Парламентарните избори ще се проведат на 4 април - решението на президента Румен Радев е окончателно и самият той в изказване от 14 януари подчерта, че вече е подписал указа. Датата е точно една седмица след първия възможен ден за парламентарния вот - 28 март.
Но как реагираха политическите сили в страната?
Реакцията на ГЕРБ дойде минути след изказването на държавния глава, като управляващите определиха датата като "напълно приемлива".
Тома Биков обаче подчерта, че ГЕРБ няма да внесат нито една от промените в Изборния кодекс, които Радев предлага.
Припомняме, че президентът настоя не само карантинираните българи да имат право на глас, но и да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват по пощата. Основните притеснения, които Биков изтъкна, са, че подобни въведения биха подкопали доверието в изборния процес и освен това обслужват неясни интереси. ГЕРБ смята и че предложените промени са "самоцелни".
Биков посочи още, че управляващата партия ще направи всичко възможно избирателната активност да е висока, въпреки че вотът ще се проведе в условията на пандемия.
Въпреки това партията има известни притеснения, тъй като тази година на 4 април е Великден за католиците и това може да създаде проблеми за гласуващите, особено в чужбина. Това посочва зам.-министърът на вътрешните работи Георг Георгиев, като допълва, че в редица католически държави има големи български колонии.
Въпреки общото си съгласие с решението на Радев от ГЕРБ не пропуснаха да разкритикуват факта, че датата не е първата възможна.
Биков напомни, че цяло лято президентът настоява за предсрочни избори и то през ноември-декември, когато е било ясно, че ще има втора вълна на пандемията.
След консултациите с различните политически партии пък станало ясно, че Радев "не може да живее в среда на консенсус", коментираха от ГЕРБ.
Коалиционните им партньори от ВМРО също определиха датата за изборите като "приемлива".
Това стана ясно от думите на депутата Искрен Веселинов, който повтори тезата на ГЕРБ - останалите предложения на държавния глава за изменения в Изборния кодекс са неприемливи. Веселинов е убеден, че няма и техническо време за обезпечаване на честен и коректен вот, проведен по пощата. По негови думи идеята за гласуване по пощата е заплаха за изкривяване на изборните резултати.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обаче изрази подозренията си, че президентът и ГЕРБ "може би играят заедно".
По негова преценка щом вотът ще се проведе на 4 април, той ще бъде спечелен със сериозно мнозинство от управляващите. В ефира на NOVA телевизия Симеонов каза още, че в началото на април месец много хора все още няма да са преодолели страха от коронавируса, а и няма да има достатъчно ваксини за рисковите групи.
Това ще е аргумент хората масово да не отидат до избирателните секции и ще даде превес на организирания вот. "Най-добре организирани в тази насока са ГЕРБ и ДПС", заяви още Валери Симеонов. Лидерът на НФСБ смята, че манипулации винаги ще има, но е важно те да бъдат сведени до минимум.
В случая, допълва той, избирателят е манипулиран, още преди да отиде да гласува. По въпроса за промените в Избирателния кодекс Симеонов е категоричен - не бива да се правят изменения в последния момент. "Промените, лансирани от президента, не гарантират тайната на вота", аргументира се той.
Реакцията на БСП след речта на Радев също не закъсня. Атанас Зафиров от опозицията казва, че социалистите са готови изборите да се проведат на 4 април, а що се отнася до промени в Изборния кодекс - партията му ще се включи активно в дебатите. Преди Зафиров от ГЕРБ намекнаха, че ако опозицията желае изменения, то тя трябва да ги внесе сама.
"БСП се мобилизира и тръгва към изборите с цел победа", допълни Зафиров.
В ефира на БНТ той изказа убеждението, че нагласите в българското общество за промяна са толкова силни, че евентуалната дата не би променила резултата от вота. Затова и социалистите са готови да приемат всяка законосъобразна дата, която президентът предложи.
Според ДПС най-голямото предизвикателство пред парламента и гласоподавателите е вот в условията на пандемия от коронавирус. Това написа в профила си във Facebook лидерът на партията - Мустафа Карадайъ. Той изказа надеждата, че все пак ще се справим с това предизвикателство.
"Имаме много работа", написа още Карадайъ, като не пропусна да посочи и че "всеки от нас знае какво да прави".
От ВОЛЯ пък призоваха към това състезанието за изборите да започне с отчетност на свършеното от всички политици. Пред NOVA телевизия лидерът на партията Веселин Марешки си пожела промяна за България, която да започне още отсега.
Централната избирателна комисия също остава скептична по въпросите за гласуване по пощата.
В ефира на "Здравей, България!" по NOVA говорителят на ЦИК - Таня Цанева - обясни, че в момента такава опция има в 13 европейски държави. В случай на пандемията това е една от най-удобните форми на гласуване, но тя крие и много рискове, убедена е Цанева.
Тя изтъква предимно логистични затруднения - физическото транспортиране е трудно, изборите не протичат в контролирана среда, трудно се идентифицират гласоподавателите.
Най-важният документ за протичането на изборите на 4 април ще е протоколът на Министерството на здравеопазването, казва още Цанева. Тя е скептична към идеята да се ваксинират всички представители на избирателните комисии, защото става въпрос за 120-130 хил. души.
