от баща му принц Чарлс е призив да се приспособят към нежеланото медийно внимание, както той и Камила са го направили, понеже няма как да избягат от него.
"В това няма смисъл. Само защото ти си страдал, не означава, че и децата ти трябва да страдат. Всъщност е точно обратното. Ако си страдал, направи всичко възможно, за да се увериш, че на базата на собствения негативен опит можеш да постъпиш правилно заради децата си. Всичко опира до това да прекъснеш цикъла", уверен е днес Хари, който иска да окуражи все повече хора да започнат да се грижат за психическото си здраве.
