За втори път американският посланик Джеймс Уорлик призовава за данъчни стимули за филмовата индустрия в България. Ще го гледаме ли този филм...
По времето на Студената война в периферията на унгарското градче Етиек (близо до Будапеща) е имало военна база с ракети, насочени към Западна Европа. Сега ракетите са заменени от камери.
Там се помещава едно от няколкото студиа и продуцентски компании, които превръщат Будапеща в европейския Холивуд. Благодарение на евтините и професионални кадри в страната, практически универсалната архитектура и най-вече - изкусителните данъчни отстъпки.
Филмовият бизнес в Будапеща процъфтява след като през 2004 г. е гласуван прогресивен нов закон за данъчното облагане на чуждите филмови продукции. Новата програма за данъчни стимули позволява на продуцентите да пестят до 20% от разходите си в страната.
И докато в Унгария се снима достатъчно и по време на финансовата криза, в Чехия продукциите намаляват - което кара страната също да въведе програма за данъчни стимули, за да увеличи конкурентоспособността си.
След като и Румъния отскоро има този силен и ефективен способ за привличане на чужди продукции, репутацията на България като кинодестинация рязко намалява, заради забавения каданс, на който върви вземането на подобно решение.
Данъчни стимули по отношение на филмовата индустрия биха привлекли над $100 милиона инвестиции за година в България, каза още в края на м. г. американският посланик Джеймс Уорлик. А днес заяви, че правителството обмисля да въведе облекчения за инвеститорите в тази област. Кога?
Правителството обмисля критично дълго - а и внесените м.г. в парламентарната комисия по култура предложения за промени в закона за кино разединиха творците ни.
Шефовете на четири киноасоциации заявиха, че предстоящите изменения не са в интерес на българското филмопроизводство, като Диана Андреева (директор на Обсерватория по икономика на културата) даде следния пример: "Ако един български продуцент има и един лев субсидия от държавата, а в същото време инвестира 2 млн. лева в производството на филм, то той не може да се възползва от данъчния кредит".
Именно този кредит е основната промяна в проектозакона, коментира тогава пред "Труд" кинопродуцентът Александър Методиев (участвал в създаването на американския "Спартак" и други чужди продукции), който защити тезата, че всеки инвестиран лев от български или чужд продуцент трябва да ползва данъчен кредит, ако не е получил държавна субсидия.
Т. е. противниците на подобен закон могат да се успокоят, ако данъчните стимули, които ще доведат чуждестранните филми у нас, важат и за българските (или поне за такива с чужд копродуцент).
Разбира се и в Унгария не всички във филмовата индустрия са доволни от привличането на чужди продукции, изтъквайки, че в същото време държавната подкрепа за местните спада. Но все пак дори и на другия полюс се просмуква убеждението, че мярката осигурява работа за много местни кадри.
Снимането на една чужда продукция дава работа на поне 200 българи. И не само осигурява заетост на различни специалисти - освен актьори и асистент-режисьори, но на и шофьори, гримьори, осветители, художни, дърводелци за декорите и т.н. - то дообогатява квалификацията им.
Освен това по време на снимки се харчат и средства от бюджета на филма за куп съпътстващи дейности (самолетни билети, хотели, храна, наеми за снимачни обекти, покупка на строителни материали за построяване на декори; производство на реквизитни и гардеробни вещи и ред други услуги).
Така че забавянето на промяната у нас стои срещу интереса на стотици хора да имат работа.
В момента в киноцентъра се снима един единствен филм - италианска продукция, чийто снимачен процес ще продължи само пет седмици. По думите на директора на филмовото студио "Ню Бояна" Дейвид Варод, миналата година е имало работа за 1000 българи, тъй като са се снимали четири чужди продукции едновременно.
Сега изглежда няма подобна вероятност заради конкурентката ни Румъния и вече утвърдилите се Унгария и Чехия. Затова смятаният от някои за "лош" проект за данъчни облекчения е изключително необходим в момент на криза, в който стотици професионални кадри са принудени вместо да правят филми да стоят вкъщи и да щурмуват торентите от бездействие.
