Той проговори. Но преди да минем на въпроса "какво каза", нека поразсъждаваме по темата "как го каза" - формата често е пренебрегвана за сметката на съдържанието, а не трябва. Искров проговори в интервю на запис, неделя сутрин по БНТ.
Ирония на съдбата - водещият е завършил театрознание, а управителят на БНБ е поставил сам в себе си в ролята на театрал. Неговата сцена е прекрасният му син кабинет, който му служи за декор вече 11-та година. Моят кабинет, моята крепост - а всички, които са очаквали да чуят новини от мълчаливия гуверньор, са останали излъгани, защото записаните интервюта се правят тъкмо, за да не произвеждат новини. Това, че Искров нито иска, нито може да реши проблема с КТБ го знаят вече всички българи, половин Сърбия и голяма група граждани от Оман.
Е, вече официално, Искров прехвърли горещия картоф КТБ на следващата власт. Позата, че от него нищо не зависи в момента, както не е зависело никога досега, е доволно комична - в противен случай щеше да му се налага да носи отговорност. Толкова комична, колкото отчаяните опити на друг един регулатор - бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров да се спаси от уволнение с телевизионни интервюта. Той поне ги даваше на живо. Не че му помогнаха.
Примерът с Димитров не е случаен. По времето когато Искров е избран за първия си мандат (премиер Симоен Сакскобургготски), Валери Димитров е председател на икономическата комисия в НС. НДСВ, чийто представител е Валери Димитров, са против тогавашния гуверньор на централната банка Светослав Гаврийски с аргумента, че "БНБ трябва да бъде управлявана по-активно и с по-голяма откритост". "Сигурен съм, че Иван Искров ще води много по-прозрачна и активна политика в БНБ" - казва тогава Валери Димитров.
От активността на Искров днес няма и следа. Иван Искров чака. Чака следващото редовно правителството, което може да дойде, но може и да не дойде. Искров не смее да предложи план нито за оздравяването, нито за отнемането на лиценза на КТБ, нито смее да скъса опашката на гущера и да разкрие кои са свързаните лица с кредите в бившата банка "на държавата". Тихото убийство на КТБ би трябвало да е престъпление, също както и бездействието при предишните 3 правителства.
