Семьон Семьонович Подсекалников, вече излекуван от мисълта за самоубийство, и жена му Маша дъвчат, усмихнати, наденица и бял хляб в комуналката, сред висящите чаршафи и пералните марка "Крупская". Светлините угасват.
Камен Донев и Рени Врангова се изправят на фона на впечатляващата сценография на Тороманов - и аплодисментите в Народния започват. Валентин Танев казва: "Екипът на "Животът е прекрасен" подкрепя протестиращите студенти." И аплодисментите отново избухват. Петък, 8 ноември 2013.
Повече от 15 000 бяха на Похода на справедливостта два дни по-късно, на 10 ноември. 24 години по-късно. Защото на 10 ноември 1989 г. нямаше поход, нито пък справедливост. Имаше телевизионна революция, почти като румънската, но без убийства, рафинирана.
Червената номенклатура искаше вече да е буржоазия, искаше да е капиталистка. Искаше официално да е богата, не само във вицовете.
Сега пак се надигаме срещу телевизионните революции. 24 години след онази дата никой не контролира българските политици, така както не контролираше Тодор Живков и бай-тошевците около него и под него.
Независимо от изборните механизми, партийният плурализъм, "независимата" съдебна система - и проблемът не е само в кавичките, а във фалша на институциите, създадени през т.нар. демократичен преход.
Фалш толкова голям, че сигналът за съмнителните трансфери на пари от Христо Бисеров - зам.-председател на 42 НС, неизменно част от висшите кръгове на ДПС, дойде от чуждите партньорски служби, независимо че би трябвало да впечатлят и българското финансово разузнаване, и БНБ. Но не са.
Но ние вече сме виждали съдбата на дошли отвън сигнали. Онова приключило с оправдателни присъди - и силни критики срещу работата на прокуратурата - разследване и дело по САПАРД започна по сигнал на Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ. То беше най-важното, наблюдавано пряко от Еврокомисията, за източени над 7.5 млн. евро по европейската предприсъединителна програма.
Сега Върховният касационен съд (ВКС) безуспешно се опитва да издири Марио Николов, един от виновниците, за да го призове в съда, а другият - Людмил Стойков, не се беше върнал от Индия... Делото се възобновява по искане на Бойко Найденов, който преди време беше и.д. главен прокурор. Впрочем, Найденов отскоро вече не е част от съдебната ни система.
Що се отнася до Бисеров и син, след като сигналът е дошъл в ДАНС, някой е уведомил почетния председател на ДПС, който се освободи от Бисеров и му дадоха възможност не просто да си тръгне от политиката, но и коридор да напусне страната.
В опит да се дистанцира от него, лидерът на ДПС Лютви Местан - след като версията "лични причини" се изчерпа, допусна, че парите на Бисеров били натрупани при управлението на Иван Костов. Е как - да не би Онзи-който-разпределя-порциите да го е оставял и през трите мандата, в които ДПС е във властта, на гладен стомах?
До момента ръководните фактори на БСП мълчат по казуса "Бисеров". Ни порция яли, ни порция мирисали. Не инициират операция "чисти ръце" във властта - впрочем един друг, който го играе "политик", Николай Бареков, я предложи, също както Волен Сидеров предлагаше 1000 лева минимална пенсия - ако вземе властта :)
Христо Бисеров е добра илюстрация за тези 24 години преход, от които 23 години е в политиката, основно като депутат. Краят на прехода за него, хасковският юрист, приключва някъде в някой туристически офшорен рай.
За разлика от средния, че и големия бизнес у нас, който е затънал в кредити и неразплатени задължения, българският политик няма такива - или ако има, те са формални. Не е нормално в държава като нашата, най-бедният настоящ и най-бедният бъдещ член на ЕС, кастата на политиците да е безспорно най-богатата група.
Така че ние ще си продължаваме с протестите, с въпросите, с недоволството, с недоверието. Прогнозата за времето е добра. Наше е. И животът е прекрасен. И няма как танковете да дойдат. Няма танкове.
