Кой ще плати сметката за управлението на Орешарски? След една година на власт настоящото правителството оставя държавата в пълен хаос. Без никаква обективна причина. Фискалната стабилност, с която Дянков толкова се гордееше, вече се пропуква. Но дефицитите, които я заплашват, не са резултат от реформи и мерки за стимулиране на икономиката, а са следствие на системни кризи и нерешени проблеми.
Вече е очевидно, че недостигът на средства в бюджета на държавата за тази година ще надхвърли сериозно заложените 1.8% от брутния вътрешен продукт. Сметките на правителството се нуждаят от актуализация и то след оставката му.
Икономическата теория може да се сведе до търсене на растеж чрез количествени натрупвания и качествени изменения на основните ресурси на производството. През изминалата година държавата не успяваше да се справи или да помогне за нито една от двете компоненти на растежа.
Това, което трупаше правителството на Орешарски, бяха рискове
И в крайна сметка балоните на неговото управление се спукаха, въпреки че бяха започнали да се надуват много преди това.
Едва ли можем да виним Орешарски и неговите министри за кризите в енергетиката, здравеопазването или за фиаското в Корпоративна търговска банка. Правителството е виновно за това, че не намери, а и не потърси решения за проблемите. В продължение на една година властимащите правеха основно две неща - да назначават свои хора там, където могат, и да предприемат популистки мерки, за да разширят електоралната си подкрепа.
В първото БСП и ДПС, с помощта на кабинета на Орешарски, постигнаха сериозни успехи. Във второто се провалиха. Провалът им можеше да се очаква, защото хората искат държавата да им реши проблемите, а не да им дава милостиня. По някои лев отгоре за пенсии или социални помощи не доведе до засилване на народната любов към социалистите.
Свалянето на цените на тока също нямаше очаквания електорален резултат
Но доведе до ликвиден срив в системата на енергетиката. В НЕК има дефицит от близо 3 млрд. лева, който продължава да расте. Основната причина е кръстосаното субсидиране между потребители и пазарни участници. В енергетиката се дават почти толкова пари за субсидии и допълнителни услуги, колкото за електрическа енергия.
Преди сметката се плащаше от населението, а сега се плаща от бизнеса. Цената на електроенергията на нерегулирания пазар беше увеличена с близо 15%, а цената за домакинства, намалена с близо 25% през последната година.
Само че сметката накрая пак ще я платят хората, защото по-скъпият ток за бизнеса води до по-малко инвестиции, създаване на по-малко нови работни места и по-бавен ръст на заплатите.
В здравеопазването финансовата дупка зейва всяка година. Сега тя е около 490 млн. лева. Пак благодарение на липсата на реформ.
През последните години броят на частните болници в България постоянно се увеличава. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че сметката пак плащат данъкоплатците. Защо трябва с държавни пари да се финансира частно здравеопазване, образование, земеделие и производство на електроенергия?
Финансовата система също показа признаци на нестабилност. Балонът на лошите кредити с просрочие над 90 дни така и не се спука, като делът им постепенно намалява и вече е близо 16%. Но нивата на проблемните задължения, по които плащанията просто се бавят, остават устойчиво високи над 20%, от всички заеми, раздадени от банките.
Но нестабилността във финансовата система не беше породена от лоши кредити, а от политически игри. И вместо вината да се търси в политиците и надзорниците, които предизвикаха срива в КТБ с действията и бездействията си, държавата иска да вземе още 2.7 млрд. лв. назаем, за да успокои ситуацията.
Има една система, в която балонът още не се е спукал, но спукването му е неизбежно
Дефицитът в нея е над 50% от приходите и устойчиво нараства. Единствено допълнителните средства от държавата спасяват пенсионната система от срив. Правителството на Орешарски обаче спря реформата в нея, замразявайки стажа за пенсиониране. Съответно през следващата година разходите на държавата, за да поддържа статуквото, ще бъдат доста по-високи, заради нарасналите, макар и с малко пенсии, увеличения брой на пенсионерите и продължаващата демографска криза в страната.
На този фон правителството в оставка предлага дефицитът в хазната да бъде увеличен със 725 млн. лв., до 2.7% от БВП. Сумата включва 225 млн. лв. за бюджета на НЗОК и 500 млн. лв. намаление на заложените приходи, основно заради по-ниските очаквания за ДДС от внос.
Въпросните 725 млн. лв. ще бъдат финансирани с дълг. Към това трябва да прибавим и 2.7 млрд. лв. за гарантиране на стабилността на банките или може би за спасяване на вложителите в КТБ.
Само че недостигът на пари в държавата е доста по-голям
За първите 5 месеца на годината дефицитът вече е близо 0.9 млрд. лв. А приходите сериозно изостават от разчетите. За да се закърпят спуканите балони ще трябват още няколко милиарда.
От ГЕРБ твърдят, че предложената от Чобанов актуализация на бюджета е недостатъчна и искат дефицит от 7% от БВП, при ограничение в договора от Маастрихт от 3% от БВП. Процедурата на Европейската комисия за свръхдефицит срещу България изглежда неизбежна.
Междувременно правителството на Орешарски се сблъска със спиране на европейските пари по няколко програми, което още повече задълбочава финансовите проблеми на държавата.
От Института за международни финанси, който представлява водещите глобални частни инвеститори, управляващи активи от над 20 трлн. долара, прогнозират, че дефицитът в бюджета на българската държава тази година ще достигне 6.3% от БВП, в доклад с многозначително заглавие "България: Път за никъде". Това значи 5 млрд. лв. нов дълг.
Може ли държава, чиито дълг възлиза на по-малко от 20% от БВП, да достигне до състояние на неплатежоспособност? От казаното дотук следва заключението, че това не само е възможно, но в момента българските полици дават пример на света как се прави със своя челен опит.
А кой ще плати сметката? Има две възможности.
При първата всички, които са разчитали държавата да им бъде закрилница и дойна крава едновременно, ще бъдат оставени да се справят според правилата на пазара - в енергетиката, здравеопазването и банките. Политиците пък ще предприемат толкова дълго отлаганите реформи в тези сектори.
При втората възможност следващото правителство ще вземе още пари назаем, ще закърпи финансовите дупки и ще чака нещата да се успокоят, икономиката да се оттласне от дъното, въобще да се случи нещо, което да направи проблемите по-малко забележими и да позволи отлагането на болезнените решения във времето.
Да не си правим илюзии. И в двата случая сметката ще платят обикновените хора. При втория обаче проблемите ще продължат да се задълбочават, докато цената стане непосилна дори за свикналите да плащат за чужди грешки българи.
