Медийното огласяване на три телефонни разговора от май м.г. на шефа на митниците Ваньо Танов с финансовия министър Симеон Дянков и с неговия заместник Владислав постигна главната си цел - да дрънне насред село камбаната, че и тия са като всички. Да оповести поредното пришествие на българската "нормализация" - и най-харесваните скоро си влизат в калъпа.
Понеже нали няма иначе как да е - управниците у нас и преди, и сега, все са от един дол дренки.
Българската "нормализация" винаги бърза да разтури представлението на наивно вярващите. Да ги избута на сцената и да им покаже, че винаги има задкулисие и ако само малко надникнат зад завесата, ще видят ужасяващи неща - добрите изобщо не са добри, а лошите не са чак толкова лоши.
И че всъщност всички големи актьори са най, ама най-обикновени хорица, които могат да плачат на рамо, да въртят интрижки, да се ошмулват пред висшестоящия или с презрение да говорят за него зад гърба му.
Кому е изгодно това - да зададем класическия политически въпрос. Разбира се, на Тракторовата групировка (нека си представяме механизъм от зависими елементи, понеже МВР така и не успя да докаже съдебно, че иде реч за органичен Октопод) - Алексей Петров, с прилежащите му РЗС и медии от галерията на хранениците. Които зададоха тона на политическата 2011, като следновогодишно огласиха трите разговора от май 2010.
Погледнати по същество, трите разговора казват още много на публиката:
- Че през митниците е текло яко и пак си тече - само се сменят властовите канелки.
- Че олигарсите винаги точат милиони невлезли в хазната мита и акцизи и дават на политиците.
- Че дори авторитетни западни компании здраво лобират да се измъкнат от облагане.
- Че за цялата тая далавера се налагат - с цената на най-долни интриги и компромати, по високите управленски етажи свои хора, с единствената задача да слагат нужния подпис и да разпъват при нужда чадър над фирмите по назначение.
- Че контрабандата, от която лапат и политици, и олигарси, се произвежда и с напълно целенасочена официална политика. Като тази с драстично увеличения акциз на цигарите. Както казва Ваньо Танов: "В края на краищата има политическо решение за вдигане на акциза на цигарите и грозното е, че ако сега тръгна по тоя... Де факто всички получават пари за вземането на политическо решение, грозно е да прехвърлиш вината само върху един човек".
- Че конфликтът между вицепремиерите Дянков и Цветанов е съвсем действителен, и че в основата му са контрабандните канали.
- Че единият вицепремиер смята другия за глупав, а финансовият зам.-министър играе в отбора на вътрешния министър.
Най-уязвим - Цветанов, Танов - в бяло
От всичко това, разбира се, Тракторовата групировка отново има голяма полза - най-уязвимият в записите е министър Цветанов. И ако митническите му апетити продължат да се разплитат, историята с апартаментите може да се окаже детска играчка.
Полза има и самият Ваньо Танов. Впрочем, не само от МВР, прокуратурата или частни структури, както изреди възможностите премиерът, може да са изтекли записите. Може да ги е направил и огласил самият Танов. Макар че едва ли този на вид доста лоялен човек би проявил такава смелост и неподчинение. А и защо чак сега?
Ползи - и за Бойко Борисов
Полза от цялата тази история може да има и самият Бойко Борисов. Така хем показва, че държи на Танов - и Цветанов повече не бива да атакува шефа на митниците; хем подрязва крилата на Цветанов, който, уж е номиниран за президент, но е очернен; хем играе ролята на незабъркан в кашата арбитър, който помирява всички и ги кара да работят за общото благо.
Което, видите ли, все пак го има - премиерът спешно огласи данни колко по-добре стоят нещата с борбата с контрабандата спрямо предишното правителство и колко повече се пълни хазната.
Ако Борисов дърпа конците на постановката, или ако дори е само мълчалив съучастник на Тракторовата групировка във войната й срещу Цветанов, то това е ясен знак как той оттук нататък ще удържа управленските юзди - чрез ченгеджийски прийоми на самокомпрометиране на подчинените. С това те ще губят властови апетити, а защо не и участието си във властта.
В същото време премиерът ще стои отстрани, без да си цапа ръцете, ще защитава до последно своите хора, но и законността, и накрая, принуден от обстоятелствата, ще отстранява един по един, или пък паритетно, висши управленци. Дори няма да е необходимо да се обяснява защо го прави - всички ще са чули и видели самокомпрометиралите се в звук и стенограма.
И, за разлика от Иван Костов, който подмени правителството си в средата на мандата, без да обясни защо маха този или онзи министър и така прие негативите на полуприкриващ нарушения, Борисов като един Пилат Понтийски ще може с всеки уволнен да си измива ръцете и да става още по-чист.
2011 година навярно ще бъде изпъстрена с множество събития ала подслушан телефон на висш управник. И независимо кои ще печелят и кои ще губят в игрите на разконспириране, загубата за управляващите като цяло е неминуема.
Ще се изпарят и последните надежди за едно що годе непорочно и смело управление, и над страната отново ще падне мъглата на отвращението и апатията.
