(Не)зависимите регулатори

Българинът вижда в свободата възможност да прави каквото си иска и заради това стремежът му към освобождение често се превръща в опит да наложи себе си над всички останали. Свободата в България по стар тоталитарен навик е желание за власт, защото истински свободен е само този, който е на върха.

Това превръща освобождението в процес на трупане на пари или осъществяване на политически манипулации - т. нар. завера. И така от няколко века насам. Да обвиняваме миналото за настоящето обаче е еднопосочна задънена улица. Виновните така или иначе ще останат ненаказани.

В свободния свят свободата е съвсем различно нещо. Да си свободен означава да си икономически независим, което е единственият начин да се гарантира правото на политически или какъвто и да е избор.

Икономическата свобода не се нуждае от много пари, тя може да се случва и на бедните, стига пазарните регулации да го позволяват. Знам, че това твърдение изглежда доста спорно, но въпреки това то е вярно. Защото и икономическата свобода е въпрос на избор. А единственият начин за нейното постигане е конкуренцията.

В България има регулатор, който се грижи за опазването на конкуренцията, това е КЗК. Проблемът на Комисията за защита на конкуренцията е, че политиците също искат да са свободни. И това е стремежът към повече власт и пари - те не искат свобода за всички, а за себе си.

Сегашните управляващи в момента са особено настървени в желанието си за свобода, което се разбира като премахване на всякаква конкуренция. Разбира се, предишните управляващи не бяха по-различни.

Но преди да продължим с разглеждането на политическата картина трябва да сме наясно защо свободата се нуждае от конкуренция. Реално, конкуренцията въобще не е добра за тези, които се конкурират. В бизнеса наличието на конкуренция означава по-малки печалби, повече разходи, необходимост от постоянни инвестиции и развитие на предлаганите продукти и услуги на фона на повишен пазарен риск. Конкуренцията обаче е добра за всички останали, т.е. за потребителите - избирателите

И така, какво правят двете партии, които държат властта в България? Те се опитват да наложат влиянието си над всички т.нар. "независими" регулаторни органи в страната

Първа беше атакувана Сметната палата, която одитира държавните финанси. После дойде ред на КЗК и Комисията за защита на потребителите, които ще се слеят с нов закон, чиято единствена цел е промяна на ръководството им. Скоро ще дойде ред и на Комисията за финансов надзор. Да не забравяме, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране отдавна вече не е независима. За последната година нейният състав и ръководство бяха променяни многократно. Но и преди това цените на тока не следваха по никакъв начин пазарната логика.

През миналата седмица КЗК се включи в своеобразната война, която държавата води срещу ЕРП-тата, като обяви, че те злоупотребяват с господстващото си положение на пазара щом предоставят права за изграждане на кабелни електронно-съобщителни мрежи върху мрежите с ниско напрежение за разпространение на телевизия, интернет и телефония.

По принцип решението на КЗК е добре обосновано, но има един малък проблем - господстващото положение на енергоразпределителните дружества е резултат от политиката на българската държава в сектора на енергетиката, а не от действията на самите компании.

Освен това моментът на излизане на решението на КЗК поражда опасения за независимостта на регулатора. Друг такъв пример са глобите, наложени върху водещи вериги за продажби на дребно, в разгара на атаката на управляващите срещу супермаркетите, които, видите ли, потискали българските производители с ниските си цени.

Решението на КЗК срещу ЕРП-тата е още един начин да се засили натискът върху дружествата, които в момента са принудени да работят на загуба, за да се гарантира ниската цена на тока за потребителите на дребно и да се избегне фалитът на Националната електрическа компания.

Социалистите дойдоха на власт с обещания да свалят цените. Дефлацията в страната, която е следствие от икономическия застой, им помогна много в това отношение. Но и държавата не остана безучастна, като на три пъти понижи цените на тока чрез ДКЕВР. Всъщност е хубаво, когато управляващите изпълняват предизборните си обещания, но не и щом въпросните обещания са популистки и утопични.

Проблемите в енергетиката не се дължат на пазарни монополи, а на държавни регулации. Има много лесен начин системата да се изчисти от загубите и да се стабилизира. Тя трябва да започне да функционира на пазарен принцип.

Как става това при системи, в които има предпоставки за естествен монопол, като доставките на ток, вода и др.? Отговорът е - като се раздели преносът от търговията.

Потребителите не трябва да избират доставчик, а търговец, от който да си купуват тока, парното или водата. Той пък избира производител, от който взима поръчаните количества и плаща наем на собственика на мрежата за доставката. Така например, компания от Варна може да продава ток в София, ако предлага по-добри условия и конкурентни цени.

Всъщност, описаните по-горе търговски взаимоотношения се случват и в България, но на т. нар. нерегулиран пазар. Той формира около една трета от целия пазар на ток в страната и от него купуват големите компании - индустриални предприятия, молове и др. И въпреки че на нерегулирания пазар производствените цени на тока са по-високи, защото централите с евтина енергия като АЕЦ "Козлодуй" са ангажирани от държавата за пазара на дребно, крайните продажби цени често са по-ниски от тези за домакинствата.

Защо тази система не се прилага и за малките потребители? Защото в енергетиката се краде и стойността на кражбите се измерва в милиарди левове. Ако купувате от пазара, вие плащате за доставено количество ток. В момента потребителите на дребно плащат за какво ли още не, включително за загуби при преноса, които са над 10% от доставяните количества електрическа енергия.

Проблемът въобще не е във ВЕИ централите. Към края на 2012 г. делът на електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници е 17%. На пръв поглед това е много, особено като се има предвид, че около 90% от тока от ВЕИ се продава на вътрешния пазар. Но данните на НСИ показват съвсем различна картина ако погледнем само соларните и вятърните централи. Само 5% от произведената енергия идва от тях.

Ако източваш компания на свободния пазар, то тя ще фалира. Евентуално държавата може да реши, че въпросното дружество е системно важно и да го спаси с парите на данъкоплатците.

В българската енергетика социализацията на загубите е постоянен процес и за това и кражбите не спират.

Парадоксално, но ако всички ние започнем да пестим ток - с икономични крушки и уреди, по-малко енергоемки производства, инвестиции в икономии на енергия, цената на електричеството ще скочи рязко нагоре, защото за близо 70% от пазара в България цените и доставяните количества са предварително определени, вследствие на дългосрочни договори, регулации и други опити за държавен контрол.

Така, щом икономиката забави оборотите или енергоемките сектори имат проблеми, някой трябва да плати неизползваните от тях, но планирани в системата, количества енергия. Обикновено този някой е крайният потребител на дребно, т.е. всички ние.

Социалистите обаче решиха да свалят цените на тока, без да реформират системата на енергетиката и тежестта на сметката се стовари върху НЕК, която пък се опитва да я прехвърли върху ЕРП-тата, за да избегне фалита.

Накрая или ще фалират производители на ток, което може да стане само след реформиране на сектора, или загубите ще бъдат социализирани с вдигане на цените на дребно или с плащания от държавния бюджет.

Какво прави правителството? Вместо да проведе пазарни реформи, то засилва ролята на държавата в енергетиката и нещо повече - налага контрол над т.нар. независими регулатори, за да избегне последствията от популистките си действия или поне, за да има върху кого да хвърли вината за тях.

През 2010 г. ГЕРБ намали състава на КЗК с двама души и ограничи мандата на комисията до 5 години, въпреки критиките от БСП. Година по-късно Законът за защита на конкуренцията беше променен отново, за да може партията на Бойко Борисов да наложи контрола си над ключовия регулатор. Сега социалистите правят същото, като планират да слеят КЗК с КЗП - и така с един удар да подменят състав и на двете комисии. А да не забравяме, че освен да замазват държавната глупости, и двата регулатора имат съвсем обективни пазарни функции.

Ако съставът на независимите регулатори се променя напълно в края на мандата на всеки парламент, то лесно ще се гарантира тяхната независимост от следващите управляващи.

Но ако законите за защита на конкуренцията и на потребителите се изменят през година, за да се гарантира комфортът на политиците, които са на власт, то единственият резултат ще бъде несигурност за бизнеса, инвеститорите и потребителите.

Държавата иска да има пълна власт, за да могат политиците да имат пълна свобода. Това обаче означава по-малко свобода за всички останали. Като започнем от свободата да избираме доставчика си на ток и стигнем до свободата да избираме хората, които ни представляват в политиката.