Какво да правим с Дмитрий?
Това е въпросът, пред който е изправен руският президент Владимир Путин, докато обществената подкрепа за неговото правителство, начело на което стои премиерът Дмитрий Медведев, спадна до безпрецедентни нива и общественото разочарование от икономическите условия и неадекватното поведение на политиците и чиновниците нараства.
Социологическо проучване, публикувано този месец от "Левада Център", независима социологическа компания от Москва, показа за първи път, че мнозинството от руснаците искат правителството на Медведев да бъде разпуснато незабавно.
Решението, пред което е изправен сега Путин, е следното - дали да отстъпи пред общественото мнение и да уволни Медведев, който често е бил полезната изкупителна жертва за руските икономически и социални проблеми, или да остави непопулярното му правителство да се олюлява, като рискува допълнителен удар по неговия бързо спадащ рейтинг?
Одобрението за руския президент спадна от над 80 на сто до 66 процента миналата година.
Личният рейтинг на доверие към Путин, който се отчита отделно, е само 33 процента според данни на държавната социологическа агенция ВЦИОМ.
Нивата на популярност на Путин "сериозно ще скочат", ако той освободи от поста премиера, коментира Абас Галямов, бивш автор на речи в Кремъл, който сега е политически консултант. Според него хората ще получат надежда, че ситуацията може да се поправи.
Руският президент обаче ще се наложи да планира за точния момент този си ход, казва Галямов. Това е инструмент, който може да се използва само веднъж.
Фен на рокмузиката с изявен ентусиазъм към технологиите, 53-годишният Медведев някога се приемаше и от руските либерали, и от западните лидери като противотежест на авторитаризма на Путин.
През 2009-а Медведев изрече запомнящата се, макар и тромава фраза "Свободата е по-добра от несвободата".
Но неговата реторика за "модернизация" и демократични ценности в крайна сметка се оказа куха. Сега Медведев е по-нашумял със скандален коментар от 2016-а, когато заяви на група стари хора, които се оплакваха от ниските си пенсии "Пари няма, но вие се дръжте. Всичко добро!"
Анализаторите описват неговата уговорка за споделяне на властта с Путин като руския "управляващ тандем". Медведев, който ръководи правителството от 2012-а, на практика топлеше президентското кресло на Путин между 2008 и 2012-а, за да му позволи да заобиколи конституционните ограничения за брой последователни мандати. Путин държа премиерския пост, докато Медведев беше президент.
Сега нарастващ брой руснаци изглежда вярват, че е време Медведев да си върви. Проучване на "Левада Център" установява, че 53% от респондентите, ръст с 20 процентни пункта от 2016-а насам, искат оттеглянето му като се аргументират с провала на премиера в борбата с инфлацията и спадащите доходи. Само 40% от респондентите казват, че Медведев и неговият кабинет би трябвало да останат на власт, а 7% остават без ясна позиция.
Ако имаше вариант да е възможно различно правителство, което да доведе до истински промени, подкрепата за свалянето на Медведев би била още по-висока, коментира Марина Красилникова, изследовател от "Левада".
Сриващите се рейтинги на кабинета на Медведев не би трябвало да са изненада за никого.
Неудовлетворението от управлението стабилно нараства поне от юни насам, когато Москва гласува крайно непопулярен закон за вдигане на националната пенсионна възраст с 5 години - от 55 до 60 години за жените и от 60 до 65 години за мъжете. Близо 90% от руснаците се противопоставяха на закона, който беше подписан от Путин през октомври.
Членове на кабинета да на мнение, че новото законодателство изравнява пенсионната възраст с европейските норми, но критици контрираха, че по-ниската продължителност на живота в Русия означава, че милиони хора, особено мъжете, вече няма да доживеят да получат пенсия.
Руските мъже живеят средно до 66 години, докато при жените средната продължителност на живота е 77 години по данни на Световната здравна организация. Финансовият министър Антон Силуанов призна миналата седмица, че правителството е било неподготвено за мащабите на общественото недоволство от вдигането на пенсионната възраст.
Руската икономика също скърца под тежестта на западните санкции и ниските глобални цени а петрола, който е основният износ на страната.
Проучването на "Левада Център" е проведено след четири поредни години на спад на личните доходи на населението. Малко над 13% от руснаците, около 20 млн. души, са под чертата на бедността, дефинирана като доходи от само 149 евро месечно, по правителствени статистики. Тези данни обаче, според експерти от руската Президенска академия по национална икономика и обществена администрация, не отразяват реалните мащаби на тежка бедност, която според техни анализи засяга около 25% от населението.
Руските икономически проблеми бяха видимо обобщени точно след Нова година, когато пазаруващите откриха, че супермаркетите са започнали да продават яйцата в опаковки от по девет, вместо обичайните 10, без да свалят цените. Това така наречено "свиване" идва след вдигането от правителството на данъка добавена стойност от 18 на 20 процента от 1 януари и засяга и гама от други продукти, от млеката до плодовите сокове.
Властите напълно са забравили за обикновените хора, коментира Татяна Козловских, 62-годишна библиотекарка от Загарие, селце в централна Русия, пред уеб сайта Znak.ru, който наскоро представи поредица от хора, изправени пред финансови трудности. Животът е станал по-труден и всичко поскъпва, категорична е тя.
Козловских казва, че получава 9000 рубли месечно като пенсия от държавата (120 евро), а съпругът й получава 10 900 рубли. Невъзможно е да спестиш и копейка, казва тя.
Нещата не са се получили така, както са се надявали повечето обикновени руснаци и както всъщност им е било обещано.
През 2008-а, няколко седмици след като Медведев триумфира на президентските избори, министерството на икономическото развитие и търговията прогнозира, че към 2020 г. разрастваща се средна класа ще съставя около половината от населението, а средната месечна заплата ще достигне 2700 долара. Миналата година средните заплати бяха малко под 650 долара, а броят на руснаците, които се смятат за част от средната класа, бързо намалява.
Гневът от спадащия стандарт на живот се засилва от поредица от не особено адекватни изказвания на политици и чиновници в руски региони.
"Правителството принципно не ви е длъжно с нищо. Длъжни са ви родителите ви, които са ви родили. Правителството не ги е карало да ви раждат", каза през ноември Олга Глацких, чиновник, отговарящ за младежката политика в Уралския регион.
Нейните коментари станаха известни скоро след като Наталия Соколова, министър по трудовите и миграционните въпроси в централния руски Саратовски регион, каза, че пенсионерите би трябвало да могат да преживяват с 3500 рубли (46 евро) месечно. Когато беше приканена да даде пример и тя самата да живее с толкова пари, Соколова отказа като отвърна, че нейният статут на министър означава, че тя води много различен начин на живот.
И двете чиновнички бяха уволнени след публични негативни реакции, но вредата върху репутацията на правителството беше налице.
Валерий Фокин, 70-годишен пенсиониран журналист от Киров, град на около 800 км североизточно от Москва, казва, че няма нужда да гледа резултатите от социологически проучвания, за да прецени доколко непопулярни са станали властите. Медведев не е независим, той е сянката на Путин и тази сянка става все по-сива, коментира той.
Фокин оцелява с месечна пенсия от 15 823 рубли месечно (210 евро), от които почти половината отиват за сметки за комунални услуги. Подобно на огромното мнозинство от руснаците е подкрепял "връщането на Крим" от Украйна през 2014-а. Той отхвърля обаче тезата, че икономическите санкции от Запада, наложени след анексирането от Кремъл на полуострова по Черно море, са причината за утежняващата се финансова ситуация.
Руснаците могат да търпят много, но не са глупави, казва той. Хората виждат, че санкциите, които държавната пропаганда твърди, че са довели до трудности, не са попречили на потресаващото обогатяване на руски олигарси с връзки с властта и висши чиновници.
Андрей Колесников, политически анализатор в мозъчния тръст Carnegie Moscow Center, твърди, че неудовлетворението от "властта", което е отчетено от "Левада Център", всъщност е показателно за по-обща загуба на илюзии по отношение на политическата система на Путин. Много хора са "неутрални или безразлични" към Медведев, чийто обществен имидж е все по-сдържан.
Няма обаче признаци за очертаващи се масови антиправителствени протести.
Миналогодишните пенсионни реформи може и да бяха крайно непопулярни, но демонстрациите срещу тях в най-добрия случай събираха десетки хиляди хора, а не стотици хиляди.
Въпреки че уволнението на Медведев може да осигури на Путин и неговата управляваща партия "Единна Русия" много необходим тласък в рейтинга, то същевременно ще е и нещо като "фалстарт", доколкото парламентарните избори не се очакват по-рано от 2021-а.
Може би е по-логично да бъде разпуснато правителството към края на мандата му, ако рейтингите са ниски и рисковете са големи, така че да се "презареди" системата и да се изхвърли извън борда мъртвото тегло.
Но в крайна сметка решението на Путин може да бъде повлияно повече от личните му отношения с Медведев, отколкото от обществените нагласи.
Двамата имат дълга история, като за първи път са се срещнали в Ленинград, сега Санкт Петербург, в началото на 90-те години, когато Путин е бил председател на градския комитет по международни отношения.
Медведев по-късно е ръководил първата предизборна кампания на Путин като му е помогнал да спечели президентския пост през 2000 г.
Той е един от най-близките съюзници на Путин и има политическо споразумение между тях, което запазва за Медведев втория по влияние властови пост в Русия. Това по никакъв начин не е свързано с рейтинги, отговорност или нагласата на обществото към властите.
Тандемът все още е на власт, просто в по-слаба форма.
