Представете си следната картинка: жена обикаля из къщата си в Малибу, когато чува шум от горния етаж. Мисли си, че някое от децата й си играе. Качва се да провери и в спалнята на сина си открива не него, а актьорът Робърт Дауни-младши.
Той е заспал в празното легло, след като е събул панталоните си. Блед е и изглежда изтощен. Жената се обажда на полицията и те идват, за да приберат актьора.
Оказва се, че надрусаният Дауни-младши е бил толкова зле, че е объркал къщата на семейството със своята, която се намирала наблизо. Влязъл през отворената врата, намерил свободно легло и легнал да спи.
Докато полицаите и парамедиците го изнасят, актьорът забавлява детето на своите съседи, като му показва смешни физиономии.
Звучи като история, по-подходяща за плейбоя милиардер Тони Старк и излязла от някой от филмите за "Железния човек", който донесоха на Дауни-младши световна слава и много, много пари през последното десетилетие.
Всъщност историята е съвсем истинска и е от далечната 1996-а - времената, в които животът на актьора изобщо не е така бляскав и щастлив, какъвто е днес. Времена на наркотици, затвор, клиники за лечение на зависимости и много страдание - не само за него, но и за близките му.
Проблемите на младостта
Както може да се предположи, детството на Дауни-младши очаквано не е било кой знае колко безгрижно. Робърт е роден на 4 април 1965-а в дома на друг кинотворец – Робърт Дауни-старши и неговата съпруга Елзи, която е актриса. Младият Робърт прави дебюта си на екран във филма на баща си „Pound” (1970), където актьори играят кучета. След това има още няколко малки участия в бащини филми.
Освен творческа закваска, той получава и тежки уроци за живота. Родителите му се развеждат, когато Младши е на 13 години и той се озовава в Лос Анджелис с баща си. На 16 напуска гимназията и се мести в Ню Йорк с майка си. По всички личи, че е бунтар от малък, като това ще се засилва все повече в бъдеще.
През 80-те младият актьор започва да трупа роли в биографията си във филми като „Нечиста наука“ и „Отново на училище”. В средата на десетилетието е и сред основните актьори в комедийната програма на NBC “Saturday Night Life”. Големият му пробив в Холивуд идва с филма „Less than zero” от 1987-а. Там той играе обичащият партитата и пристрастен към кокаина Джулиан.
Роля, която твърде много подхожда на младия актьор, който по това време вече редовно посяга към наркотиците.
„До този миг взимах наркотици само след работа и през уикенда. Можеше да се появя с някакъв махмурлук на снимачната площадка, но не повече, отколкото каскадьора, например. Около Less than Zero нещата се промениха“, разказва Дауни-младши. Ролята на наркоман за него е била като „духа на бъдещата Коледа“.
Той постепенно се превръща в частично копие на персонажа си, а проблемите му с наркотиците продължават твърде дълго.
Чаплин, успехът и дрогата
Кратък престой в клиника за лечение на зависимости позакърпва нещата за младия актьор, чиято кариера, напук на проблемите му, продължава да върви нагоре. В началото на 90-те той затвърждава позициите си в Холивуд в комедийни роли в „Сапунена опера” (1991) и „Преки пътища” (1993).
Големият успех обаче идва, когато стъпва в странно разделечените обувки на друг актьор – великият Чарли Чаплин.
За изпълнението си в биографичния „Чаплин“ (1992) Дауни-младши е номиниран за „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Във филма актьорът показва завиден талант, комбинирайки драматична игра с умение в сферата на физическата комедия – нещото, което стои в основата на звездата на Чаплин.
За един 27-годишен мъж това е огромен успех в Холивуд. Звездата на самия Дауни-младши грее ярко, а много го считат за един от най-талантливите актьори на неговото поколение. Следват роли в романтичната комедия „Само теб” и „Убийци по рождение” на Оливър Стоун. Въпреки това личният му живот отново е тръгнал към колапс.
Дауни-младши в "Чаплин" (1992).
През 1992-а Дауни-младши се жени за актрисата Дебора Фалкънър, а две години по-късно им се ражда син – Индио. Животът като семеен мъж и баща обаче не е достатъчен, за да накара актьора да се задържи на крака. Скоро той отново се оказва в калта.
През един юнски ден на 96-а „Порше“-то на актьора е спряно от полицаи на „Сънсет Булевард“ в Ел Ей. Зад волана на колата е самият Дауни-джуниър без никакви дрехи по себе си. Ситуацията се изяснява, когато полицаите намират в автомобила кокаин и хероин, както и пистолет „Магнум“.
По-малко от месец след това и едва няколко часа след като са му повдигнати обвинения по случая, Дауни-младши се дъни отново – това е денят, в който е открит припаднал в къщата на свои съседи.
Дъното
Следващите години са още по-мрачни за актьора. Прекарва няколко месеца в затвора и отново посещава клиника за наркомани. В края на 2000-та е арестуван за пореден път, този път в хотелска стая в Палм Спрингс. В стаята отново има кокаин, за който на актьора са повдигнати нови обвинения.
Леко хумористичната част от тази история е, че при ареста Дауни-младши е бил облечен с костюм на Жената чудо (Wonder Woman), сякаш като някакво нелепо предсказание за бъдещия му успех в сферата на филмите за супергерои. Е, не в тази роля, разбира се.
Въпреки проблемите си със зависимостите и закона, Дауни не спира да работи. Освен няколкото роли на голям екран, той се пробва и в телевизията – дори българските зрители са го засичали в адвокатския сериал „Али Макбийл“. Участието му там му носи и награди - „Златен глобус“ през 2001-а и приз от Гилдията на актьорите.
Това, че освен статуетки, Дауни-младши трупа и криминални обвинения, не се харесва на хората, които стоят зад сериала. След още един арест през април 2001-а той е уволнен и не намира място в последните епизоди на „Али Макбийл“.
По това време сделка между прокурорите и адвокатите му води до 3-годишна пробация, която поне го спасява от нов престой в затвора. Да остане на свобода е единият малък успех. Много по-трудно е да постигне другия и да се върне на върха на Холивуд – връх, от който сам се е отказал, спускайки се по склона на кокаина.
Дауни-младши през 2003-а - годината, която е повратна за живота му. Снимка: Getty
Да изхвърлиш миналото в океана
Обратът идва през юли 2003-а. Дауни-младши спрял колата си до ресторант от веригата „Бъргър Кинг“ на магистрала край Тихия океан. Приближил се до брега и изхвърлил всичките си наркотици във водата. Докато стои там и дъвче бургер, решава, че е приключил.
„Ако видя някой, който захвърля живота си, вилнее наоколо и руши семейството си, не бих могъл да разбера този човек“, казва промененият Дауни-младши години по-късно.
Процесът, естествено, не е толкова лесен. През 2004-а съпругата му Дебора иска развод, като година по-късно Робърт се жени за продуцентката Сюзън Левин. Тя помага на актьора да стане по-сериозен.
Преди това е получил подкрепа и от актьора Мел Гибсън, с когото са играли заедно в „Air America” (1990). Гибсън намира работа на актьора, като му дава роля във филма „Пеещия детектив“ (2003). Следват още няколко участия, които не привличат вниманието на широката публика, но помагат на измъчения от собственото си минало Дауни-младши отново да отдаде на любимата си професия и да намери себе си като артист.
Тогава идва големият пробив. Човекът, който като че ли вече е загърбил наркотиците и веселбите, получава шансът да се сдобие със световна слава.
Железният Робърт
През 2008-а филмите, базирани на комикси, не бяха това, което са днес. Кристофър Нолан още беше по средата на своята трилогия за Батман, а в предходното десетилетие имаше както успешни (Blade II, Spider-man 1 и 2), така и не особено успешни опити за филмиране на книжките с картинки (Fantastic Four, Blade Trinity и още). Един от двата най-големи издателя на комикси – Marvel, искаше да промени това, а един от първите козове в ръкава им беше Железният човек.
Филмът “Iron Man” трябваше да разкаже историята на разглезен милиардер, който е технически гений, но пренебрегва таланта си заради забавлението и живота на плейбой. Той достига до абсолютното дъно (става пленник на терористи в Афганистан), за да се докосне отново до техническия си нюх и да се спаси. А освен това и да се превърне в супергерой.
Десетилетие по-късно историята на героя Тони Старк напомня твърде много на актьора Робърт Дауни-младши и неговите собствения падения и издигания. Но през 2008-а не всички са сигурни, че той е най-подходящият човек за ролята. Все пак е ясно, че с „Iron Man” Marvel се опитват да стартират супергеройски франчайз, който да оцелее поне няколко филма.
„Той не беше очевидния избор, но по-големият ми страх беше да направя посредствен филм“, разказва режисьорът Джо Фавро. „Знаех, че изпълнението на Робърт ще помогне за издигането на самия филм“, допълва той.
За да бъде избран за ролята, Дауни-младши се съгласява да направи няколко теста пред камера, за да преценят Marvel дали той е техният човек. Това ги впечатлява допълнително.
„Това, че актьор от неговия калибър и с неговия талант беше склонен да се яви на пробни снимки говореше много за неговия ентусиазъм“, коментира основната движеща сила в Marvel Studios – Кевин Файги. За него миналото на Дауни не е било проблем, особено след като Disney вече са го били избрали за друг семеен филм.
Дауни-младши в "Iron Man" (2008).
Историята след това може би ви е известна. „Iron Man” (2008) се превърна в огромен хит за Marvel Studios и положи основите на цялата филмова вселена на компанията. Отзивите и на критика, и на публика бяха еднакви – Робърт Дауни-младши е Тони Старк.
Върху раменете на някогашния наркоман започна да се гради франчайз за милиарди долари. Дауни-младши продължи да играе ролята в двете продължения на „Железния човек“, в два „Avengers”, един от филмите за Капитан Америка, в поредния рестарт на Спайдър-мен, а му предстои и едно може би последно фиаско с червено-жълт костюм в „Отмъстителите: Война без край“ (2018).
Една-единствена роля помогна на Дауни-младши подобно на своя герой да се изстреля към висините на Холивуд и да се застопори там.
Отвъд супергероя
И макар актьорът наистина да е Тони Старк, той не е само него. Още през 2008-а талантливият Дауни-младши пое друг риск. В комедията с Бен Стилър „Тропическа буря“ той изигра актьор, който така се вживява в своите роли, че стига дотам да си смени цвета на кожата си и да стане чернокож. Идея, която по принцип би довела до бунт в кино-средите, но Дауни-младши се справи така добре с шеговитата концепция, че си заслужи номинация за „Оскар“ и още една номинация „Златен глобус“.
Последва участие в още една голяма продукция – „Шерлок Холмс“ (2010) на Гай Ричи, чиято по-шеговита и екшън ориентирана версия на творбите на сър Артър Конън Дойл беше добре приета от публиката. Спечели и втори "Златен глобус". По всичко вече личеше, че зависимостите са останали в миналото на актьора.
„Отне ми известно време. Ричърд Атенбъро (режисьорът на "Чаплин") ми каза, че един ден амбицията ми ще надмине всички други импулси, които имам, и това ще ми помогне да тръгна по правия път“, спомня си Дауни-младши в интервю за New York Times.
Днес той вече има това, което толкова дълго е искал – дом. Изградил го е с втората си съпруга, от която има още две деца. Това му дава спокойствие и увереност да продължава напред, да се възползва от таланта си и, между другото, да трупа милиони долари.
