Трябва да издържим за половин година, или за една година, в противен случай ще фалираме държавата.
Бойко Борисов, 19 март 2010 г.
2011-а г. трябва да стискаме зъби, 2012-а -ще започнат да излизат проектите, които ще дадат добри резултати.
Бойко Борисов, 8 февруари 2011 г.
Какво ли ще е премиерското послание през февруари-март 2012 г.? Например такова: "Вече сме на финала, през 2013 г. ще живеем по-добре". Което може би вече ще е що-годе вярно. Защото 2013 г. е последната за мандата на ГЕРБ. А в изборна година управляващите традиционно са щедри. Станишев например как вдигна пенсиите и завеща плащането им на Борисов. Нищо не пречи и Борисов да излезе със същия номер.
Че има криза - има, но далеч не невиждана досега от света, както си мисли премиерът. Нито пък невиждана у нас от войната насам - интересно къде е бил той през 1996-а, например. Но и светът сега, и България преди 15 години бързичко се справиха с кризата.
А ние трябваше да сме излезли от сегашната икономическа криза още преди година - поне според бодряшките обещания на Симеон Дянков, който през 2 месеца обяваваше свършването й утре. Даже по едно време обеща да си подаде оставаката, ако наистина не излезем, но вместо това реши да ограничи логореята си.
А България си стои на дъното и стиска ли, стиска зъби - и без премиерските увещания. Според последните данни на НСИ за декември, индустрията се е свила с 1%, строителството - с 13%, а търговията на дребно е замръзнала. А по бюджет имаме да гоним 3.6% ръст на БВП през 2011-а.
Големият залог на всеобщото благоденствие за премиера са магистралите. Те щели да доведат и чуждите инвеститори. Иначе никой не идвал при такава инфраструктура. Бюджетната прогноза за тази година е преките чужди инвестиции да са 2 млрд евро - едва 5% от БВП. Колко ли бизнес могат да докарат магистралите, могат ли например да доведат дори само до едно скромно удвояване на тези прогнозни инвестиции през 2012 г., така че то да се почувства от всички? За сравнение, преките чужди инвестиции през докризисната 2008 г. бяха 6.55 млрд. евро - 19.2% от БВП.
Похвално е усърдието на това правителство в строителството на магистрали. Ударното наваксване на пропуснатото през десетилетията определено ще има общ икономически ефект. Но в никакъв случай не може само по себе си да дръпне икономиката.
По-доброто усвояване на европроектите също не може да има радикално значение за отпускането на стиснатите зъби. Въпреки много по-доброто усвояване на европарите, настоящото управление тръгва от много ниско ниво на усвояемост, наследено от предшествениците им, и няма как съвкупният резултат да е толкова чувствително мощен за икономикта на страната.
От словесните еквилибристики на министър Томислав Дончев не става съвсем ясно какво точно е влязло като европари при управлението на ГЕРБ, но едва ли сумата дори се доближава до тази на заложените за годината преки чужди инвестиции.
Магистрали+европари не е равно на нова икономическа политика. А е липса на всякаква икономическа политика. Държава, която преразпределя над 40% от БВП, не може цял мандат да се занимава само с магистрали и европроекти. Няма как и гражданите на една европейска страна дълго време да подкрепят едно правителство на магистралите и европроектите - не само икономиката, но и животът чакат решаването на безброй повече проблеми.
Освен ако гражданите на тази европейска държава, обръгнали на стискане на зъби, не устискат и този път домандатно.
Много добре казано! За съжаление общественото мнение се манипулира в посока на повишаване на процента преразпределян от държавата. Тук е момента да спрем за миг и да се замислим за дефиницията на преразпределение. Нека да не издребняваме, но да обърнем внимание, че една по-чирока дефиниция, която включва разрешителните и квотирани дейности би разширила този процент значително - може би към 80%? Това е много на пръсти, но приемете за миг, че е вярно и си помислете какво означава - само 1/5 от нашия общ продукт е евентуално резултат от инициатива, предприамачество и организация създадена от хората. Като имаме пред вид, че в това число влизат и неизбежни, очевидни така да се каже дейности процентът съвсем ще се втали. За каква стратегия може да става дума в такъв случай? Ако горната оценка е дори само най-грубо близо до истината никой от държавна позиция не би трябвало да си позволява да използва думата "стимулиране" защото ще е за почти несъществуваща част от икономиката. Стратегията при тази постановка също е загубена кауза - държавата от една страна се е отказала от петилетките от друга не пуска гърлото на частната инициатива - стратегия добре, но как - нито план, нито стимулиране, заложеното в законите е на практика само ограничаване (дори и когато закона има име съдържащо думата стимулиране в него). Боя се, че при тази ситуация никое правителство не би могло да направи нищо без сериозна промяна - поне няколко месеца бесен законодателен труд основно за премахване на безсмислици, противоречия и ограничения, а такова нещо изисква мнозинство. Има ли шанс за подобно мнозинство? Мисля, че няма защо да отговарям на това....
Ъхъ, и аз се присъединявам и питам Thea, наистина имаш ли представа какво са по идея? И това дето го имаме сега вписва ли се в някаква дори и много либерална дефиниция на каквото и да е или е просто надяждане, надприказване и надлъгване между дребни и дребнави тарикати без мисъл за утре.
Авторът явно няма никаква представа за това как работи пазарната икономика. Работата на правителството е да осигурява добра среда за развиване на бизнес - ниски данъци, добро образователно ниво, защита на частната собственост, протекция от чуждестранни компании и не на последно място добра инфраструктура свързваща предприятията с останалата част от държавата. Реално погледнато бате Бойко няма какво да направи освен да чака да се появят вътрешни и външни предприемачи. Всъщност ако не бяха магистралите строителния бизнес щеше да е вече умрял след лудостта от 2008. Тези дни четох че едвам сега индустрията в България започва да си връща нивата от началото на 90те така че освен ако човек няма някакви значителни капитали и идея за бизнес му остава само да чака някой друг да проима. Това което България няма са рискови инвестиционни капитали и амбиции.
Спомних си една реплика от "Криворазбраната цивилизация" , която от устата на Парцалев звучеше много готино . А репликата е : - От кратунка - кратунки , от маймунка - маймунки !