Жаир Болсонаро кара третия си месец като президент на Бразилия и две неща в страната продължават да са крайно несигурни. Това е на първо място връзката между изпълнителната и законодателната власт и на второ - до какво ще доведе нарастващото присъствие на военни по всички етажи на властта.
Като кандидат-президент Болсонаро обеща да ръководи държавата по технически критерии и да взаимодейства с Националния конгрес, без да преговаря за позиции, бюджети или политики на кабинета.
Сега, когато той встъпи в длъжност, администрацията започна да смесва идеологическите и политически критерии, но оставя без отговор въпроса как ще управлява този президент.
Картината по отношение на политическите партии е сложна и фрагментирана. Либералната партия на Болсонаро (PLS) премина един законодателен представител през 2014-а до 52 през 2018-а. Този февруари вече са 55. Социалистическата работническа партия (PT) стигна от 69 до 55 места. Така двете партии притежават 110 от 513 места в Камарата на депутатите или така наречената Долна камара.
В първия кабинет на Болсонаро само девет от 23 министри са с партийна принадлежност, което ги прави малцинство в настоящата ситуация. Всъщност има по-нисък процент на хора с партийна принадлежност в сравнение с последните четири администрации и това може да възпрепятства законодателния капацитет.
И въпреки това, ако се има предвид цялостното мнозинство, което е в централно-десния спектър, правителството получава подкрепата на около 256 депутати и 37 сенатори. С преговори и сделки може да спечели и одобрението на още 117 депутати и 27 сенатори. Опозицията от своя страна има само 140 депутати и 17 сенатори.
Новият президент обаче няма необходимото мнозинство, за да предприеме конституционална реформа.
Но има възможността в тези първи месеци начело на правителството да прокара някои свои проекти. За които проекти по-точно става въпрос? Тепърва ще стане ясно, отчасти защото голямата част от депутатите нямат никакъв опит - 52,24 на сто за първи път са в депутатския стол, а и защото концепцията "Библия, куршуми и телешко" е крайно противоречива.
Приватизацията и намаляването на социалните права може да срещне по-широка подкрепа, но твърдите мерки срещу престъпността отсега не срещат широка подкрепа в парламента. Освен това корпупционните скандали и вътрешните противоречия изтриват блясъка от образа на Болсонаро.
Рейтингът му спадна от 65% до 38,9% и това го прави по-малко популярен от предшествениците му Фернандо Кардосо, Лула да Силва и Дилма Русев по същото време на мандата им. Арестът на последния президент - Мишел Темер (който по-късно беше освободен) - влоши законодателния климат и намали одобрението към реформата за социална сигурност, която е приоритет на правителството.
В същото време Социалистическата партия и други централно-леви политически сили поотделно започват да се организират срещу администрацията.
Те са против някои ключови въпроси като морално-евангелистките разбирания на президента, политиките срещу мерките за опазване на околната среда, таргетираната приватизация и ограничението на разходите от бюджета.
Което води до въпроса с армията - каква роля би изиграла тя като се има предвид рискът от нарастващо социално напрежение и все по-малко одобрение към правителството? Освен президента Болсонаро и неговия вицепрезидент, ген. Антонио Мурао, военни заемат повече от сто стратегически длъжности в министерствата и държавните предприятия. Те нямат доверие на политиците и смятат себе си за морален и технически стожер на нацията.
Освен това вярват, че могат да стабилизират държавата, без да я отклоняват от курса, който пое още през 2016-а. Военните подкрепят силните връзки с Вашингтон, връзка, която беше утвърдена и при скорошна среща между Болсонаро и президента Доналд Тръмп. Армията стои и зад правосъдния министър Серхио Моро и неговата неуморна борба срещу корупцията, както и зад плана за приватизация на финансовия министър Пауло Гедес.
Те обаче не са толкова въодушевени от християнските уклони на Болсонаро.
Извън това го има и фактът, че армията разполага с естествен авторитаризъм и твърде много войници (пенсионирани и действащи) във властта биха отслабили демокрацията. Самият Болсонаро казва, че демокрацията и свободата съществуват, само ако военните го пожелаят.
Пре-заетостта на военни във властта може да навреди и на националната сигурност като ги разсейва от основната им роля и отговорности.
Някои от най-радикалните позиции на правителството - като искането бразилското посолство да бъде преместено от Тел Авив в Йерусалим, отслабване на връзките с Китай или сформиране на международна лига на крайно десните държави - вече предизвикват напрежение във военния сектор, който намира подобни ходове за скъпи и ненужни.
По същата логика е малко вероятно армията да се съгласи на военна намеса във Венецуела.
Но военните приемат отслабването на регионалния търговски пакт МЕРКОСУР и намаляването на участието на Бразилия в мултинационалните пактове като и двете съвпадат с интересите на Вашингтон.
Засега правителството печели от диалозите, които съветникът на Тръмп - Джон Болтън, проведе в Куба, Венецуела и Никарагуа. Дискурсът на Болтън помогна на Болсонаро да обедини важни сектори и да мобилизира своята база от поддръжници. Но колко дълго ще се запази това статукво?
Междувременно корупционните скандали водят до желание за разправа с Болсонаро, която със сигурност ще има дестабилизиращ ефект. С други думи - обичайният за Бразилия политически панаир. За съжаление...
