Живият труп

"Кои скелети от гардероба извадиха депутатите от Синята коалиция?" - пита днес водещата на "Реактивно" в Дарик радио Йовка Йовчева. Седим двете в студиото и слушаме коментарите на хората, които се включват.

Ефирът се нажежава в синьо-червено - от "... от една съвършено луда жена, посветена на култа към Рьорих и индийски култове" до "тя е част от историята ни и е добре да има такива конференции, за да разберат студентите онова време".

За момент си мисля, че 10 януари 1997 г. още предстои (тогава двете с Йова бяхме репортери в БТА). А непрекъснато ни уверяват, че преходът бил свършил.

Конференцията в чест на 70-годишнината на Людмила Живкова в Софийския университет, замислена като ознаменуване на делото й, така и не се състоя. Никой не може да вини дъщеря й Евгения Живкова, че е искала да почете майка си по този начин. Но защо го допуска ръководството на университета - и Историческия факултет? Това, което се опитват да представят като наука, си е жива пропаганда.

Людмила Живкова е част от историята - факт. Само че историята за Онзи режим я няма в учебниците, не е обсъдена, не е оценена, не е ясно къде и като как стои дъщерята на Първия. Няма ги "трудовите" лагери, убитите от Народния съд - повече, отколкото на Нюрнбергския процес, спецснабдяването за партийната номенклатура, жестокостите на един режим, който позволяваше децата да наследяват родителите си във "властта на народа", никаквато гласност, забраната за пътувания, целия онзи противен стъклен похлупак.

Власт на народа оксиморон или евфемизъм е?

И тъй като (съзнателно) през всичките тези повече от 20 години никой не позволи на тази история да излезе от досиета и папки и да влезе в учебниците, днес и бивши управляващи, и настоящи, които са си ъпгрейднати бекапейци, си позволяват да извадят скелетите от гардероба и да ги представят като строители на една прекрасна България, в която са живели атланти под мотото "Единство, творчество, красота"... Ако разгледаме Музея на тоталитарното изкуство, може и да повярваме в това.

Преди издателите на учебници да побързат да ги "актуализират" с присъствието на Борисов и сие във властта, да бяха събрали на една кръгла маса историците от БАН и Историческия факултет, да поканят и гост-лектори от чужбина, за да погребем най-сетне тия скелети, на които мястото им не е в гардероба ни. Тогава вече може да обявим, че преходът е приключил. След като историците приключат с две аутопсии - първо на едни 45 години, после на "прехода".

Ако услужливи хора не са доизтрили истината за тях, така както изгоряха "случайно" архиви на Булбанк (някогашната Външно-търговска банка) преди години, "забравени" в един склад и свързани с натрупването на външния дълг по времето на Т. Живков, или близо 50 на сто от досиетата на ДС. Този дълг, който плащаме днес и който ще плащат и внуците ни...

А паметникът "1300 години България" вече е наполовина съблечен до метално скеле.

Време е да погребем скелетите. За живите трупове има мавзолеи. Ама и тях вече ги няма.

#6 Ray 19.10.2012 в 21:48:10

Абсолютно вярна статия! Жестоко е не само,че с ликовете на тези трупове ни караха да манифестираме,по-жестоко е че тези трупове сега се опитват да ги обвият в харизматичност...

#19 Кака Мара 20.10.2012 в 16:27:47

"..няма как да дължа живота си на целокупната българска държава. дължа го на Всемогъщия и Вечен Създател на всички нас..." Аз пък да се заблуждавам, че живота си дължим преди всичко на родителите си....Ама жИната нямала родители, направо Бог се заел директно да я създаде.Очевидно става дума за твърде трудна задача , не по силите на простосмъртни... Затуй, мир-р-рно, слушай смирено коментара

#26 MacAllister 20.10.2012 в 21:24:50

Моля, моля! Никак не е редно, дори е тенденциозно комундетата да се асоциират с Позитано 20. Там са само една част от тях и то тази, която поне не си лепи на гъза други етикети. Т.е. аз Позитано мога да го понеса, но не мога да понеса другите им превъплъщения. Авторката е създала почти перфектно определение за туй целокупно множество - ъпгрейднати комунисти - адмирации!!! Брандирането продължава, но стоката е произведена в НРБ и се правят напъни производството да пордължи в РБ. Труповете наистина трябва да се погребат, защото ония, които не са живели в онова време не могат да го разберат. Не говоря за ексцесиите и лагерите, тия неща всеки може да ги схване, говоря именно за "добрата" страна на оная България, част от която "добра" страна беше и Л.Ж. По една пълна случайност ми попадна ръкописа на нейната лична секретарка и впечатлението ми и от поведението на секретарката, онова с което се гордее и действията на въпросния скелет с чалма ... е това ме накара да премина своеобразна граница в отношението си към ходещите зомбита на БКП останали след смъртта на НРБ. В това число вклювам както мутренско-милиционерската власт, така и огромна част от държавния апарат, който е предимно съставен от хора никога не турили крак на свободния пазар, а също и онези хора, които се поддават на наякакви фантазии за онова спокойно, но и безумно време. Всичките тия хора са един гигантски камък овиснал на колективната ни шия, който ни дърпа към бащици като Борисов, към желания да се гледа с някаква налудна възхита на властта на една банда (наричаща се комунисти) за цели 45 години и да се очаква от свободата да бъде робство. Онова, което "идеологията" направи за "комунистите" е, че им помогна да представят на късните поколения държавата като майка, от която и сега хората не могат да се откъснат. Самите те са закърмени с това и виждат капитализма като употреба на държавата и не само ... Това, което се пречупи в мен е надеждата, че тия хора могат, ако не да бъдат променени, то поне да бъдат включени в някакъв прогрес в смислена посока. Не, това е невъзможно, те никога няма да се променят и най-лошото е че ще заразяват и новите поколения, та както сме тръгнали поне още 40 години ще трябва да минат, за да спрем да бъдем зашеметени страхливци. Л.Ж. не е била нищо друго освен безотговорен и некомпетентен хлапак поставен от "вуйчо владика" на неполагащо му се място, аз го предполагах, но оня ръкопис ми показа, че въображението ми просто не е било достатъчно силно, за да си представи доколко прост и бездарен може да бъде такъв човек, а възхищението от нея от името на секретарката й ме кара да асоциирам нейното лично отношение с любовта към лудото ни минало сред една част от народа ни (и някои форумци тук). Към тях, мислещите, че онова време е било по-добро, или че комунизма по принцип е повече от празна дума за простолюдието ще каза едно - свободния пазар може да е груб и да ражда тегоби, но е за предпочитане пред наркоманския унес на гоненето на несъществуващи фантазии, които дори не могат да бъдат дефинирани добре, па камо ли постигнати. Гонещия празни идеали рано или късно става съдист готов да реже хората и душите им на части, за да се опитва да ги прекрои според сбърканото си въображение. По-добре джунгла, отколкото операционната на Франкенщайн.

#28 fALLEN 20.10.2012 в 22:47:17

конференцията - ок, може и да е дебилна, не знам, а и слабо ми дреме. но в историята ще останат телевизионните кадри на очевидно неадекватни, истерични и прекалено шумни костомолци... разни лели и баби толкова жалко и неадекватно да се държат, не знам, всеки сам да си му мисли. но дсб, както и крилото на костов от сдс, винаги са били доста неадекватни, нелепи и нещастно изглеждащи създания...

#35 marsn 21.10.2012 в 16:45:19

Няма да прочетете моя коментар - излишно е! Имам само въпрос: Какъв ли е по размер хонорарът на авторката, написала тази статия? Не че особено ме интересува, но виждам как историята се пренаписва за пари - за много пари и за обществено положение днес! ДНЕС!

#40 TheSpider 22.10.2012 в 13:46:45

Бойчо, на теб колко ти плащат дърти комунисте? Ей това не го разбирам - да казваш на черното бяло, толкова ли ти е промита тъпата кратуна?

Новините

Най-четените