Не храни с думи вместо с хляб, казвал Аристофан. Обаче хлябът в България е за прасета, казва земеделският министър. Също и думите. Ако превъртим пак 120-те минути на "проф." Юлиян Вучков с премиера (без кавички) Бойко Борисов ще сме сити и задоволени като след турска серия от "Забранения плод".
След подобно предаване който и да било сценарист на "Комиците", "Господари на ефира", "Шоуто на Слави", "Шоуто на Канала" би се затруднил да измисли какъвто и да било скеч по темата. Защото предаването е досущ скеч. При това по-смешен от пародията й. Макар че водещ и гост бяха всъщност самите себе си.
Слави може да направи конкурс, вместо оня с танците - за най-добър скеч, или само диалог, по картинката "Премиер по усмивка, жълта тениска и сако пред 75-годишен логорейник, именуващ се проф. Вучков".
Ако двамата бяха актьори, превъплътили се в ролите на Борисов и Вучков, това шоу щеше да е (почти) политическа сатира. Нещо като телевизионен вариант на диалози от Петрониевия "Сатирикон" (ако не ви се чете, гледайте филма на Фелини, макар да е от 1969-а). Онова, което гледахме по Канал 3, обаче е гротескният реализъм...
А политическа сатира в България няма. Всъщност има - последна страница на вестника, който премиерът не чете - "Сега", горе вляво. Карикатурите на Комарницки. (И) заради тия карикатури премиерът Борисов не чете вестника. Обаче Комара всички го "четат".
Премиерът не само не чете, той не дава и интервюта на "Сега". Но също така и на харпията Светла Петрова в "Сеизмограф", на умнягата от БНР Петър Волгин и съботното му 150, но затова пък разкрива колко е уморен на "мъжка приказка" при Сашо Диков, колко бедно е живял - пред Росен Петров, и как не може да се сравнява с несъизмеримия Живков пред Карбовски... Пред Вучков той е търпелив слушател. А Вучков си говори като пенсионер в автобуса или пред чешмите до Централна баня - за прическата на тоя министър, за облеклото на оня, в оня "брат'чедски" стил, толкова популярен в България.
"Ти сега ще мълчиш, защото е много важно това, което искам да ти кажа". И премиерът уважително мълчи.
Иначе премиерът - и министрите му, говорят много, и къде ли не - всъщност там, където са сложени предпазителите на рапирите. И дори Диана Найденова (си) свали челюстите...
Телевизията, беше казал руският шоумен Александър Цекало, цитиран в статия на "Нюзуик", си позволява толкова сатира, колкото чувство за хумор имат ръководителите на страната. Гледайки българската, то значи какво - че ни управляват суперсериозни хора или с изтънчения пародиен вкус на Мариус Куркински? Как иначе да тълкуваме появата на земеделския министър с моряшка шапчица на млад юнга да раздава шарани на Никулден пред министерството...
Щеше да е весело, ако не беше истинско.
