Седем часа сутринта в първия работен ден за седмицата, с. Иганово, България, НАТО. Взрив.
Гърмят елементи от термобарични противотанкови гранати, намиращи се в производствен цех на ВМЗ - точно 24 дни и 12 часа след последния подобен инцидент на същия терен. Обектът не работи от 21 март, когато експлодира склад с 400 неуправляеми ракетни снаряди за Су-25.
Единствените лица с достъп до складовете в Иганово след инцидента са били следователите и военните, а през последните четири почивни дни на площадката не са влизали други хора освен охраната.
Час след взривовете министърът на икономиката Божидар Лукарски за втори път лансира публично версията за умишлен пожар - без особено колебание и въпреки липсата на (официални) резултати от разследването.
Проба, грешка, бум
Предположенията за причините за серийните взривове варират от случайно недоглеждане, "замитане" на производствени липси, саботаж (със или без участие на вътрешен човек), до тероризъм, както и няколко твърде нездрави теории на конспирацията.
Връзката между двата инцидента се търси по две линии. На първо място, боеприпасите, които гръмнаха във вторник, са били складирани в първото "огнище" (т.нар. холандски склад в Иганово), откъдето са изнесени малко преди пожара на 21 март.
Марин Иванов от Сдружението на специалистите по боеприпаси и бивш директор на завод "Терем"-Костенец лансира предположението, че до вторите взривове се е стигнало, след като е станало ясно, че не цялата продукция е унищожена при пожара през март.
"Целта не е да пострадат хора, друг интерес е търсен тук. Боеприпасите са правени по поръчка за определени купувачи. Трябва да се разбере дали други износители имат интерес да не им се подбива пазарът", коментира той, цитиран от БНР.
Бившият зам.-министър на отбраната Валентин Радев, обаче, не бърза да вменява вина на търговските конкуренти на ВМЗ.
Той предполага, че е възможно да има нарушения в производствения процес и дава за пример решението на ръководството на базата в Иганово да се оставят боеприпаси на територията на завода дори след експлозиите на 21 март.
"Прокуратурата не може да знае дали в този цех трябва да има такива количества боеприпаси. Какво правят вътре в цеха, защо не са в хранилищата, които са на 1 км разстояние?", коментира той пред бТВ.
По думите му, началникът на цеха, който е правил последна инспекция в цеховете преди по-малко от седмица, не е специалист по боеприпаси, а експерт от отдел „Труд и работна заплата" на завода. Радев дава и пример със съкратена служителка на ВМЗ, специалист-химик, която в момента работи на бензиностанция. Бившият началник-цех в Иганово пък се е „преквалифицирал" в служител във вулканизатор.
Радев смята, че причината за взривовете може да се търси точно тук: в загубата на инженерно-техническия състав в Иганово за сметка на неквалифицирани лица, които са готови да работят във взривоопасни условия срещу минимално заплащане.
Да не бутнем стожера
Цялата дейност на предприятията, които се занимават с производство или утилизация на боеприпаси, се контролира от служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР, чиито служители по области би трябвало да надзирават както техническите мерки за безопасност, така и подготовката на служителите в заводите.
Серията от фатални инциденти в частни и държавни военни складове, обаче, неслучайно беше последвана от оглушително мълчание от страна на МВР.
Липсата на човешки и експертен ресурс е комбинирана с неизбежното обвързване между корпоративни и лични интереси на местните служители на полицията.
Най-ясният пример за конфликт на интереси се появи през лятото на 2012 г., когато загинаха трима души при експлозиите край Петолъчката.
Оказа се, че година преди взривовете бившият дългогодишен началник на служба КОС за област Ямбол се е възползвал от възможността за ранно пенсиониране, като веднага след освобождаването си от полицията е бил назначен на отговорна длъжност в цеховете за утилизация на "Берета трейдинг".
И така контролираният се превръща в щедър работодател на контролиращия.
Историята се повтаря безотказно: и в Костенец, и в Горни Лом, и в Сопот.
Зависимостта на местните жители от големите работодатели, каквито са военните предприятия на локално ниво, става ясна от думите на кмета на с. Иганово Стефан Данчев: "ВМЗ е стожерът на Карловска община. Ние знаем какви са условията, но трябва да се работи".
На война като на война
Само до преди няколко години ВМЗ се намираше на ръба на оцеляването заради липса на поръчки, огромни задължения, съмнения за източване чрез покупки на суровина на завишени цени, синдикални бунтове и 3200 души на щат.
Рецептата за шокова терапия с бърза приватизация през януари 2013 г. се размина - стачката на оръжейниците съвпадна с най-тежката криза на правителството на Борисов.
Година по-късно обаче ситуацията се промени. Приходите на оръжейните производители скочиха в пъти, дори в началото на 2014 г. ВМЗ обяви нов прием на работници.
За първи път от години предприятието завърши годината на печалба и с дългосрочни договори за производство (за година и половина напред, според информацията на Божидар Лукарски).
Затова военният завод се опитваше бързо да си върне производството в Иганово, тъй като рискуваше да изпадне в невъзможност да изпълнява договорните си задължения.
Според информацията на главния секретар на МВР Георги Костов днес от ръководството на предприятието са възнамерявали да поискат от прокуратурата да бъде възстановен производственият процес в Иганово.
Само до преди няколко дни, обаче, служителите на ВМЗ и специализираното сапьорско звено на Министерството на отбраната все още разчистваха района около взрива.
"Търпят се сериозни загуби от неработещата площадка на Иганово и затова днес ще се събере ръководството на ВМЗ, за да набележи действия и мерки за преодоляване на ситуацията", коментира зам.-министърът на икономиката Любен Петров.
Държава с къс фитил
И докато вторичните взривове продължават, а "компетентните" органи предпочитат да мълчат, въпросите около случващото се в Иганово започнаха да затрупват отговорите.
Щом "ВМЗ" АД е "пионер в превантивната дейност", както се хвали държавата, как е възможно да допуска подобни засечки в сигурността?
Кой осигурява охраната на обекта и защо не е била усилена след последния инцидент? За кого е предназначена взривената продукция, застрахована ли е била (каква е реалната стойност на щетите)?
Фактът, че и в двата случая нямаше човешки жертви (неприсъствен ден, извън работно време), успокоение ли е или предупреждение? Трябва ли да се стигне до трети взрив, за да се подходи по-сериозно към проблема във ВМЗ?
След като за три седмици прокуратурата е успяла да разпита 400 души, какво успя да установи? Защо следствието продължава да пази мълчание, докато политическо лице като министърът на икономиката, чиято професионална експертиза очевидно не покрива обхвата на институционалните му отговорности, прибързано прехвърля вината върху незнайните външни фактори?
Ако взривът е следствие на човешка грешка, тя производствена ли е, технологична или от друго естество (мениджърска / контролна)? Ако е умишлено престъпление, кой има интерес да провали поръчките на държавния производител на боеприпаси?
Изобщо, как е възможно държавата да допусне втори удар по стратегически обект на националната сигурност за по-малко от един месец?
