Значи Светльо Витков може да се кандидатира за президент, Слави Бинев може да е в европарламента, Нина Чилова можеше да е министър, Любен Дилов да е политик, а Пламен Юруков - лидер на СДС, но Евгения Банева и Делян Пеевски не могат да са кандидати за евродепутати, ако слушаме господстващото мнение на „демократите" в България. Защо?
Ако ги смятаме за неподходящи, неморални, необразовани, некомпетентни, просто не гласуваме за тях. Подобно е мнението ми за поне 200 от 240-те ни народни представители, но си давам сметка, че това е представителната демокрация. И за тях не съм гласувала. На компетентните очевидно нещо им липсва, за да са в Народното събрание, но равносметката да си я правят те.
Демокрацията означава, че както всички могат да гласуват, така и всички, отговарящи на определени условия, могат да бъдат избирани.
Спомняте ли си как Васил Иванов - Лучано стана министър на спорта - нямаше висше образование и специално заради него царските хора промениха закона. Също както кроиха закон по фигурата на Пеевски, за да седне на началническия стол в ДАНС. И това е голям проблем, а ако се замислите исторически, ще установите, че и в двата случая говорим за един същ проблем - ако Лучано не беше станал министър на спорта, Ирена Кръстева можеше да не е шефка на Спортния тотализатор, а синът ѝ сигурно нямаше да прохожда в младежкото НДСВ, нито щеше да е помирисвал борда на пристанище Варна. Само че тогава страната все още вървеше добре, а ние вярвахме, че след като нищо по-добро от демокрация не е измислено, значи тя някак си сама се справя с вредителите, а ние само трябва да ѝ се наслаждаваме и да берем плодовете ѝ.
Не само че всеки трябва да може да се кандидатира, ами би било още по-добре, тези, които ние си мислим, че дърпат конците в бизнеса и политиката, да се явяват с лицата и имената си на изборите. Но има едно голямо условие - честни избори. Контролираният вот води до контролирана демокрация, което е демокрация, колкото генно модифицираната царевица е царевица. Затова скандалът на седмицата не е, че Пеевски се готви да емигрира в Брюксел, а че всички политически партии направиха възможно да се промени бюлетина така, че контролът над избирателите да е гарантиран.
Корпоративният вот и глупостта - това са душманите на българската демокрация. Всички останали злини са техни деца.
Тази публикация е типичен пример как се налага профанизираното разбиране за демокрация. Съгласно него всеки (в буквален смисъл) може да бъде издигнат да управлява. Умело се пропуска, че демократичните механизми са предназначени не за красота, а за да пресеят кандидатите за власт така, че да останат най-компетентните, най-подготвените и най-можещите. Напълно в духа на подобно профанизиране, публикацията представя недоразуменията, издигнати от уродливата българска политическа система, като правило и като стандарт. Не, не са. И никога няма да бъдат. Напротив, винаги ще си останат изключения, от които ще се срамуваме. И не, представителната демокрация не е това. „Това“ е само декор, който прилича на нея. Специално що се отнася до недоразумението Пеевски, небрежно се пропускат няколко съществени неща. Първо, че той се е превърнал в символ и нарицателно за цялата гнусна закваска на днешната българска политическа система. Второ, че именно той стана причина за най-бързо възникналите и най-продължителните протести в цялата история на страната. Трето, че не представлява нищо повече от нагледно доказателство за наглостта на задкулисието в родната политическа среда. От което следва, че дори споменаването му като кандидат за евродепутат е повече от абсурдно. Може да приемаме формалното му присъствие в НС като една от мръсотиите на политическата ни кочина (въпреки че според мен и това не бива да правим). Появата на въпросното лице обаче в Европейския парламент като представител на страната ни би било не само срам. То би било позор. Върху това в публикацията удобно не се разсъждава. Накрая, за да се създаде фалшив привкус на дисидентство, се споменават и някои по принцип верни неща. Само че в напълно изкривен контекст, което ги прави просто средство за окончателно объркване на аудиторията. Колкото и да са честни изборите, когато се избира сред грижливо подбран боклук, резултатът е боклук. Контролирана демокрация са действията, които осигуряват присъствието на боклука в изборните листи, а не тези, които се стремят да го изчистят от там. Контролираният вот не се състои в кръгчетата и квадратчетата, тия геометрични гимнастики са само малка част от неговата система. Корпоративният вот е споменат само за допълнително объркване, той е отделен проблем, който няма нищо общо със селекцията на боклука. Единственото вярно нещо е, че глупостта е един от главните душмани на българската демокрация. Бих добавил – и овчедушието. _____________ P.S. Но аз все пак много искам Пеевски да бъде номиниран и да бъде избран за евродепутат – както вече коментирах тук: http://www.webcafe.bg/id_726341655_Dali_v_BSP_sa_plakali_
По самата статия Зелен Бетон вече е написал най-същественото. Щастлива съм, че мога да прочета такова смислено и ясно изказване, с категорична позиция на непримиримост към цинизма, арогантността, профанизацията и изобщо към това, което обозначаваме като "обществена чалга". Бетоне, пиши по-често. Към иван, по повод това "Само ще отбележа, че Пеевски „се е превърнал в символ и нарицателно за цялата гнусна закваска на днешната българска политическа система”, но това стана по политическа целесъобразност, целта на която беше да се предизвикат предсрочни избори." Аз също не искам да влизам в спор, но не мога да се съглася с горното твърдение. Никаква политическа целесъобразност с подтекст сваляне на правителство не намирам в това, 21-годишно лице, което не притежава какъвто и да е образователен ценз, да заеме място в борда на директорите на Пристанище Варна, по време на управлението на НДСВ - 2001 година. Същата не намирам в назначаването на това лице, без необходимия юридически стаж /"по изключение"/, в редиците на следствието, особено когато на същото лице е възложено да се занимава с тежки икономически престъпления - годината е 2005, месец април. Няма такава целесъобразност и през ноември 2005 г., когато това лице е назначено за за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии - от този пост е освободено през 2007 г., поради участието му в корупционен скандал, замесил Румен Овчаров, Корнелия Нинова и др. лица. Няма такава политическа целесъобразност и при нарочната промяна на закон, извършена от сегашното НС, целяща единствено и само, назначаването на определено лице на длъжността председател на ДАНС - такава арогантност, такъв публичен шамар към всички ни, аз отдавна не помня /а не съм привърженик на водената преди това политика от лицата от ГЕРБ/. При необходимост ще предоставя линкове към предходния и спешно променения закон, от които ясно са видни променените изисквания за стаж и ценз. Защо пиша всичко това? Защото лицето Пеевски не е продукт само на това правителство, нито пък бомбите покрай него са от миналата година. Напротив, анализ на фактите от цялостната му биография показва, че това лице е еманация на всичко най-лошо, което може да се случва в една прохождаща демокрация - то е икона на модела, че познавайки "правилните" хора, без какъвто и да е ценз или професионални качества /за нравствени не смея и да говоря/ можеш да заемаш важни ръководни постове, да определяш съдби и т.н. - от това всяко уважаващо себе си общество трябва да се ужасява, не просто да се възмущава. Всякакви опити да се реанимира и изчисти имиджа му, както и на подобните му такива, особено под мотото "ми те и другите са маскари, какво пък толкова ..." считам не просто за неуместни, те са престъпни. Престъпление са спрямо всички нас.
Нани, абсолютно !