В света на екшън филмите всеки герой има необикновена предистория. Подобни "обрати" са толкова популярни, че вече неизбежно звучат по-скоро комично, отколкот сериозно. Толкова много пъти сме виждали как главният персонаж се оказва син на търсения убиец или сираче, отгледано от стария барман в задимен бар, където се учи на впечатляващи умения от необикновените клиенти.
Понякога обаче реалността побеждава измислената история още в първи рунд. Точно такива истории са преживели звезди като Уди Харелсън и Дилън Макдермът.
Уди Харълсън има дълга и плодотворна кариера с много паметни моменти от „Бар „Наздраве" до едно от последните му превъплъщения в „Истински детектив". Играе и доведения баща на Джеси Айзънбърг.
Уди е толкова приятен и безгрижен на пръв поглед, че е трудно човек да повярва, че баща му е бил хладнокръвен наемен убиец, изпълняващ мокрите поръчки на други престъпници.
Чарлс Харълсън напуснал живота на съпругата си и тримата си сина през 1968 година и това е било едва третото най-лошо нещо, което е направил през нея. След като бил оправдан за убийство, Чарлс бил нает за убие още един човек, така че бизнесът партньорът на жертвата му да може да си плати дълговете с парите от застраховката. Невероятно, но той отново се измъкнал, заради дупка в законодателството на щата Тексас.
Законодателството се изменя и Тексас го изпраща за 15 години в затвора, но той излежава едва пет и излиза с решението да посвети живота си на семейството. Малко след това отново е нает да убие съдия.
Съдията имал репутацията на човек, който дава сурови присъди. Чарлс бил нает да го убие от наркодилър, който тепърва щял да се изправи пред съда. Шокиращо, планът да избегнат наказание за углавно престъпление чрез извършване на второ такова не проработил и всички замесени отишли в затвора.
Тази история всъщност е спомената в „Няма място за старите кучета", филм, в който Уди Харълсън бива убит от герой, който според един от близките на жертва на баща му, смътно напомня на самия Чарлс. Все едно някой е вдъхнал живот на картина на Морис Ешер.
Чарлс признава пред полицията по време на шестчасов разпит, надрусан с кокаин, че е убил Джон Кенеди. Този инцидент привлякъл вниманието на Уди, той се сближил с него и пропилял няколко милиона долара в опити да му осигури повторен процес. След смъртта му през 2007 година Уди го описва като „един от най-добре изразяващите се, най-начетените и най-чаровните хора, които съм познавал", после добавя, че гледа на него повече като на приятел, отколкото като на родител.
След тази история Уди едва ли изглежда толкова миловиден.
Докато сме на темата с „Бар „Наздраве", да минем към Келси Грамър, който играе невротичния радиотерапевт Фрейзър Крейн в сериала. Там той ни учи колко са забавни смотаните, богати интелектуалци, което е иронично, понеже в биографията на Келси Грамър присъства основно трагедията.
Бащата на Келси - Франк Алън Грамър Джуниър, е застрелян пред верандата им от умопомрачен таксиметров шофьор без никаква причина. Лунатикът нямал абсолютно никаква връзка с Франк или близките му, нахълтал в къщата им, запалил колата им, за да изкара Франк навън и го застрелял на моравата. Просто така.
По-късно, когато Келси e на 20 години и току-що изключен от "Джулиард", по-малката му сестра Карън е е убита, докато чака гаджето си на паркинга на ресторант. Банда крадци ограбва заведението и убиват момичето, за да не оставят свидетели.
Само пет години по-късно, доведените братята на комедианта - Стивън и Били, са убити при ужасяващ инцидент при гмуркане и един от тях е изяден от акула. Никаква милост за семейство Грамър.
Съдбата не е благосклонна към Келси и в по-зрелите му години, след като неговият добър приятел и продуцент Дейвид Анджел бива убит в терористичния атентат от 11 септември, а Бен Новак, един от най-близките му хора през последните 40 години, е убит от собствена на съпруга.
Две от жените на комедианта са насилници и емоционално нестабилни. Не е чак такъв шок, че това ще се случи, ако се ожениш за стриптизьорка веднага след като я срещнеш. Когато Келси се опитал да я напусне, тя се заключила в хотелска стая и опитала да се самоубие. Оцеляла, но не може да се каже същото за нероденото им дете.
Животът на Келси Грамър е една своеобразна безкрайна гръцка трагедия.
Дилан Макдермат е известен с ролята си на секси адвокат в „Практиката", но силата му е в ролите на злодея в „Зловеща семейна история", „Заложници" и „Код: Олимп".
Както изглежда, неслучайно често получава ролята на красив злодей - Дилън е роден като Марк Антъни Макдермат в семейството на приятелка на гангстера Джон Спонза от гимназията, въпреки че Спонза не е биологичният му баща. За нещастие, гангстерът не бил танцуващ и пееш като в „Уестсайдска история", а по-скоро хероинов бос от „Дони Браско" или „Добри момчета". През 1962, когато Дилън е едва на пет, Спонза убива майката му, престъпление, за което е обвинен една 50 години по-късно - през 2012 година. Уви, през 1972 е намерен застрелян в багажника на кола и не може да излежи присъдата си.
Дилън отива да живее у баба си, в квартал с толкова висока престъпност, че веднъж крадец свил бельото на момчето от сушилника.
Решен, че не иска да прекара остатъка от младостта си дебнещ дали някой няма да посегне на боксерките му, той проследява биологичния си баща, който е барман в Ню Йорк. Дилан започва да помага на баща си, като под „помага", се разбира, че се намесвал в боевете, чистил след пияниците и сервирал бира в 8 часа сутринта. Да работиш в долнопробен бар с отчуждения си баща след убийството на майка си от високопоставен гангстер звучи като сценарий за съвременен телевизионен сериал.
Дилъл лесно би могъл да продължи по отъпкания път на безделието и от време на време да троши коленете на длъжници с бейзболна бата, ако не била мащехата му - Ева Енслър, по-позната като автор на „Монолозите на вагината". Тя окуражила младия мъж да се занимава с актьорство. Въпреки че била само няколко години по-голяма от него, след като се развежда с баща му, тя го осиновява.
Вероятно знаете за Оливия Нютън-Джон от ролите ѝ в „Ксанаду" или в „Лак за коса", но родителите на Оливия имат много по-вълнуваща история от тези във филмите, защото животът на Ирен Борн и Бринли Нютън-Джон с като част от сценария на „Гадни копилита".
Ирен е дъщерята на Макс Борн, нобелов лауреат по атомна физика и един от основоположниците на квантовата механика. Семейството ѝ е принудено да напусне Германия, след като нацистите взели властта. Ирен среща Бринли в Англия.
Той е роден в Уелс в семейството на брилянтен лингвист, с две магистърски степени от Кеймбридж. По време на Втората световна война, благодарение на отличния си немски, Бинли трябвало да разпитва заловените немски пилоти. Против стандартните изтезания и мъчения, Бринли ги водел на вечеря и на по питие. Открил, че хората са много по-благоразположени да споделят с теб, ако си приятелски настроен, а не когато им забиваш бамбукови клечки под ноктите. Техниката му била толкова успешна, че била адаптира в книгите на Иън Флеминг, авторът на „Джеймс Бонд".
Един от разпитите довел до залавянето на Рудолф Хес, който бил твърде краен, дори по стандартите на нацистите. Хес е министър на Фюрера, който отишъл на неоторизирана мисия да преговоря за съюз между Великобритания и Германия, която, съдейки по хода на историята, не потръгнала особено добре.
По-късно през войната Бринли се присъединил към Блечли Парк, към щаба на МИ5 за разбиване на кодове. Бринли бил част от екипа, който трябва да превежда бързо и правилно декриптираните кодове на английски. Самият Бринли превел тайните немски планове за битката за Ел-Аламейн, която може да разпознаете като ниво в Call of Duty 2, но по една случайност е и крайъгълен камък за изхода на Втората световна война.
Накратко - бащата на Оливия Нютън-Джон помогнал да се спечели важна битка и заловил един от най-високопоставените нацисти, майка ѝ е бежанец и дъщеря на един от най-великите умове в атомната физика, а това е довело до дъщеря, която по-късно да записва коледни албуми с Джон Траволта.
Всички познаваме Джеки Чан като обичана звезда от нелепи екшън комедии и обект на расистките шеги на Крис Тъкър. Като се има предвид изумителния му успех и ведрата личност, човек би предположил, че е роден в относително привилегировано и нормално семейство, но историята му е изпълнена с толкова отчаяние и интриги, че успешно би могла да бъде написана от Джон Льо Каре.
Бащата на Джеки - Чарлс Чан, е имал нещастието да живее през Китайската гражданска война, един от най-ужасните периоди от китайската история. Чарлс станал помощник на националистически генерал, когато бил само тинейджър.
Тогава започнала Втората японско-китайска война, увертюра към Втората световна, и Чарлс станал шпионин на националистите, работещ срещу японските агресори преди да му омръзне от правителствената корупция и да се оттегли, ставащ инспектор на пристанището в Шанхай. Точно като историята на някой от героите на Джеки Чан, ако неговите филми бяха на фона на война, геноцид и безкрайно човешко страдание.
Докато Чарлс се опитвал да бъде „доброто ченге" в свят на корупция, майката на Джеки - Лий-Лий, поела по пътищата напрестъпността. След като първият ѝ съпруг е убит от японска бомба, тя е принудена да изостави дъщерите си и да се погрижи за оцеляването си в Шанхай. Скоро открива, че има рядък талант, свързан с хазартно залагане и внос на опиум, съвсем скоро си печели прякора „Голямата сестра". Нейната работа в крайна смета я сблъскала с пристанищния инспектор Чарлс Чан, но вместо драматична карате битка върху покривите на Шанхай, те просто решили да се оженят.
Предполагам, това е доста по-малко изтощаващо и не изисква разгряване. Но 40-те години на миналия век били ужасни за почти всички и гражданската война приключила с Китай под комунистически контрол. Бивш националистически шпионин и наркотрафикант са две от многото неща, към които новото правителство не било особено добре благоразположено. Семейство Чан заминало за Хонг-Конг, където се родил Джеки няколко години по-късно, вероятно със серия от опасни каскади в родилното.
