Клуб 65 в Красно село харесва Стефан Данаилов за президент - и самият президент харесва Стефан Данаилов. Меглена Кунева очаква мнозина да я харесат, защото почти никой не харесва НДСВ - ако изобщо го помни. А Надежда Нейнска се хареса първа - и сама по себе си. Но не я харесват от Синята коалиция. Костов - със сигурност.
Социалистите от Русе номинираха депутатката Меглена Плугчиева за кандидат-президент, а социалистическата младеж в Благоевград - колежката й Корнелия Нинова.
Заедно с кмета Костадин Паскалев и кюстендилеца Иво Атанасов, изкарал четири мандата като депутат, сега -съветник на Георги Първанов. Те са си от кордебалета. Там има и други имена, които се въртят във фуетета до припадък, но никой не ги взема насериозно. Като Георги Близнашки например. (Пак соцноминация...)
А никой не знае какво е в главата на лидера Станишев, който се чуди как да напасне един - по така широко скроен - кандидат към тесногръдото партийно ядро.
Нещо като да нахлузиш елегантното борсалино, с което се кипреше преди време социалдемократът Александър Томов, на главата на кремиковски металург. Но Лупи успя. За разлика от социалдемокрацията в БСП.
ГЕРБ не знаят кой ще им е кандидатът, но пък знаят, че ще спечелят изборите. Затова ще го обявят през юни-юли. БСП и те не знаят, но знаят, че трябва да е антитеза на ГЕРБ. Това значи ли, че ако кандидатът на ГЕРБ е отраснал с филии с мас, то кандидатът на БСП трябва да е бил на специално снабдяване от списъка с висшата номенклатура на БКП (като Жени Живкова например...)?
Но едва ли социалистите ще предложат толкова софистициран избор. Макар че целта им, меко казано, издиша - "ГЕРБ да не спечели изборите". Ами ГЕРБ може и да не иска да ги спечели - някакси не е твърде комфортно цялата власт да е тяхна. Може пък да заложат и на една не дотам харизматична кандидатура. Ами ако издигнат например Цецка Цачева, БСП каква антитеза ще й заложи? Цачева, смятам, се припознава напълно от твърдото червено ядро...
Трудно им е на позитанци. За първи път от десетина години ще им се наложи да правят разчети за президентски избори първо с действието изваждане. Понеже този път ДПС не са обявили, че играят с тях, както направиха с двата мандата на Първанов. (И той им се отблагодари подобаващо...)
Нещо повече. ДПС намекна, че смята да издига своя двойка. Ако го направи, цената на евентуалната пакетна сделка за гласовете им при балотаж ще скочи неимоверно. Но може и да блъфира до лятото - Доган винаги е успешен в изнервянето на противника. Вътрешните бунтове на "бунтаря" Касим Дал не са буря в чаша вода, колкото и да се опитват да ги омаловажат в ДПС.
Синята кандидатура? Нека първо десните да се разберат за кметската в София - тя им е важната. (Казвам десни, имайки предвид СДС и ДСБ. ГЕРБ са десни само по дефиниция.) Ако Иван Костов посочи софийския кмет, СДС да си номинира президента. Наплив има.
Никога не е имало толкова желаещи за номинация за "Дондуков" 2, каза вчера по TV7 лидерът на СДС Мартин Димитров по ТV7. Окончателният избор ще е ясен до Гергьовден - или малко след това.
Според социолога Юлий Павлов добри кандидати на сините са и Надежда Нейнски, и Петър Стоянов. Вярва ли си? В момента няма знакова фигура сред десните, която да е с положителен рейтинг, казва Павлов. Е тук поне се съгласяваме.
"Най-удачният политически ход би бил партиите от ЕНП да се обединят зад обща кандидатпрезидентска двойка - с президент, естествено, от ГЕРБ и вицепрезидент от Синята коалиция", препоръча социологът по TV7. А защо не обратното...
Всъщност е съвършено все едно
Който и да обяви ГЕРБ в началото на лятото - и основния му противник БСП до събора в Бузлуджа, е съвършено без значение. Никой от избирателите няма да проследи платформите, вижданията и визията на кандидатите. Хората ще избират с очите и ушите си - т.е. каквото им покажат телевизионните камери.
Тази президентска кампания е съвършено различна от всички досегашни. Защото хората, които ще избират, са на ръба на нервна криза - заради кризата. Както написа Димитър Събев в "Разградено общество", първата жертва, която взема беднотията, е човешкото достойнство. Така както истината е първата жертва на войната.
Няма я вълната, която избра д-р Желев за президент през 1992 г. Една вълна в още неразслоената на очевидно богати и очевидно бедни, а помежду тях - свързващи двата края, България, която си харесваше полугражданското, полуселското, не се впечатляваше от мекия говор на родения в село Веселиново философ, и на която й допадаше изгледа на "един от нас" от неразцъфналия соц.
Няма я и синята вълна, която издигна и избра за президент Петър Стоянов. Кипежът там беше извънредно голям, имаше твърде много млади сърца, устрем към Европа, патетика, оптимизъм - въпреки мутропрехода, "не" на соцуправлението - това беше и първият напълно осъзнат президентски избор на нацията. През 1997 г., без да е член на ЕС, България си избра държавен глава, който изглеждаше, говореше и действаше като стопроцентов европеец.
14 години по-късно няма да гласуваме за Петър Стоянов. Странно, нали...
От онова синьо море днес няма и помен. Няма ги хората. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията след 1989 г. 63% от българите, завършили университет, напускат страната. Първата голяма вълна от мигриращи беше към САЩ и Канада, последващите - към ЕС.
Ако зависи от мен, ще забраня всички партии в България, заяви вчера депутатът от БСП и бивш вицепремиер по еврофондовете Меглена Плугчиева. "Не ви говоря като човек на БСП. Майка съм на две деца, които в момента напускат България, а съм ги върнала тук от Германия (Плугчиева е и бивш посланик в Берлин - бел. ред.). Наред с всички млади хора, които заминават за чужбина, тръгват и такива, които са на възраст над 50 години. Трябва да се знае дали искаме да имаме държава и население", каза Плугчиева.
В Германия имигрантите от България са пети по численост - след поляците, румънците, американците и турците. През 2006 г. в Германия са се установили 7500 души от България. За 2009 г. броят на "новите" българи е 29 000, съобщи преди време Дойче веле.
Я да видим какво е останало в страната. Една армия пенсионери, една армия чиновници, една армия роми, и една армия млади - негласуващи и по-зрели - скептици...
Така че противоборство на личности на тези президентски избори едва ли ще има. Които и да са лицата, ще са ни вече втръснали. Освен ако не решат да измъкнат малко употребявани, което ще е самоубийствено за по-малко от 4 месеца кампания, след като основната конкуренция обяви номинациите си в разгара на летния сезон.
Навсякъде по всяко време има матриал, беше казал Тодор Живков.
Ами ако на партиите им стиска, да го извадят на вътрешнопартийни избори - като привлекат за гласуване и симпатизантите си, не само твърдото ядро. Този път профилът на кандидатите ще трябва плътно да следва контурите на електоралната маса, с която разполагат.
Така както опозиционната дясна Нова демокрация в Гърция си избра лидер, след като падна от власт. Така както френската левица отсега се готви да номинира кандидата си за президент на предстоящите през 2012 г. избори за държавен глава. Така както го правят и големите партии в САЩ, които дори сблъскват няколко претендента на финален кръг вътрешни избори.
В противен случай не ни остава нищо друго освен да изберем президента като на хайван пазар. По зъбите...
