Осем неуспешни опита на депутатите в 51-вото Народно събрание да изберат председател.
В един момент изглеждаше така, сякаш депутатите са ужасно близко до това да си изберат "пръв сред равни", но се оказа, че три гласа не стигат, за да се отпуши работата на парламента.
Сега ДСБ (с подкрепата на "Продължаваме промяната" и "Да, България") решили да издигнат Атанас Атанасов в опит да се разреши този Гордиев възел с избора на шеф на НС и спокойно можем да кажем, че шансовете им за успех са наистина... нищожни.
След близо месец от сформирането си 51-вото Народно събрание все още не може да започне работа. Твърде много его, твърде много лоши чувства и недоверие между отделните играчи, твърде много пазене на поза.
И накрая от цялата високопарна принципност парламентът стои на трупчета, пропускат се срокове и държавата изглежда запътила се с пълна сила към мястото, наречено "По дяволите".
В момента няма реалистичен сценарий, при който една кандидатура ще събере 121 гласа в своя подкрепа.
В такъв случай може би е крайно време да оставим настрана разумните и смислени идеи от гледна точка на демокрацията, и да прибегнем до нещо, което всъщност може да проработи и да отпуши работата на това злополучно НС:
А именно жребий.
Точно така - да оставим настрани политиката, тънките сметки за мнозинства и кой може да се окаже в позицията на потенциално избираем служебен премиер, и да пристъпим към единственото нещо, което не изисква 240-те ни народни представители да постигат консенсус или дори да вършат каквато и да е работа.
Да оставим всичко на шанса.
Така и така впоследствие ще се гласуват зам.-председателите (общо 9 броя), на които ще се падне същинската работа. Освен тях ще имаме един щастлив късметлия, който ще бъде посочен от съдбата за пръв сред равни.
ГЕРБ ще имат най-голям шанс председателството да се падне при тях, тъй като са най-голяма политическа сила, а МЕЧ ще имат най-малък, като така перфектно се отразява и разпределението на вота на българските граждани.
Истината е, че парламентът не работи, а има тонове работа пред него - от приемането на бюджета за 2025 г., през приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, та до перманентно забравените смени на парламентарните квоти сред регулаторите, във Висшия съдебен съвет и т.н.
Да, за нито едно от тези неща няма ясно мнозинство. Нито пък би имало след още 10 напразни заседания, в които отделните формации се обиждат една друга от парламентарната трибуна, докато не могат да изберат председател.
Крайно време е нещо в подхода да се промени. И методът на жребия е достатъчно добър.
Даже би било страхотна идея да се институционализира - ако в рамките на един месец парламентът не може да си избере шеф, да се преминава към жребий. Но с малката уловка, че нито един от народните представители след това няма да може да се кандидатира за следващото Народно събрание.
Така поне ще си спестим по един или друг начин всеобщия национален срам да ставаме свидетели на подобно недоразумение като 51-вия парламент.
