Холивуд определено има проблем със стрийминг гиганта Netflix и този проблем вече отива отвъд борбата за зрителите – дали ще ги накараш да отидат до киното, за да гледат поредния блокбъстър на голям екран, или ще ги примамиш с удобството на собствения им диван и голям каталог срещу месечна такса.
Нещата вече се прехвърлят на съвсем различно бойно поле – това на наградите. Големият въпрос е трябва ли филми, които са оригинални продукции на Netflix, да бъдат номинирани за наградите „Оскар“, след като не са били масово разпространени на киноекран.
Отговорът е „не“, поне според един от най-популярните кинотворци на нашето време – Стивън Спилбърг.
Той отново успя да размъти попритихналите води, разделящи киноиндустрията от Netflix, след като в свое интервю изрази мнение, че продукциите на стрийминг гиганта не би трябвало изобщо да бъдат номинирани за най-голямата награда в света на киното.
„Телевизията днес е по-добра от когато и да е в нейната история – писането е по-добро, режисурата е по-добра, играта е по-добра. Телевизията преуспява със сърце и качество. Но тя остава реална заплаха за любителите на киното“, сподели Спилбърг в интервю за ITV News.
Коментарите му не са случайни. Драмата „Mudbound”, продуцирана от Netflix, тази година получи 4 номинации за наградите „Оскар“ - за най-добра поддържаща женска роля, песен, кименатография и най-добър адаптиран сценарий. Стрийминг компанията вече има две златни статуетки в реномето си от минали години - за най-добър документален филм (Icarus) и за кратък документален филм (The White Helmets).
Все още обаче никоя от игралните филмови продукции на компанията не е успяла да се пребори за „Оскар“. С плановете на Netflix да пусне 80 свои филма през 2018-а, има голям шанс да се появи някоя продукция, която да заслужава това.
А оттам режисьори като Спилбърг, които жонглират с многомилионни бюджети, за да създадат масов хит за голям екран, да трябва да се конкурират за награди със свои колеги, работили в насока телевизионен екран.
Според Спилбърг ако един кинотворец избере Netflix, то неговият филм вече е телевизионен и може да се бори за награда „Еми“, но не и за такава на Академията.
„Не вярвам, че филмите, които са били на киноекран по-малко от седмица, трябва да могат да получават номинации от Академията“, отсича Спилбърг, който има 3 „Оскар“-а за режисура от общо седем номинации.
Кан, Кан, Кан – чао, чао, чао!
По думите на Спилбърг по-малките филми в момента се пренасочват от студията към Amazon, Netflix и Hulu. Това може да се обясни и с парите, които Netflix например планира да налее в оригинално съдържание.
Но парите не са всичко. Самите филмови творци са изправени пред друг голям проблем – компанията може да им осигури финансиране за тяхната „страхотна идея“, но стиснат ли ръцете си с Netflix, те може да се откажат от възможността да получат награди.
От фестивала в Кан, например, вече забраниха на стрийминг компанията да им предлага свои филми за състезателната програма. Продукциите на Netflix ще имат право да бъдат представяни на голям екран по време на фестивала, но не и да се борят за награди там.
До решението се стигна след като два филма на компанията - "Okja" и "The Meyerowitz Stories (New and Selected)" - бяха допуснати до Кан миналата година. Това доведе до критики от защитниците на киното, а в крайна сметка и до това може би крайно решение на организаторите.
Проблемът - моделът на Netflix е различен от този на Кан. След като от стрийминг компанията са отказали да променят своя подход и да излъчват филмите си първо на киноекран, от фестивала в Кан отказват да променят правилата си.
А за много кинотворци е важно и признанието. Стрийминг компанията вече привлече Мартин Скорсезе за проекта „The Irishman”. Вероятно ще опита да придърпа филмите и на други популярни режисьори и сценаристи, но сред тях ще има и такива, които ще опитат късмета си другаде, за да могат да достигнат и до кинопубликата и до евентуална фестивална слава.
Защото Спилбърг не е единственият, който има проблем с Netflix
Кристофър Нолан (Генезис, Interstellar) и Джеймс Камерън (Аватар, Терминатор) също са се изказвали не особено ласкаво за подхода на компанията към филмите.
"Netflix проявява странна липса на желание що се отнася до подкрепата за кино филми", коментира Нолан още през лятото на 2017-а. "Те имат тази безсмислена политика, че всичко трябва да бъде едновременно стриймвано и разпространено по кината, което очевидно е несъстоятелен модел за представяне на киноекран", обясни режисьорът.
Тогава той похвали Amazon, че не правят същата грешка. Според него всеки филм трябва да получи поне 90 дни на киноекран, а след това да бъде качен на дадена киноплатформа.
Така всички са доволни – както любителите на киното, така и тези, които предпочитат да гледат от вкъщи. Netflix обаче не мислят така – всичко се пуска в тяхната платформа в деня на премиерата. Може дори да не стигне до киноекран.
Нолан може да е по-млад от Спилбърг, но също е традиционалист, що се отнася до подхода към киното. Последният му филм "Dunkirk" е едно съвсем различно изживяване на големия екран заради зрелищните IMAX кадри и въздействащите музика и звук. Чрез телевизора подобна емоция няма как да бъде пресъздадена.
Самият Нолан обясни, че няма намерение да работи с Netflix. "Ако правиш кинофилм, той трябва да върви по кината", отсече режисьорът.
Впоследствие сам призна, че се е извинил на един от шефовете на Netflix за коментарите си, които са били „недипломатични“. Но не очаквайте да видите името му в някоя Netflix продукция скоро... Режисьорът дори стигна дотам да сравни ситуацията сега с бума на видеокасетите през 80-те и големият страх на кинотворците тогава - че студиото ще им каже, че филмът им ще бъде пуснат направо на касета.
Джеймс Камерън, който със своя „Аватар“ сякаш насила вкара света в ерата на масовото 3D кино, също има проблеми с Netflix и тяхната политика да пускат филмите си направо в своята мрежа.
"Не ми допада - мисля, че е глупава идея. Святостта на изживяването да отидеш в киното е нещо, което не искам никога да изчезне. И не мисля, че ще изчезне, но на хората не трябва да бъде отказвана възможността да видят филм на големия екран“, мисли създателят на „Терминатор“.
Търканията между стрийминг индустрията и Холивуд като че ли едва сега започват да се изострят истински – когато големите филмови режисьори започват да атакуват компанията, която пренебрегва любимите им големи екрани.
Любопитното е кой ще смени позицията си пръв. Дали Netflix, ако започне да получава откази от кинотворци заради евентуалното им отхвърляне от различни фестивали, или защитниците на киното, ако в един момент работата със стрийминг гиганта стане по-финансово изгодния вариант за тях.
