Двама членове на британския кабинет и двама от заместник-председателите на британската Консервативна партия подадоха оставка в последните дни - събитие, невиждано поне от 1982-а насам.
Те подадоха оставка по една и съща причина - за да протестират срещу плановете на премиера Тереза Мей да запази някои от предимствата на членството в ЕС за Великобритания в ерата след Брекзит. Този план не е много реалистичен, нито лесно осъществим. Но това не е причината двамата министри да подадат оставки.
Те напускат в протест, че планът не е достатъчно фантастичен, че не разчита достатъчно на вълшебен прах и сбъдване на магически желания.
И, което е по-зловещо, почти половината от торите са съгласни с напускащите министри.
От референдума през юни 2016-а за излизането на Великобритания от Европейския съюз, победителите се сблъскват с поредица от практически проблеми, за които не могат да предложат убедителни решения. С изтичането на времето британското правителство се принуди да прави все по-големи отстъпки пред гледната точка на ЕС, без по какъвто и да е начин да се доближи до завършено споразумение към крайния срок - 29 март 2019 г.
През последния уикенд Мей свика среща в дома си в провинцията Чекърс, за да предложи на кабинета проектоплан за преговорите с Евросъюза.
Планът предлагаше това, което е известно като "мек Брекзит": Великобритания се стреми да излезе от съюза и да сложи край на свободното движение на хора от ЕС във Великобритания, докато на практика остава в европейския митнически съюз.
Изобщо не е сигурно, че такъв резултат може да бъде постигнат.
Документът предполага силно преимущество в преговорите от британска страна, докато в момента изглежда, че Великобритания има нужда от тази сделка много повече, отколкото ЕС.
Но колкото и оптимистичен да е планът от Чекърс, той се вижда отчайващо незадоволителен на поддръжниците на Брекзит в политическите кръгове. Те са си представяли Великобритания, свободна да договаря споразумения за свободна търговия с други англоговорящи държави: САЩ, Канада и Австралия.
Те са обещавали да спрат милиарди лири плащания към Европейския съюз и да ги пренасочат към британската здравна система. Те настояват, че британските търговски споразумения трябва да могат да се защитават само в британски съдилища. Планът от Чекърс безусловно се отказва от тези смели надежди.
И така в знак на протест двама министри напуснаха: първо Дейвид Дейвис, министърът, отговарящ за преговорите по излизането от ЕС, и след него и крайно амбициозният външен министър Борис Джонсън, решен както винаги да се позиционира като най-евроскептичния политик във Великобритания.
Ако Брекзит не беше успял, Джонсън сега щеше да заема много удобна позиция в британската политика - той щеше да е признат лидер на ултра-крайната евроскептична фракция в Консервативната партия.
Най-остроумният човек в политиката, най-добрият дебатьор в Камарата на общините, той би бил свободен да замисля стратегии и планове, без да се налага да се занимава със скучните, технически трудности на търговските преговори.
За негово съжаление, неговата страна спечели референдума и репутацията му е в свободно падане оттогава насам. Само 50% от членовете на Консервативната партия считат Джонсън за компетентен, дотук най-ниският рейтинг на който и да е от петимата водещи кандидати да наследят поста на Мей. Сред не-консерваторите, Джонсън има дори още по-нисък рейтинг.
New Statesman миналата година цитира бивш британски посланик, който нарече Джонсън "най-недостойният и най-неквалифициран външен министър в съвременността, който успешно продължава да не оправдава каквито и да е очаквания". Неговата оставка от кабинета е последен опит да си върне фракционното лидерство, което той провали.
Въпреки че Джонсън не проявява интерес към скучните подробности на политиката, той е водещият експерт на Великобритания в тъмната магия на саботирането на потенциални съперници.
И изглежда е на ръба на това да го стори отново. Неговата оставка спъна правителството на Мей и би могла да го свали. Но тази безскрупулна тактика не е свързана с особена загриженост за политическите резултати.
Консервативното правителство се олюлява, докато Великобритания се доближава все повече до това да бъде изхвърлена от ЕС без каквото и да е споразумение, което ще остави неуредени такива сериозни проблеми като ирландската граница и ще изложи на риск трудно постигнатия ирландски мир от 90-те години.
В момента хората и стоките пресичат границата между Северна Ирландия и Ирландската република толкова лесно, колкото и границата между които и да е два американски щата. В различни видеа можете да видите как автомобили пресичат границата четири пъти за 10 минути шофиране по един и същи път.
Ако ирландската граница остане отворена след Брекзит, всеки жител на ЕС ще може да лети до Дъблин, да вземе автобус до Белфаст и после да лети до Лондон - всичко това, без да показва паспорт.
Това ще превърне в тотална подигравка обещанието на Брекзит да ограничи емиграцията.
Но заздравяването на сигурността на ирландската граница е свързано с нещо повече от просто паспортен контрол на пътищата. В продължение на много километри, ирландската граница може да бъде прекосена с лекота пеша, без по-високи заграждения от фермерски огради, ако изобщо има такива.
За да се спре движението на хора, границата трябва да има ограда като тази, обещавана от Тръмп. Фортификацията на ирландската граница ще постави под въпрос постигнатото с огромни усилия мирно споразумение от 90-те години. Никой във Великобритания или Ирландската република не иска това. Но и никой не може да си представи как точно да го предотврати след Брекзит.
И това е само един от трудните, технически въпроси, все още очакващи реализуем отговор, две години след вота за Брекзит и след десетилетия на дебати във Великобритания за ЕС.
Ще имат ли правото британските банки да продават бонове на страни-членки на ЕС? Какво се случва с британските пенсионери, живеещи в Испания, Франция и Италия? Какво става с притежателите на паспорти от ЕС, работещи във Великобритания? Как Великобритания да договори собствени търговски споразумения със САЩ, както искат консерваторите, докато остава в митническия съюз на ЕС?
Дори привидно свръх-прости въпроси се оказват изключително нерешими на практика. Къде например да паркират камиони за проверка, когато преминават от Франция в пост-ЕС Великобритания? Според споразумение от 2003-а камионите паркират от френската страна на Ламанша.
Но французите все повече се дразнят от задръстванията, създадени от огромното количество паркирани камиони - 650 хектара в 40 километра високотехнологични заграждения. Те се надяват да използват преговорите за Brexit, за да притиснат британците да приемат в бъдеще паркингите за камиони в и без това доста пренаселената югоизточна Англия.
През 2016-а поддръжниците на Брекзит сред политическия елит убеждаваха британските гласоподаватели, че пост-ЕС Великобритания ще приложи достатъчно сила в преговорите, за да наложи волята си на другите членки на Европейския съюз.
Това твърдение се оказа илюзия.
Същото важи и за обещанията, че Великобритания ще спести милиарди лири, които да насочи в здравеопазването си, или че ново споразумение за търговия бързо ще бъде договорено със САЩ.
Преговорите за споразумение между САЩ и Великобритания дори не са започнали, а САЩ, които вече стартираха търговска война срещу Канада, не изглеждат като задоволителен заместник на ЕС, който в момента приема 45% от всичкия британски износ и осигурява 55% от всичкия британски внос.
Ситуацията е най-мрачната, пред която е била изправена Великобритания в последно време, и същевременно е една от най-скучните, формални и досадни като не успява да задържи интереса нито на гласоподавателите, нито на политиците.
Те предпочитат да се фокусират върху заговорите и плановете на Уестминстър като принасят в жертва сигурността и просперитета на страната заради неспособността си да фокусират вниманието си за по-дълго.
