Този текст не е това, което е.
Този текст трябваше да калкулира цифром и словом колко ще излезе сметката за собственото ни безсилие, колко ще се увеличат лихвите на потребителските и ипотечните кредити заради бомбата КТБ, колко ще струва неизбежния държавен дълг, с който дружно ще платим сметката, каква е стойността на данък прищявка на "инструмента, който раздава порциите", и колко обидно ниска е цената, на която е готов да се продаде евтиният политически елит, който се препира през няколко месеца в изборната центрофуга.
Този текст щеше да установи, че за втори път рамките на няма и 20 години позволихме да бъдем колективно ограбени в особено големи размери. Щеше да ви обясни колко далеч сме от момента, в който ще осъзнаем къде грешим.
Но от това няма никакъв смисъл.
Много по-просто би било да прочете двете истински големи новини от днешния ден: в един паралелен свят хората са готови да платят 5000 долара, за да се насладят на удоволствието да гледат на живо демонстративната среща между 23-годишния Григор Димитров и Роджър Федерер в "Мадисън Скуеър Гардън" - позиция, която Григор си извоюва с талант и труд.
Още нещо - в един паралелен свят четирима млади българи от Telerik за 12 години създадоха легален, стабилен и иновативен бизнес, осигуриха работа на над 700 души, откриха собствена академия за обучение на специалисти и спечелиха доверието на клиенти като NASA, Boeing и Intel. Днес постижението им беше оценено на 263 млн. долара.
Ето това е другият наш възможен живот. Животът, в който работиш здраво и печелиш здраво, в който парите не са цел, а средство. Живот, в който преследваш мечтите си, развиваш собствените си умения, правиш грешки, поправяш ги и вървиш напред. Живот, в който променяш средата и вдъхновяваш промяната.
Коя е новината на деня - това е въпрос на избор.
От него зависи дали да продължим да тъпчем в лепкавата кал на ежедневния си непукизъм, който ни кара да се примиряваме с колективната си неспособност да живеем с правила и ценности, примиряваме се с чалгата с национално покритие, с батките и кифлите, с мутрите и силиконовите принцеси, с "успелия мъж на 33" и митологизирания му "патрон", на когото явно или тайно всеки среден тарикат мечтае да прилича.
Един ден ще осъзнаем разликата. Но първо ще си платим сметката.
споделено от прасето за негови хора: "...приятелите ми в България, повечето от които се ожениха, разплодиха, затлъстяха (често могъщо), ... , да се напият като свине . "