Да си купиш завод за торове, който не работи от 14 години, оборудването му не е обновявано от средата на 80-те години, натрупал е огромни задължения към доставчици като Булгаргаз, НЕК и БДЖ, а за последните 20 години всички ценни активи са разпродадени - ето такава сделка не се случва всеки ден.
Още по-странен е случаят на "Химко" - Враца, когато в уравнението се намеси името на Делян Пеевски, който през последните няколко месеца постепенно вади на светло бизнес интересите си.
Някогашната врачанска "гордост" на социалистическата тежка промишленост беше продадена на цена от 11,7 млн. лева без ДДС.
Само за сравнение - когато през март 2014 г. предприятието беше пуснато за продажба, оценката на активите на "Химко" АД беше двойно по-висока - над 28,5 млн. лева. Сривът на минималната цена дойде след четири неуспешни опита за намиране на купувач, при които не беше подадена нито една оферта.
НСН Инвестмънт ООД на Пеевски е единственият кандидат-купувач, който е заявил оферта при обявлението за продажба през декември 2015 г.
Сред активите, които ще станат притежание на НСН Инвестмънт на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, ако сделката приключи успешно, са шест поземлени имота с обща площ близо 700 000 кв.м, чиято стойност е оценена на 3 208 853 лева.
Сред останалите активи влизат складове, промишлени и административни сгради (с цена около 2,5 млн. лева), инженерни и производствени съоръжения (с пазарна оценка, възлизаща на 3,9 млн. лв.), транспортни средства, оборудване, материални и други активи.
На терена на завода вече има чужда собственост - през 2005 г. ТЕЦ-ът, жп-гарата и инсталацията за химическо очистване са продадени на фирма "Камибо" ООД, чийто консултант е Христо Ковачки. От август 2014 г. едноличен собственик на капитала на ТЕЦ Враца е Олемира Бизнес ЛТД, регистрирана в Кипър - по същото време всички топлофикации и мини на Ковачки се прехърлиха на офшорни компании.
Именно наличието на интерес от страна на Ковачки беше сочено от депутатите на ГЕРБ като "стимул" за опита на министър Драгомир Стойнев да вдъхне нов живот на "Химко" през 2014 г.
Тогава Стойнев създаде специална компания "Енергийна инвестиционна компания" под шапката на БЕХ, с цел да започне обратното изкупуване на бивши държавни предприятия с опция за възобновяване на производството.
Опозицията твърдеше, че БСП възнамерява да отдели 35 от 50-те милиона лева, подготвени от държавата за покупка на "Химко", за да откупи ТЕЦ-а на Ковачки.
Топлофикацията и жп-линиите са от ключово значение за функционирането на дружеството, ако то евентуално бъде възобновено и започне да работи - т.е. който и да е новият инвеститор, той ще е длъжен да работи с енергийния бос.
ЕИК обаче така и не се яви на търговете на синдика, а с оставката на кабинета Орешарски си отиде и ентусиазмът на държавата за "реиндустриализация" по социалистически модел.
На първо четене: сделката за останките от "Химко" няма икономическа логика, ако се разглежда сценарият възобновяване на производството на торове.
Именно такава е версията за сделката на адвокат Александър Ангелов, пълномощник по сделката между синдика и НСН Инвестмънт.
Пред в. "Стандарт" той твърди, че компанията възнамерява да възстанови част от производството на химическия завод и да открие нови работни места във Враца.
България плаща най-скъпия природен газ в Европа при пълна (засега) зависимост от "Газпром". Самото разположение на торовия завод в Северозападна България без удобен контакт с пристанищна инфраструктура, също пречи на конкурентоспособността на "Химко" (терминалът на пристанище "Варна" за товарене на торове за износ вече е собственост на "Агрополихим").
За последната година обаче природният газ в България поевтинява - и то със стабилна тенденция. За 2015 г. КЕВР отчете кумулативно намаление на цената от 31%, благодарение на спада на цените на петрола.
Природният газ е основна суровина за производството на торове, което беше базовата дейност на "Химко".
Понижение на цената на газа имаше и от 1 януари 2016 г., като се очаква още един спад през второто тримесечие, обявиха от КЕВР.
За да се случи връщането на "Химко" от отвъдното - в предприятието трябва да се извършат ремонтни дейности и да се извади комплексно разрешително за подновяване на работата в съответствие с изискванията за недопускане на емисии от вредни вещества от промишлената дейност.
Според анализ от 2011 г., съставен от екип около последния директор на "Химко" Кирил Петков, "главните ползи от частичното /на 22%/ възстановяване дейността на "Химко" са: разкриване на около 550 нови работни места и въвеждане в действие на още един от малкото "локомотиви на икономиката" в изостаналата Северозападна България".
В доклада е посочено, че за рестартиране на дейността на предприятието са необходими 10-15 млн. лв., без средствата за работни заплати и за енергоносители, като около 85% от сумата би отишла за ремонтни дейности.
Какво ще се случи с дълговете на "Химко" към държавата - засега е неизвестно. Когато дружеството бе обявено за първи път в несъстоятелност през 2004 г., то дължеше 108 млн. лв., на "Булгаргаз", 42 млн. лв. на НЕК и близо 10 млн. лв. данъци и осигуровки на Агенцията за държавни вземания.
През 2009 г. държавата направи редукция и частично опрощаване на дълговете на "Химко", така че общите задължения бяха намалени до 85,7 млн. лева - от които 53,9 млн. лева бяха дълговете към "Булгаргаз", а тези към НЕК - 21 млн. лева.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира единствено, че се надява продажбата на „Химко" - Враца да се осигури работни места, важни за района на Северозападна България.
Имайки предвид историята на бизнес-инвестициите на Делян Пеевски, едва ли той ще се заеме с развитието на производството.
По-вероятно е да се подготвя продажбата на активите към трети инвеститор, който би могъл да поеме управлението върху врачанския торов завод в рамките на следващата година, като цената може да е в пъти по-висока от днешната.
