Няма власт, която да не се опитва да убие, тушира, разпръсне, разсее - според това в коя част на света управлява - недоволството на гражданите си. За целта разполага с набор от много инструменти - палки, сълзотворен газ, медии, внедрени провокатори и всякакви "петна", работещи "по поръчка" футболни агитки, електронно следене... После е ясно - инфилтриране, омаскаряване, "респектиране" и замитане на следите. Помните зимата.
Покрай невижданите у нас вече двумесечни #ДАНСwithMe протести, статуквото ни също извади арсенала. Перифразирайки Вапцаров ни се ще да кажем, че бронебойни патрони за тези протести няма открити. Затова на помощ идват лайнометите.
Да наречем този тип инструментариум "Контрапротестна мрежа". Дължи съществуването си на Интернет, благодарение на особеностите на този тип комуникация замазва следите към поръчителя и създава, къде успешно, къде не - според аудиторията, която я потребява, усещане за правдивост, емпатия към "онеправданите", но главното, главното е, че посочва враговете, назовава "общественото зло".
Контрапротестната мрежа се хвърля срещу всеки по-изявен противник на властта, организира провокации и създава интриги, за да изолира протестиращите от останалата част на обществото. Простичко, но последователно.
Извори
Замерването с кал е любима дисциплина при всяка власт. По времето на ГЕРБ системата за "отстрел" действаше като добре смазана машина: службите или някой от властта контролирано "подшушваха" за нечии злоупотреби на определени медии, следваше скандално разследване и намеса на прокуратурата.
Компрометиращи статии за проектите на по-изявените протестиращи и личния живот на президента не спират да се бълват. Периодно се появяват прогнози и сведения за предстоящи (кървави) сблъсъци през есента или "спящ" етнически конфликт.
Викът "Отечеството е в опасност!" кънти силно, а пропагандата тече с путински авторитарен тон от нови места.
Перални
Съществен компонент на контрапротестната мрежа са буквално дузината напълно неизвестни новинарски уебсайтове, които съществуват с една-единствена цел - да преписват и препубликуват информацията от даден "извор" (и особено от блога на един журналист-който-иска-да-става-политик).
Нерядко това става с директен copy-paste, но понякога има и допълнителен "принос" под формата на бомбастично заглавие, няколко вмъкнати изречения и снимка - за да е още по-сигурно, че целевата аудитория ще натисне линка.
Дописките не се подписват, нерядко липсва и позоваване на източника. Рядко има информация за екипа и собствеността на сайта, въпреки гръмките заявки за независима и свободна журналистика.
Като правило, домейните им са регистрирани за съмнително кратък период - едва една година, през юни и юли т.г. Сайтовете са изградени основно върху доста лесната за управление система WordPress, която позволява "появата" на легитимно изглеждащ новинарски портал в рамките на минути. Смущаващо е, че почти всички "независими" онлайн издания явно работят на доброволен принцип, тъй като нямат никакви реклами.
Регистрите не могат да ни кажат твърде много за тези, които стоят зад сайтовете-"перални". В няколко случая се използва услуга за скриване на информацията за реалния администратор на домейна, а в други данните са непълни или явно недействителни.
Професионалните "активни граждани"
От тези мними медии не би имало почти никаква полза, ако не беше последният компонент от контрапротестната мрежа - професионалните коментатори.
Т.нар. "платени форумци" от почти десетилетие са нещо обичайно за новинарските сайтове у нас, но Facebook интеграцията в сайтовете промени правилата на играта. Сега професионалните коментатори не се крият зад никнеймове, а пропагандират от доста правдоподобно изглеждащи профили и се опитват да бъдат лидери на мнение, а не обикновени онлайн заядливци.
Маркетинг компаниите и пиар фирмите у нас предлагат тази "услуга", макар че официално няма да я намерите. Използва се предимно в предизборни кампании, но понеже на тая власт й се клатят краката, откакто е дошла, положението е предизборно от 14 юни насам - понеже не се знае кога ще са изборите.
Ако смятате, че всеки кандидатствал да върши работата се наема, не е вярно. И тук, като за друга работа, си има изпитателен срок, но е седмица-две.
За целта, за която са наети, "активните граждани" използват социалната мрежа - не само за словесни престрелки под статии, но и за популяризиране на съдържанието от сайтовете-"перални" във всевъзможни Facebook групи. Естествено, стените на професионалните форумци също са изпълнени с препратки, често придружени с по няколко реда патетичен коментар. Често за целта се прави профил с истинската снимка на човека, който е нает.
Прибавете към това и групите в социалната мрежа, за които се появиха съмнения, че са били закупени от поддръжници на правителството. Получава се една добра машина за Интернет трафик.
Развитието в чисто организационен план също е забележително. Вече няма "дежурни" по сайтове, като вместо това коментаторите биват "активирани" от споменаването на конкретна тема в медиите, например кой държи Петното и има връзки с него. Самите мнения и допълнителните дейности, които се очакват от авторите им, свидетелстват и че вече е загърбено плащането на постинг, което създаваше лесно откриваем политически спам.
Така буквално за минути от нищото може да се появи разгорещена дискусия с участието на половин дузина проправителствено настроени активни граждани, които обсъждат скандални новини, "които не ги казват по телевизията". Някой по-незаинтересован потребител може да се подведе - също както през зимата мнозина тръгнаха заедно с маскираните здрави момчета срещу полицията. И после ядоха много бой.
Интеграция
Така по въпроси като финансирането на протестиращите, действията на президента, имиджа на един журналист, който се мисли за политик, и провокациите се оформя истинска верига - по различни канали се пуска информация, с която след това се атакува на няколко фронта и накрая се раздухва от професионални и не особено професионални коментатори, които междувременно се опитват и да надговорят всеки с различно мнение във форумите.
В тази вертикална интеграция е и силата на контрапротестната мрежа. Погледната отстрани, тя изглежда като легитимна и масова реакция срещу някаква неправда и точно заради това поставя медии и протестиращи в обяснителен режим, което е и търсеният ефект, защото е само крачка преди всяването на раздор.
Контрапротестната мрежа е по-организирана, по-адаптивна, по-целеустремена и по-силна от всичко, което до този момент е обединявало гражданите. Борбата с нея е тежка и минава през разкриването на задкулисните медийни зависимости и непозволените ходове на партиите. Преди това обаче хората трябва да се научат да приемат по-критично бомбастичните заглавия, за да не ги води някой за носа.
В противен случай статуквото винаги ще вади невидимото си оръжие срещу недоволните и за отрицателно време ще ги поставя в поза "Партер" - опасност, която даже и за #ДАНСwithMe е напълно реална.
