Когато и Камарата на архитектите в Истанбул се противопостави на правителствения проект да се застрои една уникална част от Бешикташ с мол, джамия и отомански казарми, не се ли сетихте за не по-малко уникалните дюни край Несебър, сервирани за застрояване със съдействието на главния архитект на общината, който за едната бройка да стане министър на инвестиционното проектиране.
В новините за демонстрациите в Турция чуждестранни коментатори припознават свои национални протести, давайки им имена като "1968-а в Турция", "Таксим като Тахрир" и др. Френското студентско въстание преди 45 години, Арабската пролет, а преди нея една друга Пражка пролет, обединили яростта на младите и умовете на интелектуалците.
До множеството гневни - и неизвестни - лица от протестите в Турция се изправиха известните, но също и различните, различни по идеология, настроения, етнос, дори сексуална ориентация. Показаха колко солидарно е обществото.
А с известните в тази група недоволството доби престиж и по-голяма легитимност. Известните и на света Орхан Памук и Елиф Шафак, нашата - и тяхна - певица Йълдъз Ибрахимова, университетски преподаватели излязоха със студентите си - впрочем, не за първи път, а известни и любими актьори прекратиха снимките, за да дойдат на площад "Таксим". Известната в Турция група Duman написа и химн на протеста.
Видяхме ли някое от лицата на България - актьори, писатели, певци, университетски преподаватели, продуценти, изобщо знаменитости, да се престраши и излезе на Орлов мост или срещу застрояването на Витоша? Или заради Иракли, Странджа... (С изключение на режисираните протести срещу забраната на тютюнопушенето.) Да негодуват публично срещу ГМО или шистовия газ?
Чухме ли, прочетохме ли тяхна позиция, в която да изразяват позиция и единение с протестиращите или по тема, която би разсърдила управляващите, които и да са те - като медийния монопол или използването на СРС? 'Ми к'во ше кажат спонсорите?!
Чухме ли някой от българските светли звезди да подкрепи например международна кауза в защита на безопасните условия на труд, за да бъдат накарани големите брандове да инвестират в азиатските предприятия, където шият дрехите им срещу заплата от по 30 евро на месец? Или осъдената на смърт иранка Сакине, или протестите в Москва и Петербург. Ама какво говорим - за тези в Турция не са отронили и дума.
Не говорим за ВИП-а на парите, а за елита на умовете. Този елит обитава един добре тапициран и звукоизолиран свят на риалитита и шоута, в който проблемите на обществото не се допускат. (Освен ако не са пиарска постановка.)
В тези шоута въпросите към елитните гости са подбрани и пресяти, те винаги са усмихнати и позитивни, сякаш се носят 24 часа в небе от диаманти, защото изкуството, ехееей, то е Една висока работа, а когато обичаш Изкуството, никакви жертви не са тежки...
В САЩ и Европа ангажирането с някакъв тип социална отговорност е и част от имиджа на дадена звезда. Но дори и така, върши работа на хората и организациите, защитаващи дадена кауза. Така че целта напълно оправдава средствата.
Макар често подкрепата и да се разминава с официалната правителствена позиция - тихата война между Венецуела и САЩ не попречи на носителя на "Оскар" Шон Пен и режисьорът Оливър Стоун да отдадат почит на починалия президент Уго Чавес.
А у нас? Нещо си гъгнят, обясняват се, плюят се, пускат мръсни интрижки, гледат кой е взел по-голям хонорар и кой се е уредил с участие и повечето много, ама много внимават да не се изкажат по неудобни теми извън тези какви са били като деца и какво обичат да правят в свободното си време.
Някои от тях благодарят вдъхновено и всеотдайно на някой-си-от-властта. Защото в България властта го играе меценат - който е на власт, "диригентства" чрез фондове и обществени поръчки, и храни интелектуалци и журналисти.
Е, добър апетит.
Затова политиците и техните скудоумия са окупирали публичното пространство. Снишени, останалите са заети да гризкат.
