Голямото говедо не тръгва за Еверест

Oколо нас е пълно с отритнати хора и техните съдби, които подминаваме с половин око. Когато все пак ни загризе гузната съвест, се отърваваме от пипалцата й с някоя друга стотинка, или среднощен откровен пиянски разговор, докато споделяме една бутилка.

Когато срещнах Н. за пръв път, той висеше на витрината на туристическия магазин, в който работих, опрял ръце на стъклото, взирайки се вътре. Зяпаше и си говореше сам - несмеещ да влезе да разгледа. Когато го поканих, ме изгледа с поглед на пребито коте, но ме последва.

След около час H. си купи пластмасови обувки за ледено катерене, които щели да му трябват, когато се запъти за Еверест. Нито тогава му повярвах,  нито - сега... Неугледният му вид и вечната му рошава коса в стил "Лудия учен", кара хората да го сочат с пръст и да го зяпат, когато преминава покрай тях. Пред мен се откри един съвсем различен тип човек. 

Започна една странна дружба, продължаваща и до днес. Пoкрай неговата компания взех повече да опознавам мръсната човешка страна, която не прощава на различните. Под вехтите си дрехи Н. крие едно сърце на непоправим  романтик и страстен планинар, за което обаче на никого не му пука.

Фашизмът в дребната, българска, мазно-меркантилна  душица се е настанил толкова дълбоко, че според мен измъкване няма, а и за какво ли? Винаги е било по- лесно да се присмееш на някого, отколкото да му подадеш ръка. Българинът винаги е бил сеирджия - дай му пакетче слънчоглед и гледай какво става...

Колкото по-голямо е чуждото нещастие, толкова по-голяма купчината люспи. Общото между Османската империя и Европейския съюз е средностатистическият нашенец, който изповядва  изкривената ценностна система. Така се е получил стереотипът на Голямото говедо, което не признава - нищо освен себе си, опакован от външните белези на успеха.

Силиконът не запълва само амбициозните провинциални гърди и устни, но и  доста фешън главици. София ми прилича на една мяукащо- ръмжаща Силиконова (но не и Силициева) долина, в която нeчий изкривен life style прави хората като Н. да бъдат презирани и ритани.

"Търпимост!!!''-  тази дума бих казал на хората, които се смятат за по-висши от останалите по силата на  социалния и паричния си статус. Търпимостта никога не е била в кръвта ни, но истината е в тази дума.

Търпимост! Няма друг начин, защото всичко - рано или късно, се връща. Животът е шарен именно с различията. Сдържай се да покажеш, че си по-лачен от мизерника срещу теб...

Дишайте дълбоко и бройте до десет, преди да покажете от кои каубойски краища на нашата малка, селска татковина сте. Пък може и да стане чудо в големите им куфалници. Кой знае...

Преди година щях да пребия една мутреса, която снимаше най-нагло падението на един от многото алкохолици  просещи на „Графа" за насъщният патрон мастика. Скапаната перхидролка взе да усуква едни фотографски ъгли и с най-мръснишката си усмивка да праща  MMS-и - все едно е заснела Tiger Woods в най-сюблимния момент.

Ами, не издържах ... направих я на дроб сърма (словесно и цветущо). Тъпата кифла нещо взе да ме заплашва с мъжа си и тем подобни, но май нещо й просветна и взе, че си тръгна. Не го раздавам Робин Худ, писнало ми е отдавна от заобикалящото ме и знам, че една птичка пролет не прави.

Иде ми понякога да застана до някой или някоя от онези, в задължителното черно и изкуствен тен, и да им закрещя в лицето: "Какво от това, че колата ти отлепва до 220 км за 15 секунди?" Дреме ми на шмайзера, че носиш дънки за 800 лева... "Твоята фльорца може ли да готви спанак с ориз?" А твоят профан може ли да отговори  какво е Буркина Фасо?"...

Не са никакви боркини и фасове, просто за там искам да хвана чакъла и да не се вясна за много дълго време... А на Н. не му дреме реално, той отдавна си е дръпнал шалтера от всичко заобикалящо го и главата му постоянно витае около хребетите на любимата му Пирин планина.

Докато си върви нехаещ за коментарите на пришълците тип Бекъм, той изчислява полугласно колко пари ще му трябват за боя, за да оправи маркировката под любимия си връх. Подхилква се доволно и потърква нетърпеливо ръце, когато часовете се топят и съвсем скоро ще хване автобуса за там...

За природата, която не прави разлика между своите чада и на която не й пука за простосмъртни, материални завоевания, където няма лицемерие, завист, взаимно гъзоизблизване и ръгане за кокала.