Хайде да си го кажем честно - колко от най-върлите пушачи наистина пушат всяка от цигарите си с удоволствие? Понеже покрай съобщението на здравния министър Стефан Константинов, че ще внесе утре в МС предложение за пълна забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места от 1 юни 2012-а отново се появиха детински коментари от рода на "Оф, пушенето ли е проблемът на България", "Оф, сега ще вземат да приемат тая тъпотия, ама ние пак ще си пушим".
А колко пъти, след като смачкаш фаса пред входа на някой бар и вадиш нов свитък, преди още да си се настанил на масата, си казваш "Оф, кога ще ги спра тия цигари?" Когато обаче стане дума за забрани, пушачите реагират все едно ще ги срежат през китката и започват да защитават пушенето с всякакви романтични слогани. Толкова са чувствителни по темата, сякаш тоя свят е създаден, за да се пуши, а сега някакви гадни политици искат да ги лишат от основни човешки права.
Да напомним на хората, които смятат подобен закон за тъпотия, че предишната забрана беше отменена под натиска на лобистка група, създадена от депутат на ГЕРБ. Самият Борисов се заканва и смекчава заканите си за забрани няколко пъти. В момента в заведенията трябва да има обособени зони за пушачи и непушачи (като от вторите няма във всички нощни барове например), а на представители на ресторантьорския бизнес бе обещано забраната да се отложи за 2013-2014 г.
Мерките за пушенето у нас се разглеждат най-напред според интересите на бизнеса, чиито представители твърдят, че залите за непушачи стоят празни и забраната ще доведе до фалит на заведения, съкращения и загуби за държавата от нереализирано ДДС. Излиза, че пушачите до известна степен издържат България, така че могат да се успокоят и да намалят малко истеричните си подмятания.
Да хвърлим поглед на другите - прекрасно ухаещи хора. Наскоро двама любими приятели се извиниха, че няма да дойдат на среща, тъй като запазената маса беше за пушачи. При условие, че само трима от компанията пушехме, а цели петима не - за сметка на това биха платили за хубаво вино.
В Европа (и дори в клета Македония) отдавна решиха тоя проблем - на който му се пуши, излиза навън. Няма нищо срамно, дори да говорим за скъп рибен ресторант в туристическата част на Брюксел. Освен това всеки загрижен за клиентите си-пушачи собственик на заведение би могъл да сложи градински отоплителни уреди.
Ако се помотаеш в Европа, се вижда, че светът не е неуважителен към пушачите. У нас тая групичка по интереси обаче почва да изглежда такава към него. Поне на фона на миналогодишно изследване на агенция "Ноема", че голяма част от самите пушачи имат готовност да спазват мерките при евентуална забрана на тютюнопушенето в заведенията - така казват 60% от тях.
Този влачещ се спор наистина започва да звучи кръчмарски. Понеже се върти само около пушенето в заведенията. Да не би да прекарваме живота си там? В края на миналата година Испания вкара мерките за ограничаване на пушенето не само в контекста на вездесъщия ресторантьорски бизнес (доста по-развит от нашия). Освен че забрани цигарите в заведенията, проектозаконът за 2011 г. предвиждаше пушачите да стоят далеч от детски площадки, училища и болници.
Тук се пуши в дворовете на самите детски градини. Някоя госпожа си взема "голямата" заплата и си пали цигарката под прозореца на детската стая. Как иначе да излъчва спокойствие и любвеобилност. Учениците се надпушват всяко междучасие - през лятото излязоха данни, че 36% от 15-годишните момчета и 28% от момичетата са заклети пушачи, а прагът на възрастта, на която децата пробват цигара, е 10 години. Не говорим за анархичен избор - а за следване на общ модел.
На кое точно място да поставим проблема с пушенето тогава? Като не е чак толкова голям, дайте да го решим.
